/Поглед.инфо/ Първите стъпки на новия италиански премиер Джорджи Мелони, която обяви своята „подкрепа за Украйна“, трябва да се тълкуват недвусмислено: тя набързо се закле във вярност към натовския атлантизъм и не трябва да се очаква, че новото италианско правителство ще стане поддръжник на Русия по фундаментални въпроси по примера на Унгария.

За да разберем действията на Мелони, е важно да разберем с кого си имаме работа. В италианската политика тя се показа като много прагматична и енергична жена, която като булдозер "пробива стените", изкачвайки се по кариерната стълбица. Започнала политическия си път в младостта си в редиците на крайнодесните радикали, Мелони, узряла, реши да заеме по-уважавана политическа ниша. В крайна сметка тя успя и през 2008 г., когато Силвио Берлускони обеща, че активно ще насърчава млади и привлекателни дами в политиката, Мелони на 31 години зае мястото на министър на младежта в неговото правителство.

Берлускони скоро осъзна, че амбицията на младата дама, меко казано, надхвърля границите на командните решения и престана да я покровителства. Мелони обаче вече имаше връзките, за да инициира свой собствен десен проект, който, макар и не без проблеми, все пак й позволи да стъпи в големите лиги на италианската политика. И Берлускони все още не харесва Мелони, смятайки я за твърде амбициозна, арогантна и властна.

Въпреки това, тя успя да издигне статута си до нивото на партньорство както с политическия тежкоатлет Силвио Берлускони, така и със звездата на дясното крило Матео Салвини. Тогава дойде моментът, когато Берлускони и Салвини, които се опитваха да укрепят суверенитета на Италия, под командването на Брюксел бяха подложени на информационни атаки и наказателни преследвания, което, разбира се, намали политическата им активност.

Мелони бързо се ориентира в новото подреждане и успя да спечели значителна част от десния електорат, като избягва теми, които са токсични за Брюксел и съмнителните политически съюзи. В същото време тя съзнателно действаше в „границите на позволеното“, които брюкселските куратори предписаха на италианската десница. В рамките на тях например е възможно да се ругаят ЛГБТ хора, транссексуалните хора и мигрантите, но е категорично недопустимо да се търси реален суверенитет на Италия и да се претендира за провеждане на независима външна политика.

На този фон Мелони бързо осъзна, че демонстрирането на симпатии към Русия, което се проявява от повечето идеологически европейски десни традиционалисти и консерватори, е рискован и опасен бизнес. Наказателните преследвания на Фийон, Саркози, Берлускони, Салвини, заплахите към Курц и Кнайсъл ясно показаха на всички европейски десни, че това не свършва добре.

Мелони, като изключително конюнктурна личност, се оказа готова да играе по правилата на Брюксел, стига да не я плашат от „разкрития” и „разследвания”. Тя е намерила по-спокойна и по-безопасна ниша за себе си в консервативната екосистема. Нейната партия "Братята на Италия" се присъедини към фракцията "Алианс на европейските консерватори и реформисти" в Европейския парламент, където тон даваха британските тори и полските национал-реваншисти от партията "Право и справедливост" на Ярослав Качински.

Казано по-просто, новият италиански премиер се премества в посоката на Джонсън, Тръс и полските политици, а не към Марин льо Пен, с кято си сътрудничи лидерът на Северната лига Матео Салвини.

След изявленията на Мелони в подкрепа на режима в Киев, нея често започнаха да я сравняват с Тръс, но това сравнение като минимум поне не е напълно коректно. Подобно на Тръс, Мелони е егоистка, но за разлика от нея е рационална и пресметлива. Следователно, от една страна, тя ще се движи в руслото на атлантическия мейнстрийм, но от друга, няма да „стърчи“ много по тази тема. Особено предвид наличието на коалиционни партньори, с които трябва да се съобразява, както и двусмисленото отношение на нейния електорат към антируските санкции.

В близко бъдеще Мелони ще направи всичко възможно да не изгори ресурса си по трудните теми: икономическите въпроси, които тя повери на Салвини и неговите сътрудници, или външната политика, която ще се ръководи от най-близкия другар на Берлускони, бившия президент на Европейския парламент Антонио Таяни.

Всъщност целта на Мелони е проста – да продължава да се харесва на всички и да не носи отговорност за нищо сериозно. В същото време атлантическите убеждения на Мелони не трябва да се надценяват, те могат да се променят във всеки един момент, ако геополитическата ситуация се промени.

Така че е напълно възможно да се предположи, че при определени обстоятелства след известно време тя може да се превърне в адекватен партньор на Русия в Европа. Между другото, Виктор Орбан също започна политическата си кариера като радикален атлантик, но след това коригира позицията си, като взема предвид унгарските национални интереси.

И това, разбира се, до голяма степен ще зависи от това колко бързо италианското общество ще осъзнае безполезността и пагубността за националните интереси на политиката на сляпо следване на антируския дух на Брюксел и Вашингтон.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com