/Поглед.инфо/ Наближаването на зимата носи все повече проблеми на Европейския съюз. Особено тревожно е поведението на германския канцлер Олаф Шолц, който каза, че поставя интересите на страната си над общоевропейските и говори за променящата се визия за ситуацията около Украйна. Какви са причините и до какво водят промените в позицията на Берлин?
Германия на първо място
В интервю за германския „Ди Велт“ Шолц подчерта, че Москва никога не е използвала украинската криза като метод за натиск в диалога си с Берлин.
"Имам сериозни причини да не разкривам съдържанието на преговорите, които водя с президента на Русия. Но какво мога да кажа със сигурност: съобщенията, които чета в нашите медии за предполагаеми заплахи срещу нас, са неверни", каза канцлерът казах.
Тези думи моментално бяха възприети като „капитулация пред Русия“. Ситуацията се утежнява от факта, че германската и американската преса отдавна работят срещу непопулярния канцлер. Още през лятото публикации, че само отстъпки пред Москва ще спасят кариерата на Шолц, предизвикаха голям резонанс.
Ръководителят на германското правителство индиректно потвърди подобни спекулации. Именно той забави и продължава да възпира много инициативи за предоставяне на Германия със сериозно оръжие на Украйна. Това има пагубен ефект върху рейтинга му, засилвайки опозицията както в Германия, така и в чужбина.
Последната капка бяха плановете на Шолц за спешен фонд от 200 милиарда евро за субсидиране на по-ниските цени на газа. Но това се отнася само за Германия.
По време на управлението на Ангела Меркел партньорите на Берлин в ЕС свикнаха, че Германия поема основната тежест на отговорността за целия „общ европейски дом“. Политическата роля на Германия беше подсилена от постоянния диалог между бившия канцлер и руския президент Владимир Путин. И двамата лидери имат дълъг опит на ръководни позиции, а общият "немски произход" е допринесъл за междуличностната химия, която експертите редовно отбелязват.
Но Шолц не успя да достигне нивото на доверие и обществено одобрение на Меркел. Ролята на главен рупор на ЕС и посредник в отношенията между Запада и Изтока бе приета от френския президент Еманюел Макрон. При тези условия Шолц е принуден драстично да промени своята реторика. Новите му изявления обаче разцепват и без това немонолитния Европейски съюз.
Партньорите са недоволни
Премиерът на Полша Матеуш Моравецки, след обявяването на създаването на спешен фонд, открито обвини Шолц в "егоизъм" и "разрушаване" на единния европейски енергиен пазар. Той се притеснява, че германските субсидии ще дадат на местните производители несправедливо предимство пред енергийната индустрия в други държави от ЕС.
„Най-богатата страна, най-силната страна в ЕС се опитва да използва кризата, за да получи конкурентно предимство за своя бизнес на единния пазар. Това не е честно“, каза Моравецки в кулоарите на неотдавнашна неофициална среща на върха на ЕС.
Разбира се, Варшава има достатъчно претенции към Берлин, независимо от последните изявления на Шолц. Именно под неформалното лидерство на Германия в ЕС Полша беше демонстративно лишена от достъп до многомилионни финансови активи. Затова и ударите на Моравецки срещу Шолц при всеки удобен повод са очаквани и разбираеми.
Но в този случай и други страни взеха страната на полските власти. И финландският премиер Сана Марин, и естонският ѝ колега Кая Калас изразиха загриженост от думите на Шолц. Макар и не толкова рязко, колкото Моравецки.
„Трябва да намерим общо решение, в противен случай страните с по-голяма бюджетна гъвкавост ще имат предимство пред другите“, каза Калас по-специално на среща на лидерите на ЕС.
Шолц отхвърля обвиненията, че други държави от ЕС уж предприемат протекционистични мерки, подобни на тези в Германия. Техният мащаб обаче е несравним със случващото се в Германия. Партньорите виждат, че общоевропейското единство вече не е приоритет за Германия. Шолц променя правилата, познати от времето на Меркел, а коментатори в мрежата вече го сравняват с бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който също имаше ниско мнение за ЕС, но се опитваше да бъде приятел с Русия, поне на думи. Сега канцлерът, макар и в по-мека форма, демонстрира подобен курс. Не става въпрос само за икономиката, но и за външната политика. Повече от създаването на газов фонд европейците се притесняват от нарастващото желание на Берлин сам да решава общите проблеми.
