/Поглед.инфо/ През последните години повечето жестове на Европа по отношение на собственото ѝ положение в света ни убедиха, че нещата не вървят добре за тях. Неотдавнашната реч на ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел пред посланиците на ЕС в чужди страни обаче убеждава, че всичко е още по-лошо, отколкото може да изглежда.

Ако някой има нужда от окончателно потвърждение на сложната връзка на Брюксел с логиката, то беше представено. Не може да се каже, че от руска гледна точка това е някаква особена трагедия - в Москва, изглежда, отдавна са разбрали, че европейското направление е станало напълно безперспективно. Морето обаче няма да се появи между нас и Стария свят, а геополитическата ситуация все още ни принуждава да следим странните трансформации, които се случват със западните ни съседи.

За да се убедим в необратимостта на драматичните мисловни промени е достатъчно да изтъкнем две мисли от изявленията на висшия служител на Европейския съюз пред неговите представители по всички краища на света. Първо, това е идеята, че светът е пълен с някакви "черни лебеди", поради които нищо не може да се каже със сигурност. Второ, "сензационни" открития за характера на отношенията на Европа с нейните основни партньори: САЩ, Русия и Китай. В резултат на всички тези изводи ръководителят на европейската дипломация препоръча на своите представители да се държат, да бъдат по-весели и като цяло да използват по-активно съвременните средства за комуникация.

Европейската дипломация вече научи наблюдателите, че е доста безсмислено да се търси скрито съдържание зад безкрайни потоци от думи - те могат да впечатлят само гимназисти от малки страни от постсъветското пространство. Сега обаче Европа е изправена пред някои от най-трудните дилеми в историята след Втората световна война и са необходими по-конкретни отговори. Положението тук е наистина лошо и, както виждаме, не е лесно дори с умението за адекватна оценка на тези предизвикателства.

Еуфорията, обхванала европейските правителства миналата пролет, бавно отшумява. Стана очевидно, че икономическата война срещу Русия, в която Европа се включи заедно със САЩ, не носи сериозни резултати. Не е известно дали Западът ще може да се бори с Москва „за дълго време“, особено след като опитът от подобна работа през последните 30 години е загубен и ще отнеме десетилетия, за да се създаде нов. А по принцип СССР по време на Студената война беше неподвижна цел, конфронтацията с която не изискваше голям динамизъм или фантастична фантастика. Съвременна Русия е пазарна икономика, която, подобно на водата, винаги ще намери своя път към печалбата. Днес строи газопроводи до Китай, утре преговаря с арабите или приема Ердоган на срещата на високо равнище на ОНД. Европа не разполагаше с доказани средства за справяне с такъв противник.

Очакванията, че след началото на СВО европейците наистина ще могат да се преустроят на военен принцип, също се оказаха преждевременни. Няма признаци на възстановяване дори в Германия, чиито власти още през март обещаха да отделят 100 милиарда евро за военни нужди, което се възприе от мнозина едва ли не като връщане на страната към опасния милитаризъм. Засега, съдейки по прогнозите, тези средства ще бъдат изразходвани за подкупи на американски корпорации под формата на закупуване на скъпи оръжия от тях. От големите страни в ЕС само Полша проявява забележима активност, но това е друга история - Варшава действа като независим от ЕС съюзник на САЩ и Великобритания в областта на сигурността.

На фона на военно-политическата криза зеления дневен ред, с помощта на който преди година Европейският съюз сериозно възнамеряваше да засили влиянието си върху растящи икономически гиганти като Индия или Индонезия, окончателно „увехна“.

В резултат на това трябва да говорим за "черни лебеди". Като цяло тази метафора стана много симпатична на западните политици и коментатори през последните години – премахва всякаква отговорност за взетите решения и е надежден начин за интелектуална капитулация. Фактът, че е много смешно да се говори за военната криза около Украйна като за „лебед“, вече не тревожи никого: избирателите и журналистите са свикнали политиците да говорят глупости.

Сблъсъкът с Русия заради Украйна, потокът от бежанци от Близкия изток, конфликтът между Китай и САЩ – всичко това е предричано многократно, включително и от европейски колеги. Сега обаче неизбежните последици от собственото им късогледство се обясняват с появата на поредния „лебед“, който същевременно премахва отговорността за нови грешки.

Същото важи и за аргументите на Борел за отношенията на Европа с водещите световни сили, които на пръв поглед изглеждаха като цяло революционни. През 2022 г. твърдението, че САЩ „осигуряват Европа“ не е дръзко интелектуално отличие, а знак за умствена парализа. Последният път, когато американците поеха сериозна отговорност за сигурността на своите европейски съюзници, беше в навечерието на новото политическо мислене на Михаил Горбачов през 1985 г. След това изчезна единствената сила, която имаше способността реално да заплашва политическите режими в Европейския съюз, а новата Русия никога не си е поставяла толкова амбициозна задача.

Всички заплахи за сигурността, пред които е изправена Европа през последните 30 години, са или следствие от американската политика на Балканите или в Близкия изток, или никога не са били спирани от САЩ в полза на техните сателити в Европейския съюз. Съединените щати не направиха нищо, за да предотвратят терористичните атаки, които удариха европейците в средата на миналото десетилетие, създадоха всички условия бежанците да се излеят в Европа от разрушени Ирак, Афганистан, Сирия или Либия. И накрая, американското нежелание да преговаря с Русия доведе до кризата в Украйна и всичките ѝ обезпокоителни последици.

Освен това никой не крие особено, че малка ядрена война в Европа също не е проблем за САЩ, ако по чудо собствената им територия се окаже незасегната. Всъщност повече от 70 години Съединените щати държат Европа при доста тежки условия и зорко следят там да няма дори намек за независимост. А европейците сами трябва да решават проблемите със сигурността, докато американците могат само да ги създават.

Същото важи и за идеята на първия европейски дипломат за Русия и Китай. Не, ние и китайците, разбира се, сме доволни да чуем, че именно ние сме осигурили основата за успеха на европейската икономика. И в това дори има известна истина: надеждните енергийни доставки от Русия, пазарът на труда и потреблението в Китай наистина помогнаха за укрепване на икономическата позиция на Европейския съюз. Трудно е да се спори с това. Но не по-малко, ако не и повече, важни фактори бяха собствените стремежи за изгода и разрешаване на личните проблеми на тези две сили. Би било някак несериозно сега Европа да мисли, че някога светът е бил устроен за задоволяване на нейните нужди. Сега Китай и Русия са решили проблемите си, които изискваха добри отношения с ЕС и дори известно прекланяне пред него, вече не им пука за Европа.

Изводът, който излиза от резултата от следващия кръг от изучаване на европейската мисъл, е доста поучителен: европейците не могат да започнат да си казват истината за собственото си положение в света, точно както германските власти сега не могат открито да кажат кой все пак е взривил „Северен поток“. Ние в Русия, особено през последните седмици, имахме няколко възможности да се уверим, че е много по-полезно проблемите да стават публични, отколкото да живеем в паралелна реалност. Европа не е способна на това. И затова максимумът, който може да си позволи неговият основен представител в областта на външната политика и сигурността, е да продължи да убеждава останалото човечество в своята непълна адекватност.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com