/Поглед.инфо/ Енергийните доставки са извадени от санкциите, обяви германският канцлер Шолц на 7 март. Решението вероятно е взето, след като цените на газа достигнаха рекордните за онзи момент $3700 за хиляда кубически метра, което е 15 пъти повече от "справедливата" дългосрочна цена на газа в предишните реалности.

След Шолц подобна позиция изрази и премиерът на Холандия Рюте. В условията на рязко покачване на цените беше решено да се опита да се поохлади ситуацията. Но в средносрочен план остават рисковете от ембарго от страна на западните страни и това се отнася преди всичко за петрола, а не за газа. Припомняме, че след влошаването на международната ситуация, ситуацията на пазарите на петрол и газ за Русия изглеждаше малко по-различно.

Глобалните цени на петрола, разбира се, веднага започнаха да се покачват, но в същото време част от руските доставки започнаха да се извършват със значителна отстъпка, над $20 за барел. Пред лицето на потенциалната несигурност от санкциите, компаниите се страхуваха да участват в сделки с руски доставки без допълнителната премия. Сега можем да очакваме намаляване на тази отстъпка на фона на изявленията на европейските представители.

Но рисковете остават: ако вземем предвид въпросите на логистиката и създаването на европейски рафинерии за нови видове петрол (всичко това ще отнеме време), тогава ще е възможно да се заменят доставките на петрол от Русия.

По отношение на глобалния баланс , Русия изнася (чрез петрол и петролни продукти) около седем процента от световното потребление на петрол. От тях около една трета отива в Азия , главно в Китай . Вероятно за част от тръбопроводните континентални доставки и Европа ще бъде трудно да се откажат от руския петрол заради логистиката.

Тоест далеч не всички обеми могат да попаднат под хипотетични санкции, но, да речем, два до четири процента от световното потребление може. Това все още е приемлива картинка за световната икономика. И цените, разбира се, ще се повишат рязко, което ще намали глобалното търсене. И тук-там факторът на бойкота също ще сработи: Shell вече обяви отказа си да купува спот доставки на руски петрол.

С газа ситуацията е почти противоположна на ситуацията с петрола. Първо, горивото се доставя почти изцяло по газопроводи. С изключение на LNG от Ямал , и там, между другото, рискът от доставки на танкери вече се прояви: в Обединеното кралство докерите отказаха да разтоварят газов танкер от Ямал.

Газовата зависимост на Европа от Русия обаче е 30-40 процента и дори в средносрочен план е невъзможно да се замени руския внос. Въпреки развитието на сектора на LNG, пазарът на газ остава много по-малко глобален от пазара на петрол.

Както всички помним, през последните месеци Газпром рязко намали доставките за ЕС. И транзита през Украйна доскоро беше два пъти по-ниска от минималния договор. Но с началото на специалната операция транзитът през Украйна, напротив, нарасна до договорния обем от 109 милиона кубически метра на ден, освен това Газпром постепенно се връща към резервирането на част от обемите по полския маршрут Ямал-Европа . Тоест руският износ дори се е увеличил сега, но на този фон цените също са се увеличили.

Причините са ясни: не бива да се подценява дългото недостатъчно предлагане от Газпром през последните месеци, което вече има кумулативен ефект. Очакваше се дефицитът в хранилищата да бъде компенсиран през лятото, но сега несигурността се увеличи. Трябва да се напомни, че планираното пълнене на газовите хранилища започва веднага след края на отоплителния сезон, тук няма почивка.

Любопитното е, че на този фон самата Украйна наложи забрана за износ на газ. Това не се отнася за транзита, но засегна онези търговци, които съхраняват газа си в Украйна с планове да го продават на страни от ЕС в бъдеще. Съдейки по данните на украинския газопреносен оператор, страната все още извършва малки обратни доставки на своя територия.

И при тези обстоятелства - критична зависимост от газа в сравнение с "възможните варианти" за петрола - вече се появиха първите намеци на руските представители в полза на факта, че доставките на нефт и газ в бъдеще ще могат да се извършват само "в комплект", т.е. няма да е възможно да се купува газ без петрол.

