/Поглед.инфо/ Европейската статистика регистрира впечатляващ ръст на военните разходи. Украйна, разбира се, показва най-рекордни цифри - увеличение от стотици проценти. Общоприето е, че бързото превъоръжаване на ЕС е пряко свързано с украинските събития. Военнополитическите експерти обаче изтъкват съвсем други причини.

Доскоро Близкият изток и Източна Азия се смятаха за най-милитаризираните региони. Местните държави имаха достатъчно пари за оръжия, както и необходимата спешност да закупят тези оръжия поради многото конфликти в техните региони.

Но скорошен доклад на СИПРИ (Стокхолмски институт за изследване на мира, един от водещите световни изследователски центрове по въпросите на въоръженията) посочва друг лидер в нарастващите разходи за оръжия. Такъв стана Европа. През 2022 г. нейните разходи за отбрана са нараснали с 13% - почти три и половина пъти повече от средния глобален растеж от 3,7%.

И така, за каква война се готви Европа?

Версия първа: война с Русия

Всъщност тази версия изглежда най-очевидна. През цялата 2022 г. европейските политици говореха, че са едва ли не във война с Русия, която през февруари започна специална военна операция в Украйна. През цялата 2022 г. те реално участваха в СВО на страната на киевския режим - първо го помпаха с техника, след това с оръжие и след това с войници (т.нар. „доброволци“).

През цялата 2022 г. говореха, че Русия представлява заплаха за цяла Европа, така че е необходимо да се укрепи не само техният украински преден пост, но и предните линии на самото НАТО. Неслучайно най-голямо увеличение на военните разходи се наблюдава именно в онези европейски страни, които граничат с Русия. Финландия (36%), Литва (27%), Швеция (12%), Полша (11%).

Изглежда, че това са относително малки числа, несравними с нивото на военна заплаха, която Русия уж представлява за Европа. Военният бюджет на Украйна нарасна не с 36, а с 640% - ярък пример за наистина воюваща държава. Тук обаче са важни не само процентите, но и абсолютните числа.

„Общите разходи за отбрана на членовете на НАТО са почти 60% от общите в света, така че не можете да спорите, че допълнителни 13% са малко“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН. Така, ако украинските 640% се преведат в абсолютни цифри, тогава те ще възлизат на около 44 милиарда долара. Общите разходи за отбрана на страните от Централна и Западна Европа през 2022 г. възлизат на 345 милиарда долара, което е почти четири пъти повече от разходите на Русия (които възлизат на 86 милиарда долара според СИПРИ).

„Общата сила на НАТО като цяло е достатъчна за успех във война с Русия при определени конвенционални сценарии. Основното условие за това е способността на САЩ да извършат пълноценно прехвърляне на войски в Европа“, продължава експертът.

Слабото място на тази версия е фактът, че няма да има конвенционални сценарии. Всяка пряка война между Русия и Европа като цяло е много вероятно веднага да стане ядрена. Затова е крайно неразумно да се увеличава цената на война, която няма да се случи.

Втора версия: няма да има прехвърляне

Доскоро отбраната на Европа зависеше изцяло от САЩ. Редица европейски страни можеха да си позволят да изразходват оскъдни суми (по-малко от 1% от БВП) за отбрана.

С течение на времето обаче подобна схема престана да бъде привлекателна и за двете страни по сделката. На американците им писна да харчат за европейска отбрана и още по времето на Доналд Тръмп започнаха да изискват европейските съюзници да увеличат дела на военните разходи до поне 2% от БВП. На европейците, от друга страна, все повече им омръзваше от зависимостта от САЩ, която идваше в пакет с американска протекция.

„Не бих казал, че САЩ покриват Европа. Това е много специфичен съюз, по-скоро окупация“, казва Дмитрий Офицеров-Белски. Така в рамките на тази окупация САЩ въвлякоха Европа в конфликт с Русия, а сега я въвличат в конфликт извън техния регион.

