/Поглед.инфо/ Зад прозореца пролетта внезапно се излива с буйна топлина и Европа вече подготвя шейни за предстоящата зима. Газови. Брюксел излезе с изявление, че стартира уникален исторически процес, при който всички газови компании в Стария свят трябва да докладват в единен център данните за обемите, необходими на всяка от тях за преминаване на следващия отоплителен сезон. Разбираемо е, че страните от еврозоната вече няма да се борят сами на спот пазара за желаните и жизненоважни кубични метри природен газ и отсега нататък покупките ще се извършват централно и на едро.
Старият лаф, че „колхозът е доброволен бизнес: ако искаш влизай, а ако не искаш, ще ти вземем крава“, идва на ум от само себе си, но имайки предвид суровите нрави, които царят в демократичния лагер, изглежда, че на независимите играчи на европейския газов пазар никак не им е до смях.
Преценете сами.
Европейската комисия заявява, че няма да регулира по никакъв начин бъдещите покупки, няма да преговаря от името на Европа и няма да упражнява ни най-малък натиск върху националните играчи. В същото време незабавно изисква от тях да използват обявения механизъм, наречен „АгрегейтЕУ“ и да публикуват данни, които, въпреки че не са държавна или търговска тайна, принадлежат към категорията информация, която е обичайно да се пази до последно. Естествено, за да не изпаднете в неизгодна ситуация и да закупите ресурси на възможно най-ниската цена.
Служителите на Европейската комисия обаче изобщо не се смущават.
Беше обявено, че частните газови играчи трябва да подадат посочените данни до 2 май, след което ще бъде образувано общоевропейско искане. Фантазьорите в Брюксел са сигурни, че след това доставчиците ще се втурнат към такава голяма поръчка, но търгът ще се проведе едва след като износителите предложат количества синьо гориво, които заедно покриват общото търсене. Очевидно се разбира, че ще има толкова много доставчици на газ, че европейските купувачи ще могат да избират от тях, а самите износители ще бъдат принудени да се конкурират и да свалят цената.
Във въздуха виси цял набор от въпроси, първият от които е: какво трябва да направят националните компании и оператори, ако предлагането на пазара е недостатъчно като обем или твърде високо като стойност?
Само да припомним, че навремето САЩ набиха с чук в главите на европейските бизнесмени и обикновените хора парадигмата, че дългосрочните договори с Русия са ужасни, антипазарни и водят до пряка зависимост от най-големия доставчик. Европа послушно изостави евтиния тръбопроводен газ и премина към борсови доставки на ВПГ. В същото време задграничният втечнен газ за цялата изминала година дори не се доближава до цената на горивото, което се получава по дългосрочни договори, например от Австрия и Унгария, които са подписали договори за десет години напред .
Това, че за Европа е жизненоважно да напълни подземните си хранилища поне до началото на септември и търговците ще купуват безалтернативен газ на всяка цена, е публична тайна. Най-големите доставчици на газ за ЕС - Норвегия и САЩ - вече доволно потриват ръце в очакване на печалби.
Например в началото на март заместник-министърът на енергетиката на САЩ Дейвид Търк в една от своите речи каза дословно следното: Европейските страни имаха голям късмет тази година с енергийните доставки, зимата беше топла и след като изостави руския газ, ЕС успя да я преодолее, но следващата зима ще бъде много по-трудна. Намекът е дебел: купувайте на всяка цена, която поискаме, иначе ще замръзнете.
Освен глутницата външни вълци, които вече се лигавят по европейските бюджети, все още има вътрешни бариери и е неясно как да ги заобиколят.
Например, как могат да се извършват колективни покупки, ако цената на енергийните ресурси на входа и в разпределителните точки в различните страни варира не в проценти, а понякога в няколко пъти? Как да натиснем колективния внос в националните бюджети и плащанията на населението, ако в Унгария природният газ по отношение на разходите за производство на един киловатчас електроенергия струва два цента, в Литва - 11, а в Швеция - 22 цента? В същото време цифрите в платежните документи също удивляват въображението с разрастването си, когато обикновеният унгарец плаща девет за киловатчас, французинът - 26, а ирландецът - 49 цента. Как да формираме и регулираме формирането на тарифите, като вземем предвид разликата между вътрешната инфлация и паритета на покупателната способност? Как да свържем тук физическата реалност, в която природният газ представлява 34 процента от общоевропейското производство? В същото време Германия има нужда от 96 милиарда кубически метра синьо гориво годишно, а Чехия – от девет.
Безкрайни въпроси, нито един от които няма отговор.
Предвид доброволното и демонстративно прекъсване на отношенията с Русия, всичко, което се случва в Европейския съюз, трябва да ни предизвиква заслужено злорадство. Но руското сърце е различно и, приемайки това, ние просто ще наблюдаваме развитието на събитията с любопитство. Съществува подозрение, че европейският сериал "Газ-2023" ще надмине най-добрите световни блокбъстъри.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?