/Поглед.инфо/ На фона на добре познатите събития, колективният Запад се мята трескаво от страна на страна до пълно изтощение, в търсене на алтернативи на руските енергийни източници. Международната агенция по енергетика (IEA) публикува политически документ със закачливото заглавие „Десет стъпки за намаляване на зависимостта на Европейския съюз от руския газ“.
Тази декларация напълно отразява сюрреалистичния донкихотовски характер на европейската политика, където лидерите на страните, яхнали плетящ краката си, зашеметяващ кон, атакуват вятърни мелници, в ролята на които са логиката, законите на физиката и упоритите цифри на статистиката. Нека разгледаме точките, каква е рецептата за спасителна панацея, предложена на Европа.
И така, точка първа. Забрана за сключването на нови договори с Газпром за доставка на природен газ.
Веднага изкачат „на светло“ някои големи странности. По-специално в доклада се посочва, неизвестно по какава причина, че през тази година изтича договор на Газпром за 15 милиарда кубически метра и тук можем да става дума само за Полша . Последната вече от години проглуши ушите на целия свят, че тя съвършенно точно, абсолютно, гарантирано, и съвсем в никакъв случай няма да сключи нов дългосрочен договор.
В същото време Варшава никога не е демонстрирала спад в обема на покупките на руски газ, доставките на LNG от САЩ срамежливо са скрити в най-забутаното ъгълче на сандъка със спомени, а нови находища в Полша не са открити.
Как правителството ще замени годишните минимум десет до дванадесет милиарда кубически метра от газопровода Ямал-Европа е абсолютно неизвестно и неразбираемо. На този фон редовните изпълнени с тревоги съобщения на полската страна, че Газпром е отказал да резервира транзитни мощности за следващия период на търговия, придобиват особено изразителен подтекст.
Тук е посочен и още по-загадъчен момент, че до края на десетилетието на руския монополист ще му изтекат договорите за доставки на 40 милиарда кубически метра. Единственият вариант, който ни идва на ум, е Украйна , по силата на споразумение, с която Русия ежегодно изпомпва същите четиридесет милиарда до края на 2024 г.
Не е съвсем ясно какво точно трябва да плаши Русия тук, като се има предвид, че запазването на украинския транзит беше основното искане на Запада по време на обсъждането на пускането на "Северен поток 2 " . Изключително характерен факт е, че със започването на специална операция на територията на Украйна, изпомпването на газ към Европа не е спирало нито за секунда.
Освен това, по данни на Газпром, транзитът дори се е увеличил значително - от 89 на 109,5 милиона кубически метра на ден. Украинската пропагандна машина заобикаля това обстоятелство по десетина начина, опитвайки се да обърка хората, като им разказва за уж съществуващата забрана за износ на синьо гориво от Украйна.
Това е поредната лъжа на Киев , защото забраната за доставки на газ за чужбина се отнася изключително за газа, разположен в подземни хранилища в западните региони и собственост на различни компании, които ще искат да го продадат по-нататък. А самата транзитна тръба работи като швейцарски часовник.
Съставителите на документа са уверени, че краят на (непосочено директно) споразумението между Полша и Украйна ще принуди Русия да намали задължителните количества газ, доставян по формулата „вземи или плати“. Откъде идва този извод, отново не е ясно.
В същото време зад кулисите мигат с недоумяващо доверчиви очи притежателите на наистина големи и наистина значими дългосрочни договори - например Германия , която има четири дългосрочни споразумения , сключени чак до 2035 г. Статистиката за 2021 г. съобщава, че Берлин е внесъл142 милиарда кубически метра газ, а делът на руските доставки в различни периоди варира от 32 до 50 процента.
Друга бодлива цифра казва, че германската индустрия и населението консумират само 74 милиарда, а останалите Берлин, чийто общ обем на подземните газови хранилища /ПГХ/ е скромните 24 милиарда, препродава допълнително на други страни.
В сегашната ситуация, когато цените на фючърсите на газа за април са здраво закрепени на границата от три хиляди долара, Берлин може да разчита на супер печалби. Би било странно да се мисли, че Германия, която от 1973 г. непрекъснато получава синьо гориво от Русия, ще се откаже от толкова вкусна хапка.
Към същата картина трябва да се добави и Австрия . Бившият канцлер Себастиан Курц направи всичко възможно страната му да сключи договор за газ, който ще приключи най-рано през 2040 г. Австрия е един от основните бенефициенти от пускането на "Северен поток 2": според наличната информация почти 50 милиарда кубически метра от такова ценно гориво ще отидат в австрийски складове. Ето защо австрийският външен министър Александър Шаленберг още с началото на санкционната въртележка веднага заяви, че страната му категорично отказва да наложи ограничения за сътрудничество с руския енергиен сектор.
Има си хас да се откажат - все пак пред Виена и Берлин, които получават газ на средна цена от $300 за хиляда кубически метра, се очертава бизнес с марж на печалбата от поне 500 процента.
Точка втора. Замяна на руските доставки с газ от алтернативни източници.