Тук си струва да се отбележи, че исторически валутните приходи от продажбата на газ възлизат на около десет процента от валутните приходи от петрол и нефтопродукти. Но сега, когато цената на петрола е нараснала един и половина до два пъти от "нормата", а цените на газа са 5-15 пъти по-високи (котировките скачат), приходите от газ за страната ни стават значителни. Така че, ако по-рано газът беше по-скоро "политика", а петролът беше по-скоро "приход", сега ситуацията се промени.

И накрая, при тези обстоятелства, друг сектор, отчасти свързан с енергетиката, е от особено значение – торовете. Тя е още по-малко значима по обем, но по очевидни причини дори по-критична за световната икономика. Тук, дори и без настоящата дестабилизация, имаше ръст на котировките. Например, цените на диамониевия фосфат са се утроили през последните две години.

А както се знае, растенията се нуждаят от три основни макроелемента: калий, фосфор и азот. Но за производителите има значителна разлика между тях. Източници на калий и фосфор са минерали, които след химически обработки или трансформации се превръщат в търговски торове. Напротив, производството на азотни торове се основава изцяло на природен газ, а самият азот се взема от въздуха.

Трябва също да се отбележи, че често торовете се смесват. Например, фосфорните торове често вървят заедно с азотните — защото фосфатния анион в солите (например, в споменатия вече диамониев фосфат) е удобно да се уравновеси с катион под формата на амониево (азотно) съединение.

Съответно цената на азотните торове е напълно свързана с цените на газа. Пропорцията, между другото, е много проста: за производството на тон амоняк са необходими хиляда кубически метра природен газ. Припомняме, че част от заводите за торове в Европа вече бяха затворени през есента, когато цените на амоняка и неговите производни не догонваха бързо нарастващите цени на природния газ. При такива условия беше просто нерентабилно да се произвежда този продукт.

Така или иначе, на Русия се падат 15 процента от световния износ на торове. Страната ни изнася всички видове торове. Още по-голяма е ролята й при поташните торове: Русия, Канада и Беларус (в съпоставими дялове) представляват по-голямата част от цялото световно производство на този продукт.

Китай, между другото, също е износител на азотни и фосфорни торове и през есента вече ограничи експортните доставки, но в същото време внася калиеви торове.

Любопитното е, че преди дни Министерството на промишлеността и търговията препоръча на руските производители временно да преустановят експортните доставки на торове поради нарушаване на веригите за доставки от чуждестранни логистични компании.

След това тази новина беше интерпретирана като опит да бъдат убедени чуждестранни логистични компании към стабилно сътрудничество в други индустрии. Но във всеки случай секторът на торовете, който е дефицитен през последните години, е още по-чувствителен към евентуален недостиг в сравнение със същия този петрол.

Нека обобщим. Нефтът е на първо място по възможности да се движи удобно и без ограничения. Газът е достъп до отопление и топла вода, производство на електроенергия и експлоатация на промишлени предприятия. Пропорциите тук зависят от енергийния микс на конкретна страна, но в Европа търсенето на газ се разпределя между тези три сектора приблизително поравно. Торовете в крайна сметка са храна.

Извън обхвата на нашето разглеждане остават други – сравнително малки – сектори, в които Русия трудно може да бъде заменена. Например цените на никела са се увеличили 2,5 пъти през последните два дни (и четири пъти от началото на годината). На Русия се падат десет процента от световното производство на никел. Глобалните цени на храните също се покачват.

Тоест секторите, които са по-малко критични за обема на валутните приходи на Русия, се оказват в същото време по-важни за световната икономика. В случай на евентуално ембарго върху покупките на петрол страната ни има алтернатива: да продаде поне част от обемите там, където го купуват или, в случай на евентуално ембарго, да продава петрола „с нагрузка“ в комплект с други, повече критични стоки. Или просто за някои държави да се блокират доставките на един или друг дефицитен продукт.

За обективност не може да не се каже, че страната ни също е силно зависима от доставката на широка гама продукти, които отново заемат малък дял в общия обем на външнотърговските операции, но по-нататъшното вътрешно производство и функционирането на критични индустрии зависят от това. Това също ще трябва да се вземе предвид при налагането на взаимни ограничения върху търговията, ако се появи такава необходимост.

Превод: ЕС