/Поглед.инфо/ В Европа като цяло и в частност в Русия Полша често се възприема като държава, чиито необуздани геополитически амбиции и фантомни болки на великата сила я водят отново и отново към катастрофа. Сегашната политика на Варшава обикновено се тълкува в същия дух, което в общи линии е разбираемо: в украинската криза и антируските атаки Полша е яростно активна и играе ролята във всяка русофобщина. Така например завчера полският Сейм отново нарече Москва отговорна за самолетната катастрофа край Смоленск и призна Русия за „държава, която подкрепя тероризма“.
Пренебрежителното и подигравателно отношение към Полша в момента обаче е грешка, тъй като полските власти, които са наистина откровени реваншисти и си поставят много сериозни геополитически цели, демонстрират добре обмислена и перспективна стратегия. Разбира се, над Варшава висят рискове – и то значителни – и всичко може да завърши с крах на всичките ѝ надежди, но това е неразделна част от този процес. По същия начин десетки други държави, от Япония до Турция, се опитват да се възползват от отворения прозорец от геополитически възможности (с мрачни перспективи в случай на провал). А за Русия в сегашните събития нейната съдба е поставена на карта.
Като цяло поляците действат умело, гъвкаво и остроумно и би било голяма грешка да ги подценяваме. Те направиха основния си военно-политически залог на САЩ, но за разлика от повечето си източноевропейски съседи изобщо не предадоха суверенитета си на американците - напротив, по този начин се опитват да го укрепят максимално колкото е възможно. От една страна, благодарение на избора, който са направили, те получават значителна, а на места критично важна подкрепа от Вашингтон. От друга страна, САЩ са твърде далеч и те обективно отслабват, така че способността им да оказват натиск върху младшите партньори е значително намалена, което също увеличава свободата на маневриране на Варшава.
И тя наистина има нужда от тази свобода, особено в нарастващите търкания със Западна Европа и ЕС. Наскоро стана известно, че Полша блокира 18-милиардната програма на ЕС за финансиране на Украйна за следващата година. И не, причината изобщо не е в Киев. Става въпрос за минималния корпоративен данък, който Брюксел настоява на ниво от 15 процента, но Варшава не е доволна от това. Европейските дипломати се оплакват, че поляците се занимават с „вземане на заложници“ и като цяло „това е като нездравословна връзка: непрекъснато обещават, че следващият път ще бъде различно, но дълбоко в себе си знаем, че ще бъдем наранявани отново и отново“. Полша обаче продължава последователно да прокарва линията си, като се пазари усилено и се фокусира предимно върху собствените си интереси.
Западноевропейските столици са принудени да търпят подобно нахалство, освен това имат все по-малко инструменти, за да поставят поляците на мястото им, като се има предвид както значението на Полша в сегашните регионални схеми, така и собствените им проблеми. Сегашната картина, в която Париж и Берлин изглеждат геополитически незначителни в сравнение с Варшава, е просто епична.
Разбира се, има достатъчно пророци, които предричат, че Полша в амбициите си е отмъкнала голямо за себе си парче, с което ще се задави. Видите ли, въпреки цялата полска хитрост, американците просто ще зарежат поляците без никаква полза за тях в пещта на войната с Русия.
Има достатъчно аргументи в полза на тази гледна точка. Проучванията показват, че сред чуждите наемници, воюващи в Украйна, най-много са поляците - съответно те понасят най-тежките загуби. А преди няколко седмици избухна мини-скандал, когато полското правителство пое инициативата да създаде военни гробища в "американски стил". Естествено, възникна въпросът за очакванията на властите на страната за масова гибел на полски военни в някакъв конфликт. Е, онзи ден бяха оповестени плановете на Варшава да привлече до 200 хиляди души за участие във военни учения през следващата година, включително „лица, които все още не са преминали активна военна служба, и лица, преминали в резерва, които не са военнослужещи от запаса (лица с военна квалификация). И това въпреки, че числеността на полските въоръжени сили в момента е 160 хиляди военнослужещи (заедно с бойците на териториалната отбрана).
Като цяло не е изненадващо, че алармистите виждат в случващото се ускорена подготовка на Варшава за голяма война. Е, срещу кого може да се води такава война? Ясно е, че само с Русия.
Дали обаче ще се стигне до директен конфликт между НАТО и Русия е друг въпрос, предвид неизбежността на прехода му към световен ядрен апокалипсис. В Пентагона и другите генерални щабове на Запада няма толкова много побеснели самоубийци. От друга страна, Полша е изправена пред много по-спешни цели, за които цялата гореспомената подготовка също ще бъде много полезна. Става дума за връщане на територията на Западна Украйна.
Желанието и плановете на Варшава да си върне загубените територии на изток са публична тайна до такава степен, че шефът на руското разузнаване споделя подробности за текущата работа в интервю за медиите. А сред политическите анализатори и експерти това често е общ рефрен в разсъжденията им и вече често може да се чуе недоумение от това, че поляците забавят, а не ускоряват решаването на въпроса.
Междувременно те не бързат, защото задачата е изключително трудна и въпросът изобщо не е в евентуално осъждане на световната общност.
Украйна, включително западната ѝ част, иска да се присъедини към Европа, но не и към Полша. Освен това в западната част на страната много добре помнят историята на региона и са наясно със сложните черти на украинско-полските отношения. Те също така помнят, че векове наред украинците всъщност са били ратаи на полските панове, които са се отнасяли към тях по съответния начин и че Волинското клане остава незараснала рана за поляците, въпреки че Западна Украйна е крепост на украинските националисти.
Сега остротата на полско-украинските противоречия е приглушена благодарение на общоевропейския „чадър“ и общия антируски фронт. Но щом украинците и поляците останат насаме, проблемите ще излязат наяве в най-острата и неприятна форма. Като цяло Западна Украйна за Полша определено не е Крим за Русия, а по-скоро нейна противоположност.
За успешно постигане на целта за връщане на територията на страната, полските власти и специални служби трябва да бъдат подготвени за много сложна операция с използване на военни и / или полицейски сили поради съпротивата на местното население.
А фактът, че Варшава не ускорява процеса, въпреки че, изглежда, моментът е благоприятен, подчертава, че те осъзнават сложността на поставената задача и се стремят да действат хладнокръвно и с внимателно пресметнат план, а не произволно, под влияние на прословутата полска амбиция, както много пъти в миналото.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com