/Поглед.инфо/ Съединените щати продължават да склоняват европейските си съюзници към най-пълен разрив на ресурсно-енергийните отношения с Русия. Въпреки всички призиви, увещания и понякога дори преки заплахи, колективна Европа в отношенията си с Москва категорично отказва да унищожи веригите за доставки на въглеводороди и на първо място, разбира се, на природен газ. Затова САЩ засилват натиска - а там, където пръчката не работи, се използва хитро морковче.

Наскоро главният изпълнителен директор на американската компания EQT, най-големият производител на втечнен природен газ в страната, каза , че Европейският съюз абсолютно няма от какво да се страхува при прекъсване на връзките с Русия , тъй като „САЩ лесно ще заменят обемите на руския газ, за това американците имат както възможността, така и желанието."

Тези обещания са колкото вдъхновяващи, толкова и невъзможни за изпълнение.

Подобна информационна плънка има чисто пропагандна окраска и изпълнява единствената приложна задача – да вкарват нужните тезиси в неподготвените глави. Тезиси, които макар и напълно измислени, живеят доста успешно в масовото съзнание. Така се формира алтернативна реалност, която най-ясно може да се наблюдава на примера на съседна Украйна, където населението масово вярва, например, че Нафтогаз вече от три седмици не транзитира руски газ за Европа

За да разсеем победоносната мъгла на антируската реторика, ще използваме факти, а не емоции.

Нека започнем с основните цифри, по-специално с това, че зависимостта на Европа от вноса на руски газ е малко над 40 процента. Предвид постоянния ръст на доставките през последните години, според резултатите от 2021 г., Газпром очаква обемът на доставките да бъде около 200-203 милиарда кубически метра.

Нека направим уточнението, че поради студената зима, рекордните скокове в цените на енергията, както и постоянните искания от европейски страни за увеличаване на количествата, резултатите може да са дори по-високи, но за простота и яснота ще използваме тези показатели.

От 200 милиарда кубически метра руски газ, абсолютното мнозинство се доставя по магистрални тръбопроводи, което по подразбиране го прави по-евтин от LNG, дори ако транспортното разстояние за доставка е сравнително малко - да не говорим за доставка от превозвачи на газ през океана. Този факт често се опитва да бъде опроверган чрез манипулиране на числата и графиките на пазарните котировки, но нашите думи се потвърждават от самия Тоби Райс, ръководител на същата компания EQT, спомената по-горе.

Както е лесно да се изчисли, общото потребление на природен газ от страните от ЕС варира между 450-480 милиарда кубически метра. Този показател, противно на мантрите на екоактивисти и лобисти за изграждане на вятърни „перки“ и фотоволтаични панели, расте от година на година. Тоест, дори да си представим, че руският газ по някакво чудо мигновено изчезва от договорните схеми, тогава други доставчици не само ще трябва да заменят отпадналите двеста милиарда кубически метра, но и систематично да увеличават доставките.

Руските газопроводи, включително украинския сегмент, доставят продуктите си до Германия , от която вече се отклонява допълнително, например до втория основен бенефициент, Австрия . Страните от Южна Европа се захранват от Турски поток , който минава от Турция към България , Сърбия , Унгария и Словения .

Между другото, по мистериозно стечение на обстоятелствата именно последните две държави през последните години са основните доставчици на газ за Украйна по отношение на реверса, макар че преди беше точно обратното.

Говорейки за други източници на доставки, ЕС също купува природен газ от Норвегия и Алжир . И ако делът на Русия се оценява на 41 процента, то Норвегия и Алжир заемат ниши с показатели съответно 24 и 11 процента. Лесно е да се изчисли, че делът на всички останали доставчици, както тръбопроводни, така и продаващи LNG, е малко повече от една четвърт от пазара.

Катар вече се отказа от увеличаване на износа на втечнен природен газ за Европа. Холандия напуска изцяло пазара, още тази година - поради масивните и все по-разрушителни земетресения, производството на газ в басейна на Грьонинген ще бъде напълно спряно.

Трансанадолският газопровод (TANAP) от Азербайджан има капацитет от едва 16 милиарда кубически метра и по принцип не може да се разглежда като канал за заместване.

Сега, когато имаме по-добро разбиране за схемите и обемите на съществуващите договори за газ, нека се върнем към американските лъчезарни обещания.

САЩ наистина направиха количествен скок и според данните в края на миналата година се доближиха до първите два основни производителя на втечнен природен газ Австралия и Катар, които втечняват съответно 87,5 и 77,5 милиарда кубически метра газ годишно. Да предположим, че американските производители на шистов газ успяват да запазят заложените темпове и до края на тази година ще могат да произвеждат, да речем, 90 милиарда кубически метра.

Ала този показател, дори и при максимално напрежение на американските производствени сили, е повече от два пъти по-малък от обема на руския газ, от който Европа се нуждае годишно, за да осигури нормален живот. Съответно, дори ако американският LNG изцяло бъде изпратен в Европа, напълно игнорирайки първокласните пазари в Азия, това пак няма да е достатъчно.

Отделно е необходимо да се има предвид фактът, че самите Щати остават основният световен потребител на газ. Съединените щати консумират умопомрачителните 860 милиарда кубически метра синьо гориво всяка година. За сравнение: това е два пъти повече от потреблението на Русия и три пъти повече от Китай , който е милиард и половина души. Би било глупаво да се мисли, че собствената им мощна LNG индустрия няма да застрахова американската енергийна индустрия в случай на извънредни ситуации на пазарите.

Добавяме, че по-нататъшният ръст на производството на LNG в САЩ е много голям въпрос. Хуморът на ситуацията е, че американските природозащитници са категорично против и имат подкрепата на управляващата Демократическа партия, която активно прокарва зелената програма.

Съвременната екологична доктрина счита, че производството и транспортирането на LNG са вредни за околната среда, тъй като голямо количество метан навлиза във въздуха, който нагрява атмосферата петдесет пъти повече от обичайния въглероден диоксид. В момента с оглед на тези причини изграждането и пускането на цели четиринадесет нови производствени линии е под въпрос.

Е, и накрая, невъзможно е да не се отбележат чисто физическите проблеми в другия край на веригата за доставки. Говорим за възможността за получаване на повече втечнен газ от европейските страни. Франция , Испания и Обединеното кралство , които напуснаха ЕС , имат максимален капацитет за регазификация на LNG в своите пристанища . Всяка от страните може да получава, преобразува и изпраща на потребителите около 50 милиарда кубически метра газ. Що се отнася до Германия, най-големият потребител и вносител на газ, германците изобщо нямат нито един LNG терминал.

Както виждате, всички обещания на американците още утре да освободят Европа от зависимостта от руския газ не са нищо повече от претенциозни буфонади.

Имайте това предвид, когато видите поредната новина, че европейците вече не се нуждаят от руски енергийни ресурси, за които Западът е платил на Москва повече от 13 милиарда долара само от началото на специалната операция в Украйна.

Превод: ЕС