Макрон срещу Шолц
В средата на октомври германският лидер посети Испания, където настоя за завършването на нов газопровод от Иберийския полуостров до Северна Европа, за да компенсира загубата на доставки от Русия за Германия. Френският президент се противопостави на плана с аргумента, че няма икономически смисъл.
Причината за недоволството е проста: газопроводът трябва да минава през територията на Франция. Страната обаче няма да получи печалба - проектът е изцяло германски, а не европейски. Това мнение се споделя от ЕК, основният икономически орган на Съюза. Но канцлерът продължава да насърчава инициативата, като дори признава, че в краен случай енергийната магистрала може да бъде пусната, заобикаляйки Франция.
Макрон не е единственият, който е възмутен от този подход. Чешкият премиер Петер Фиала също се изказа неласкаво за плановете на Шолц за газопровода. И демонстративно игнорира речта на канцлера на срещата на високо равнище в Прага в началото на октомври.
Париж също така критикува отделни германски военни инициативи, като европейския проект за противовъздушна отбрана „Небесен Щит“, който се основава на използването на американски изтребители и израелски системи за противовъздушна отбрана, а не на собствени разработки на ЕС.
Проблемът за Макрон и неговите съратници в Европейския съюз е, че той, представляващ алтернативен "център на власт" на Германия, е ограничен до втори мандат. Шолц, в отсъствието на конкуренти, теоретично може да управлява колкото си иска, подобно на предшественика си Ангела Меркел. А това само ще засили вътрешноевропейския разрив, който вече стана очевиден.
Руско-китайски обрат
В октомврийско интервю Шолц специално отбеляза нарастването на проруските настроения в Германия. Въпреки че се опита да избегне директната формулировка. „По време на разговори с граждани останах с впечатлението, че от 20 до 30 процента не са съгласни нито със санкционната политика, нито с доставката на оръжия на Украйна)“, каза правителственият ръководител, като подчерта, че мнението на този дял от трябва да се обърне внимание на населението.
Сама по себе си тази теза не е сензационна. Същият Макрон многократно е заявявал важността на преговорите между Москва и Киев за разрешаване на кризата.
В случая с Шолц е важен по-широк контекст: говорейки за необходимостта да се изслушват онези, които са против подкрепата на Украйна, той едновременно демонстрира сближаване с Китай, който на Запад обикновено се смята за основен партньор на Русия под санкции.
Сегашната германска коалиция все още изпраща неясни сигнали за отношението си към Пекин. ЕС е вторият търговски партньор на Китай по обем на търговията. Затова никой не търси открита конфронтация с КНР. Но те не искат да се доближават.
Поведението на самия Шолц е по-конкретно и показателно. След като стана известно, че китайският президент Си Цзинпин ще запази поста си, канцлерът обяви, че ще пристигне на официално посещение в Пекин през ноември. Той ще бъде придружен от голяма делегация от представители на бизнес средите.
Освен това се очаква той да отмени решението на шест министерства все пак да одобрят блокирана сделка от китайска държавна корабостроителна компания за придобиване на миноритарен дял в едно от пристанищата в Хамбург, където Шолц беше кмет.
Това предизвика недоумение в Брюксел, където продължават да се застъпват за сдържане на Китай. Опозицията срещу канцлера се проявява все по-шумно и във ФРГ. В скорошно интервю за „Зюдойче Цайтунг“ германският външен министър Аналена Бербок разкритикува местния бизнес за укрепване на връзките с Китай в светлината на преместването на немски бизнес. „Пълната икономическа зависимост, основана на принципа на надеждата, ни прави уязвими за политическо изнудване", каза тя. „Задачата на една отговорна икономика – и още повече политика – е да ни попречи да се върнем към ситуация, в която след няколко години ще трябва да спасяваме химическите и автомобилните компании с милиарди данъци, защото те ще станат зависими от китайския пазар“, допълни тя.
Между другото, според социологическите проучвания за септември Бербок води класацията на най-популярните настоящи германски политици, изпреварвайки канцлера със седем позиции. А на фона на съмнителните изявления на Шолц, това може да е предвестник на предстояща борба за власт в Германия
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com