/Поглед.инфо/ В потока от събития на СВО и крещящия хор на нашите западни съседи, които не оставят надеждата да видят колапса на Русия, от поглед често изпадат доста значими събития. Например, наскоро незабележимо за широката аудитория в рамките на IV Международен северен форум приключи пленарната сесия „Енергетиката на Арктика: нови предизвикателства – нови решения и технологии“. Тя се проведе под формата на телеконференция, която свърза Москва и Якутск и се чуха много интересни неща от тесните специалисти. Заслужава да се отбележи изказването на Николай Корчунов, специален пратеник на МВнР на РФ и същевременно председател на Комитета на висшите служители на Арктическия съвет.
Оказва се, че Европейският съюз продължава да развива и разширява собствената си така наречена арктическа програма, освен това господата в Брюксел са се съгласили, че е необходимо незабавно да се спрат всякакви минни операции в арктическата зона, с други думи, да се забрани на мига на Русия да добива петрол и газ от находищата си отвъд Арктическия кръг. В самата програма официално се споменават всички страни от студения регион, но ние прекрасно разбираме към чия градина лети този камък.
Прави впечатление, че никой изобщо не пише за тази инициатива на Европейския съюз: всички западни медии я пропуснаха, въпреки че споменаването ѝ на такова равнище (на сесията присъства например генералният консул на Китайската народна република в Хабаровск Жан Сяоян) показва мащаба и спешността на проблема.
Лукавит както обикновено, опакова антируската реторика в обвивка на всестранна загриженост за бъдещето на човечеството. По-специално, необходимостта да се забрани каквато и да е добивна дейност в Арктика се прикрива с лозунги за опазване на околната среда - уж добивът и преработката на петрол и газ причиняват непоправими щети на северната екосистема. Ще предложим на безпристрастните еколози (ако има такива), да преценят доколко това е вярно, а ние ще говорим за енергийния и съответно геополитическия фон на събитията. За щастие, едва ли може да се намери човек, който да не се сеща, че енергията днес е много повече от килоджаули и гигавати. И дори повече от оръжия.
Мълчаливата инициатива, която европейските русофоби прокарват зад булото на яростни дискусии за тавана на цените на руския петрол, е много по-опасна, защото удря не просто точка, а едновременно цялата руска енергетика и бюджет.
Само за да опресним паметта си, припомняме, че Арктическият кръг е условна граница, начертана приблизително на 63 градуса северна ширина. В неговите граници се намират земите, териториалните води и изключителната морска зона на страни като Финландия, Норвегия, Гренландия, Канада, американска Аляска и, разбира се, Русия. Страната ни безусловно е най-северната сред всички останали - поне по дължината на бреговата линия и площта на териториалните води. Но има два ключови фактора. Първо, малко над четири милиона души живеят в арктическата зона, всеки втори от които е гражданин на Русия. Второ, ледените пространства на нашата страна съдържат наистина колосални запаси не само от въглеводороди, но и от редица други изключително скъпи и търсени ресурси.
Да оставим настрана скучните цифри за общите резерви, тъй като те лесно могат да бъдат намерени в училищен учебник по география. Ние изброяваме само най-големите и вече действащи енергийни проекти в руската Арктика, тоест потенциални жертви на европейската борба за околната среда.
Например, във водите на Обския залив близо до село Мис Каменни, от 2016 г. насам работи целогодишен ледоустойчив морски терминал за превоз на петрол , добит в находището Новопортовское. Терминалът носи красивото име "Вратата на Арктика" и има капацитет от 8,5 милиона тона петрол годишно, но "Газпромнефт" не крие плановете си да увеличи пропускателния капацитет до 80 милиона до 2030 г. За осигуряване на непрекъснати доставки на черно злато са изградени два петролопровода (на сушата и под вода), компресорна станция и резервоар. Специално за този проект са построени два ледоразбивача, които осигуряват непрекъснато плаване на кораби.
В Ямал, почти на самия бряг на Карско море, се намира Бованенковото петролено-газокондензатно находище. Проектният му капацитет е 140 милиарда кубически метра газ, освен това именно Бованенково е ресурсната база за взривения газопровод „Северен поток-2“. Изградена е и обширна и модерна инфраструктура, три газопровода и дори собствена железопътна линия.
