Лидерите на ЕС постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната
Лидерите на ЕС постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната, включително ангажимент за балансирани бюджети и автоматични санкции при високи дефицити. Ще бъде създаден фискален съюз от 23 страни, сред тях и България. Не беше постигнато споразумение за промени в договора за ЕС.
Според проект за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са по принцип балансирани и че този принцип ще се счита за спазен ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0,5% от номиналния БВП.
В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство на конституционно или еквивалентно ниво и че за това ще следи Европейският съд.
Освен това се предвиждат автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3 процента от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство от 3/4.
Документ за създаване на бюджетен съюз на еврозоната ще бъде подписан от 23 страни, съобщи на среднощна пресконференция президентът на ЕС Херман Ван Ромпой, цитиран от световните агенции, на които се позова БТА.
"Документът ще се подпише от 23 страни, а други три съобщиха, че засега нямат нужния мандат за такова решение", отбеляза той, без да посочи кои шест страни извън еврозоната ще подпишат документа. България е сред тях. В съюза влизат още Дания, Латвия, Литва, Полша и Румъния. Чехия и Швеция също проявяват интерес, но е била нужна санкция от техните парламенти. Третата страна вероятно е Унгария. Засега само Великобритания е отхвърлила възможността да утвърди този документ.
Лидерите на ЕС не успяха да се споразумеят за промяна на Договора на ЕС с всички 27 страни с цел да се реформира еврозоната и затова се ориентираха към варианта за договор единствено между 17-те страни от еврозоната.
Споразумението между 27-те се провали, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не бяха склонни да дадат.
ЕС се отказа да принуждава частните банки да участват във финансирането на програмите за стабилност на съюза. Това финансиране вече ще се осъществява от Международния валутен фонд, съобщи Херман Ван Ромпой. За тази цел страните от еврозоната обмислят да налеят в МВФ допълнителни 200 милиарда евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз, предава БТА. Според Ройтерс обаче става дума за 150 млрд. евро, а за 50 млрд. евро ще дойдат от донори извън еврозоната.