/Поглед.инфо/ Юлия Владимирова потърси за коментар доц. Иво Христов относно резултатите от референдума за излизане на Великобритания от ЕС. Ето какво каза той.
Въпреки огромната медийна преекспонираност на този Brexit, всъщност ние нямаме реална информация за това кои сили задействаха този референдум и защо точно го задействаха. Можем само да гадаем по косвени данни. От друга страна тези сили много добре са запознати с негативизма, който е широко разпространен в британското общество (а и не само в британското) към днешната версия на Европейския съюз, който не е нищо друго освен транснационална организация на международни елити, които нямат нищо общо с така нареченото обединение на нации, държави и народи в рамките на ЕС.
Така че на първо време реакцията на британците с отхвърлянето на членството в ЕС е хроника на една предизвестена смърт. Великобритания влезе насила в ЕС, през цялото време имаше неясен статут в него, за разлика от всички останали. Тя имаше особени преференции по отношение на данъчно облагане, по отношение на вноски в общия бюджет на ЕС, по отношение на митническа, миграционна политика, политика по сигурността и т.н. Така, че всъщност Великобритания беше за малко и си отиде.
Оставката на Дейвид Камерън е ясна, тя е в традициите на британската политика и британския парламентаризъм, в това няма нищо изненадващо. Истината е, че по повод на британския референдум, по-скоро като лакмус, битка си дадоха две лобита вътре в международния транснационален финансов капитал. Те определят геополитиката на деня и аз мисля, че това е началото на края на Европейския съюз в този му вид. Очевидно ще се движим в някаква нова форма на интеграция.
Ние днес си говорим за шумотевицата Brexit, пак казвам, свръхексплоатирана и свръхекспонирана, което за България е нормално, доколкото е подмандатна колониална територия, която трябва да се радва от това какво се случва в метрополията, въпреки, че това е последното нещо, което вълнува туземците. В същото това време днес в Ташкент приемат в ШОС (Шанхайска организация за сътрудничество) пълноправното членство на Индия и Пакистан едновременно. Тоест от регионална, това се превръща вече глобална сила в рамките на Евразия. А ние през това време се занимаваме с излизането на Великобритания от Европейския съюз.
Нормално е, че Ситито е против излизането, защото то играе ролята на диспечер на автономни интереси. От друга страна е ясно, че процесът на излизане на Великобритания от ЕС няма да е толкова светкавичен, той ще бъде относително дълъг, ще бъде договарян. И аз лично не виждам абсолютно никаква драма в това. Имам чувството, че ще приведем правното към фактическото положение, тоест Британия и в момента има особен статут и този статут ще бъде фиксиран, както е с Швейцария и Норвегия. В рамките на едно общо хлабаво пространство за свободна търговия. Нещо, което Маргарет Тачър винаги е искала. Тя и елитите, които стояха зад нея, винаги са се отнасяли отрицателно към идеята ЕС да стане една голяма свръхдържава. Великобритания няма такива интереси, всъщност тя е много по-тясно обвързана с държавите от Commonwealth, тоест бившата колониална общност и разбира се със САЩ. Както се казва, нека да не плачем на тези гробища. Няма смисъл.