В случая „алтернативни“ са Азербайджан и Норвегия , откъдето авторите на документа се надяват да получават около десет милиарда кубически метра годишно, както и LNG, чийто внос (теоретично, което изрично се подчертава) може да бъде увеличен до 60 милиарда.
Авторите не уточняват откъде точно ще дойдат допълнителни обеми втечнен газ. Като се има предвид, че Катар вече категорично отрече възможността за съществено увеличаване на доставките на LNG, решението става още по-неясно. Математиката също не разкрива как теоретичните 70 милиарда /10+60/ ще заменят реалните 200 милиарда кубически метра руски газ, а именно толкова, според експертите, ще бъде износът на газ тази година.
Точка трета. Въвеждане на задължителен минимален обем за попълване на собствените ПГХ.
Според експерти от същата IEA, които се основават на данните за температурата и потребителските цифри за текущата година, посочва, че за безпроблемно преминаване на отоплителния сезон, колективна Европа трябва да запълни подземните хранилища на ниво от най-малко 90 процента от „достъпният им обем“. Всъщност това е напълване "до тавана", като отново е абсолютно неясно кой ще пълни подземните „хамбари“.
Четвърта точка. Ускоряване на пускането в експлоатация на съоръжения за производство на слънчева и вятърна енергия.
Абсолютно фантастично предложение, като се има предвид, че в Германия например делът на природния газ в производството на електроенергия е 35 процента. В тази връзка инициативата за масово поставяне на слънчеви панели на покривите на къщите с цел намаляване на размера на месечните плащания изглежда, меко казано, подигравка.
Пред очите на Европа стои примерът на Великобритания, чиито вятърни и слънчеви станции в Шотландия тази година бездействаха седмици наред поради продължителното безветрие и облачното време, поради което цената на мегаватчас в някои дни скочи над две хиляди паунда . Също така не е ясно как чрез този механизъм на вятърната и слънчева електроенергия ще се осигурят, да речем, стоманодобивните или автомобилни заводи.
Пета точка. Да се увеличи до максимални стойности производството на енергия на базата на био- и атомни източници.
Биологично възобновяемото гориво главно е, просто казано, дървата за огрев в цялото им разнообразие, от паднали сухи дърва /клони/ до пелети за печки. Сериозно обсъждане на въпроса за увеличаване на производството на дърва, което произвежда два пъти повече парникови газове дори от въглищата, е някак си срамно.
Що се отнася до ядрения сектор, изглежда, че авторите на програмата на IEA живеят в някаква паралелна вселена. Защото германското правителство току-що потвърди (след повторен одит) намерението си да затвори последните три германски атомни електроцентрали до края на тази година.
До 2035 г. всички атомни електроцентрали в Белгия ще спрат , а това е 39 процента от енергийния баланс на страната. До 2034 г. Швейцарияще изведе от експлоатация пет от остарелите си ядрени реактора, което означава минус една трета от цялото национално производство. През 2027 г. седем електроблока в Испания ще спрат , други 22,5% от електроенергията ще бъдат изключени. Съгласете се, изглежда, че авторите на документа разговарят сами със себе си, пренебрегвайки реалния свят, съществуващ извън прозореца на стаята.
На това, може би, ще спрем, защото други инициативи, предназначени да премахнат Русия от енергийния пазар, са не по-малко прекрасни от посочените.
Точка шеста. Прилагане на краткосрочна програма за защита на населението от рязко покачващите се цени на електроенергията. Всъщност се предлага просто да се отпечатват и раздават пари.
Точка седма. Извършване на масова подмяна на газови котли и котелни с термопомпи. МАЕ изчисли, че подобен преход ще спести до два милиарда кубически метра газ годишно. А колко ще струва техническото преоборудване, включително производството, монтажа и поддръжката на стотици хиляди термопомпи, не се съобщава.
Точка осма. Извършване на цялостна модернизация на електрически мрежи в жилищни и промишлени сгради. Според самата IEA, 99 процента от сградите в ЕС попадат в обхвата на това изискване .
Точка девет. Насърчаване сред населението на мерките за намаляване на температурата в домовете с един градус.
Пред нас е европейския римейк на украинската програма "Затегни вентила!" от времената на Петро Порошенко, почти толкова идиотска както и оригинала. Защото потребителите могат да завинтват домашните си термостати до посиняване, ала температурата на топлоносителя се определя в точката на нейното производство, тоест в котелното помещение където и да е то. И докато не направят водата по-студена там, което противоречи на общоприетите норми, икономия няма да има и Газпром може да спи спокойно.
Точка последна. Направете всички възможни усилия за разнообразяване на източниците на генериране, като се фокусирате върху екологосъобразните такива.
Това е класическа инициатива от раздела "ние сме за всичко добро" и „против всичко лошо“ без ни най-малка конкретика, която позволява на страните да отлагат с години, измисляйки все по-сложни схеми за наказване на Русия, от които, по някаква причина страдат само собствените им бюджети, а и недоволството на населението расте.
Като цяло има подозрение, че сме изправени не пред сериозен програмен документ на Главната междудържавна енергийна асоциация на планетата, а с домашна работа на ученик-тройкаджия надраскал „на коляно“ в тетрадката си домашното, само за да избегне двойката от строгия учител.
Превод: ЕС