/Поглед.инфо/ Съдейки по течове в западните медии, сред официалните лица в Евросъюза набира популярност идеята за поредната военна авантюра, в която някои политици са готови да се впишат дори и без участието на САЩ, а съвсем независимо. Този път горещите брюкселски глави искат да се бият в Либия. Ако тези привърженици на насилствено решение на конфликта в Либия наистина организират пълноценна военна намеса, това, от една страна, ще бъде заявление за възстановяване на европейската сфера на неоколониално влияние в Северна Африка и Средиземноморието, а от друга страна, отваряне на истинска геополитическа кутия на Пандора.

По отношение на неназованите „служители на ЕС“, „Блумберг“ докладва за силови планове , които се обсъждат в Брюксел:

Европейският съюз може да разположи военна мисия, която да спомогне за налагане на оръжейно ембарго и евентуално прекратяване на огъня в Либия, тъй като Европейският съюз се опитва да овладее конфликта, в който участват Русия и Турция и който заплашва да дестабилизира Средиземноморието. Въпреки че не са взети решения на срещата на министрите на външните работи на ЕС в Брюксел в понеделник, 20 януари, присъстващите по време на дискусията двама служители заявиха, че има консенсус, че трябва да се подготви разширяване на мисията за военноморския и въздушния патрул“.

Трябва да се отбележи, че въпросът за силовото участие на Европейския съюз в либийския конфликт беше повдигнат, след като започна известен напредък по въпроса за решаването на „либийския проблем“ поради съвместните усилия на ръководството на Русия и Турция. Очевидно руско-турските усилия за нормализиране на ситуацията все още са далеч от постигането на целта, но вероятно фактът на дипломатически успех на Москва и Анкара се възприема от някои европейски политици и служители като вид унижение и намаляване на сферата на влияние на Европейския съюз в Средиземноморието, което мнозина в Европа са свикнали да възприемат тази зона като зона на своите специални интереси. Показателно е, че доскоро европейските държави не полагаха никакви наистина забележими усилия в либийската посока, но сега те се събудиха с желание да покажат на света, че именно Брюксел е основният играч в региона.

С огромно желание (и съответната конска доза политическа наивност) човек би могъл да се опита да намери идеята за използване на военните кораби и самолети на Европейския съюз за осигуряване на оръжейно ембарго и спазване на примирие, като опит наистина да се помогне за установяване на мир в страдаща страна. Проблемът е, че това (подчертаваме още веднъж, болезнено наивно) обяснение не се вписва в информацията, която служители на ЕС „са пуснали“ на американската информационна агенция след срещата на министрите на външните работи в Брюксел.

Един от участниците в срещата каза в понеделник, че ЕС не може да бъде взет на сериозно, ако не може да използва силите си за патрулиране на съседното пространство“, пише „Блумберг“, като подчертава още: „Европейските лидери се опитват да се укрепят в Либия след като те са извън играта поради факта, че Русия и Турция подкрепят враждуващите страни в конфликта. "

Военните кораби и самолети, които летят над Либия и патрулират над нейните брегове, не са пратеници на мира, а един вид „психологически инструмент“, с който европейските лидери възстановяват самоуважението, за да гарантират, че най-накрая се вземат на сериозно и също ще спрат да се решават регионалните проблеми, без да вземат предвид техните мнения и интереси. От психологическа гледна точка тази необходимост може да бъде разбрана от практическа гледна точка - тази схема е малко вероятно да доведе до резултатите, на които разчитат нейните автори.

Гарантирането на оръжейното ембарго с помощта на флота на конкретна европейска държава е почти безполезно начинание от практическа гледна точка. В Либия вече има повече от достатъчно различни оръжия, а и Либия не е остров, тоест е възможно да се доставят оръжия в страната, ако е необходимо, не само по море.

Може би насищането на крайбрежните води на Либия с военни кораби ще затрудни незаконните организатори на масова миграция от Африка към Европейския съюз, за които Либия се превърна в любим транзитен пункт и истинска логистична база, но това отново е на теория. На практика възниква проблем по отношение на това какво да се прави с прихващаните лодки и кораби, които буквално са „натъпкани“ с нелегални мигранти. Давене - това е невъзможно по политически и хуманистични причини, невъзможно е да се стоварят в най-близката страна - защото Италия (в този случай ще трябва да приеме допълнителни бежанци) е категорично против, още повече, че то нулира самия смисъл на операцията, отвеждайки ги някъде в други европейски страни също са проблематични и „разтоварването“ им обратно на либийското крайбрежие е почти безсмислено, защото тогава най-вероятно целият процес ще се повтори отначало.

Опитите за налагане на примирието в гражданската война в Либия са още по-трудни. За пълноценна военна интервенция е необходима подходяща група войски, но това е само половината беда, защото с голямо желание Европейският съюз, разбира се, може да събере известна бойна сила. Но с готовността на европейските избиратели да получават новини за смъртта на войници на либийска земя, ще възникнат големи трудности, особено като се има предвид, че в много страни от ЕС избирателите все още имат много лошо отношение към американската намеса в Ирак и ще видят в либийската военна авантюра повторението му в европейско изпълнение. Остава възможността да се използват военновъздушните сили, за да се бомбардират онези либийски сили, които брюкселските „ястреби“ не харесват под предлог, че гарантират примирие. Проблемът е, че всички останали, включително медиаторите, участници в либийския конфликт, ще бъдат против и вероятно ще предприемат ответни мерки, което Брюксел отново няма да хареса. Освен това опитът да се докаже на световната общност, че Европейският съюз в най-буквалния смисъл „бомбардира в името на мира“ едва ли ще успее.

Може би именно въз основа на тази логика един от европейските политици, информирал американската агенция за европейските военни амбиции в Северна Африка, посочи необходимостта да се получи съгласието на Съвета за сигурност на ООН за всяка подобна операция. В този сценарий можем спокойно да се обзаложим, че шансовете за приемане на такава резолюция са почти нулеви. Целият свят си спомня твърде добре как подобен прецедент завърши със смъртта на Муамар Кадафи.

Амбициите на Европейския съюз могат да бъдат разбрани: мнозина в Брюксел не искат либийската транспортна инфраструктура за бежанци и особено либийският петрол и либийски газ (заедно с газопровода „Грийнстрийм“, който е важен за европейците) да попаднат в ръцете на сили, които по някакъв начин са свързани с Москва или Анкара, а не с Париж, Лондон или Берлин. Но правилното решение на този въпрос са преговорите с всички заинтересовани страни, а не тракане със саби или военна намеса. Самият Съюз до голяма степен е виновен за настоящите либийски проблеми и сега е време да не се опитва да възвръща самочувствието си, а да признае последствията от своите грешки и да приеме факта, че по-отговорните геополитически играчи ще увеличат влиянието си в този ключов регион.

Превод: В. Сергеев