Тук, на базата на Южно-Тамбейското находище, е изградено и функционира ключовото за Русия предприятие “Ямал-ВПГ”, благодарение на което до голяма степен започна руската експанзия на световните пазари на втечнен природен газ. Доказаните запаси се оценяват на почти трилион кубически метра синьо гориво и четири производствени линии вече работят директно на място. Миналата година тук са произведени 19,6 милиона тона ВПГ, което се равнява на 27 милиарда кубически метра в по-обичайни стойности. Само за разбиране: това е количеството, което консумират заедно Унгария, Австрия и Чехия.
Западът не обича много да говори за проекта “Ямал”, тъй като неговият капацитет първоначално е проектиран в рамките на 18 милиона тона, но благодарение на руското ноу-хау и практическия опит той лесно може да нарасне до 21 милиона. Е, в Европа и отвъд океана не е прието да се споменават руските технически успехи: това разрушава обичайния мит за необразованите варвари.
На брега на Баренцово море, в границите на Тимано-Печорското петролно и газово находище, е изграден и функционира Варандейският петролен терминал. Освен това е уникален – просто защото ледената обстановка в района е такава, че 247 дни в годината морето тук е сковано с лед, чиято дебелина достига метър и половина. За приемане на петролни танкери с водоизместимост 70 хиляди тона е изграден специален корабен терминал, който е пренесен на повече от 20 километра навътре в морето. По две тръби петролът влиза в терминала, а оттам вече мигрира към трюмовете, за да стане по-късно гориво и вторични продукти навсякъде по света. Село Варандей е включено в Книгата на рекордите на Гинес като най-северния целогодишно работещ петролен терминал в света.
В Таймир (Красноярска територия) се разработва т. нар. Ванкорски клъстър, който включва петролните и газови находища Лодочное, Тагулское и Сузунское. Общите им запаси се оценяват на 520 милиона тона нефт и около сто милиарда кубически метра газ. Въглеводородите оттук в значителна част преминават по Северния морски път към Азия.
С клъстъра е свързан и един интересен факт, а именно: през 2016 г. консорциум от трима индийски инвеститори купи 49,9% от акциите на руския собственик и сега вечно енергийно дефицитно Делхи с право се нарича износител и един от ключовите доставчици на петрол за Китай.
Нека спрем до тук, въпреки че списъкът на руските арктически проекти в енергийния сектор може да бъде безкраен. Още по-голям брой потенциални проекти са отложени за момента или поради сложността на производството, или поради простата причина за липса на търсене в момента. В същото време трябва да се отбележи, че прогнозираните запаси на находищата, които все още чакат своите ревностни собственици, са многократно, дори десетки пъти, по-големи от съществуващите.
Образно казано, Арктика е сандък с природни и енергийни съкровища, за чиято дълбочина може само да се гадае.
Разбира се, Русия никога няма да се откаже от развитието на Арктика и няма да съкрати нито един от проектите. Но дори спекулативно да се допусне такава възможност, това ще доведе (и това беше пряко обсъдено на сесията) до катастрофа от световен мащаб. Загубата на такова количество енергийни ресурси би довела до колапс на първо място на европейския пазар, защото просто няма с какво да се заменят такива количества. По веригата това би вдигнало цените на въглеводородите до космически висоти, на фона на които рекордните 3000 долара за хиляда кубически метра газ биха изглеждали дреболия. Основният бенефициент в този случай ще бъдат Съединените щати, най-големият производител на ВПГ в света. За всеки литър втечнен газ, дори на изхода от терминала, ще се разгърне битка и американските търговци ще получат мега печалби, като по пътя ще диктуват безспорната си воля на Европа. Макар и само защото Катар, вторият основен производител на втечнен природен газ, съвсем наскоро леко отказа да разшири сътрудничеството с Европа, залагайки ръста на производството с една трета в интерес на един-единствен купувач - Китай.
Но Брюксел постепенно упорито прокарва уж екологичен дневен ред, който, както изглежда на европейските служители, отново ще унищожи Русия, въпреки че всъщност самата Европа трябва да се страхува. Но кои сме ние, че да осъждаме доброто самоубийство в името на медузите и херингата от северните морета.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com