„Европейските политици много се страхуват, че могат да бъдат въвлечени в назряващия военен конфликт в Тайванския пролив. Като част от военен сблъсък между САЩ и Китай“, обяснява политологът Елена Супонина. И накрая, в светлината на вътрешнополитическите събития в самите Съединени щати (по-специално, засилването на изолационистките настроения), някои европейски страни просто се съмняват, че САЩ ще продължат да бъдат надежден защитник.

В същото време, през годините на зависимост от САЩ, европейците се сблъскаха с факта, че въоръжените им сили са дълбоко остарели (което показва броя и видовете оръжия, които ЕС обира от дъното, за да ги изпрати на Украйна). Ето защо Европа трябва да укрепи своите въоръжени сили и да възстанови своя военно-промишлен комплекс.

Но за съжаление на европейските държави и двете задачи са несъвместими една с друга. „Европейската отбранителна индустрия все още не е готова да изпълнява поръчки. Украинският конфликт показа, че има определени трудности при експлоатацията на широка гама техника и въоръжение. Това се отнася за ремонти, споделяне на бойното поле, различни боеприпаси и прочее. Така че несъмнено ще бъде направена стъпка към обединение. Но това си има и обратна страна - посоката и основата ще бъдат положени от американците. Така за много кратко време ще станем наблюдатели на поглъщането на европейския военно-промишлен комплекс от американците “, казва Дмитрий Офицеров-Белски. Така ръстът на военните разходи ще доведе не до намаляване, а до увеличаване на зависимостта от САЩ.

Трета версия: Европа се готви за малки войни

Възможно е обаче европейските страни все пак да се съгласят на подобно превъоръжаване. Не само защото са съгласни да продължат да търпят зависимост от САЩ, но защото разбират, че в много близко бъдеще ще се сблъскат с цяла поредица от военни конфликти. Не с Русия за постсъветското пространство, а със съседи и дори братя на европейския континент.

Бурните съседи, разбира се, на първо място са Африка и Близкият изток - зоните на традиционни интереси на Франция, Италия и редица други европейски държави. Сега вече активно се разгръща „битката за Африка“, където руски и китайски играчи (както държавни, така и частни) изритват европейците от бившите им колонии. Какво можем да кажем, след като френската армия - може би най-мощната в Европа - не успя да победи ислямистите в Мали, докато Русия унищожи най-мощната терористична група в света – „Ислямска държава“.

Що се отнася до Близкия изток, саудитско-иранското помирение (ако, разбира се, завърши с успех) ще доведе до сплотяване на мюсюлманите - и по този начин до рязко намаляване на способността на Запада да следва политика на „разделяй и владей“ в региона. Ислямският свят има намерение да се бори за справедлив, според него, световен ред, както и за прекратяване на западната неоколониална политика.

И ако мюсюлманите спрат да изразходват лъвския пай от усилията си в битка помежду си, тогава Европа ще трябва да защитава интересите си в региона със сила. И може би и реда в собствените им страни, където има значителна мюсюлманска общност.

Основната заплаха отвътре обаче не идва от мюсюлманите, а от източноевропейските държави. „Нещата между самите европейски страни не са толкова добри, колкото се опитват да ги представят. Така нарастват разногласията между Германия и Полша, която напоследък демонстрира много сериозни амбиции, които дразнят Берлин и Париж. Тези разногласия могат да доведат до нещо по-сериозно“, казва Елена Супонина.

Редица западни медии вече писаха, че Полша се превръща във „военна суперсила в Европа“. Варшава, разчитайки на военната си мощ, ще изисква съответното политическо влияние. По-специално юздите на управлението на Европейския съюз или поне ролята на един от трите (заедно с Франция или Германия) мениджъра.

И това е сега, докато има натовски и американски контрол. Веднага щом НАТО изчезне или американският контрол отслабне, Полша - с нейните комплекси, териториални претенции и амбиции - ще стане още по-агресивен играч. Реална, а не фалшива (като руската) заплаха от изток. Които страните от Европа трябва да могат да ограничат.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?