/Поглед.инфо/ Твърде много сигнали индикират, че Европейският съюз е в истинска беда. Най-лошата възможност е остарялата идея на Европейския съюз за управление да бъде репликирана от френски държавен лидер, който ще се изправи пред тотална загуба.

Какви загубеняци!

В практически смисъл, ясно може да се види, че Европейският съюз като устойчив проект не само, че е в състояние на паника, но и всъщност върви назад.

Това вървене назад е резултат на желанието на Европейския съюз да се моделира по федералния модел на САЩ, превръщайки се в Съединените европейски щати.

И за тези неща няма по-добри примери от преговорите за Брекзит, Ковид-19 и настоящото неразположение на Франция.

В единадесетия час видяхме как въпреки че Великобритания остана твърда и решителна в исканията си на преговорите за напускане на Европейския съюз, самият Брюксел се простреля в крака.

В момента дори сред поддръжниците си, Европейският съюз изглежда като загубеняк в най-висш смисъл.

Хвърлят се искания в последния момент на масата за преговори от президента на Франция Еманюел Макрон, който се страхува за собственото си президентство.

Той се опасява, че няма да бъде преизбран, ако трябва да се справя с гнева на хиляди френски рибари, които ще останат без препитание на 1 януари, ако Великобритания получи отново пълен контрол над собствените си води.

Това, че Еманюел Макрон контрира да излиза с нови искания относно това как Обединеното кралство, страна която не е член на Европейския съюз върши вътрешните си работи, е както нелепо и смешно, така и отчаяно.

Разбира се, като страна която не е член на европейския блок, Обединеното кралство ще има собствени идеи относно това как правителството интерактира с бизнеса и какви да са правилата за държавна помощ.

Как един отчаян френски президент хвърли всичко това в преговорите действително в единадесетия час, демонстрира колко слаб е Европейският съюз.

Освен това се демонстрира, че когато е изправен пред реални въпроси, Европейският съюз се държи като евтино гадже за истинските си господари.

Фактът, че Франция може да бъде допусната да прави това е шокиращ сам по себе си.

Но истината е, че Еманюел Макрон не играе за да получи сделка. Той предпочита да не бъде постигната сделка с Великобритания. Такова нещо той може да използва като политически капитал за собствените си рибари.

И Европейският съюз почти се хвана на уловката.

Очевидно е, че има разделения вътре в самия Европейски съюз относно това как да се процедира спрямо Брекзит. Много страни-членки като например Германия, нямат нищо против и са повече от щастливи да върнат риболовните права на Обединеното кралство в замяна на споразумение за Брекзит.

Нима Европейският съюз няма милиарди евро на свое разположение, с които да компенсира и преквалифицира трудово гражданите си? Разбира се, че има.

На лице са структурни фондове с многомилиарден бюджет и няма никаква разумна причина защо съществуващите правила на Европейския съюз да не работят и за френските рибари.

Но това слабо поведение от Европейския съюз, което позволява на Франция да го похищава, кара Брюксел да изглежда слаб и неефективен.

А това ще струва на Европейския съюз много тежко и скъпо в социологическите проучвания, когато се стигне до изборите през 2024 година.

Но не само Брекзит е това, което разделя европейския блок, който има амбициите да се превърне в суперсила със собствена армия.

Не е нужно да гледате много надалеч, за да видите, че има определена и ясна липса на единство в организацията, която води до сериозно кръвотечение.

В средата на ноември, Европейският съюз не можа да приеме споразумение за разпределянето на почти два трилиона долара за спасителен план за страните-членки, които бяха най-сериозно засегнати от Ковид-19 пандемията.

Преди всичко става въпрос за Италия и в известен смисъл за Испания.

Шестгодишният бюджет, който би трябвало да бъде одобрен сега, няма да включва този пакет, което ще се разглежда като голям удар срещу Италия.

Това почти със сигурност ще доведе до нарастване на анти-европейския сантимент в страната, което от своя страна прави Италия готова за голямо обръщане към крайнодясното на изборите за европейски парламент.

Може би дори и за кампания за напускането на Европейския съюз от страна на Италия.

Полша и Унгария блокираха тези предложения като начин да покажат на Франция и Германия, които са истинските собственици на Европейския съюз, че няма да бъдат малтретирани по други спорни въпроси като например имиграцията.

Това е реалното притеснение за източноевропейските страни.

Техните елити не могат да се изправят пред приток на имигранти от проблемни горещи точки в Африка, които като съвпадение също така са получатели на стотици милиони евро помощи.

Има връзка между огромните и катастрофални нарушения на правата на човека от тези режими и притока на граждани от средната класа, които заемат пари за да платят на трафиканти да ги транспортират в Либия и после в Европа.

Но самият Европейски съюз не може да свърже точките и да види истината.

Точно както и журналистите не правят връзката между проблемите на Еманюел Макрон във Франция (икономика, която има проблем да се справя с евтиния импорт, който би трябвало да уваава европейските директиви, но няма такова нещо) и имиграцията, която води до все повече гласове за крайната десница.

Франция, която е страна основател на Европейския съюз не може да намери нито един журналист в цялата република, който да свърже тези точки.

И все пак гражданите виждат нещата доста ясно.

Отвратителните видеокадри на чернокож музикален продуцент, който беше бит шокираха целия свят.

Но мисленето на Еманюел Макрон зад новите закони, за които той натиска - да направи незаконно да се заснемат полицаи, идва директно от наръчника на някой диктатор в Близкия изток.

Мислене от типа на "как да печелим от създаването на полицейска държава".

Еманюел Макрон има нужда да се справи с имиграцията и полицията, за да се спаси на социологическите проучвания.

И никой не се самозаблуждава относно новия закон и неговите цели. Европейският съюз винаги е бил диктатура, която използва прикритията на демокрацията за да крие истинските си намерения.

Създаването му всъщност има за цел една велика сила, която да замени демокрациите, които не са могли да свършат работата.

Но сега, това което прежживяваме е пълен кръг, при който отделните страни-членки реагират с гняв срещу проекта, към който в същото време задлъжняват.

Еманюел Макрон се превръща в диктатор от Третия свят, който с удоволствие ще лиши Франция от демократическите й устои, ако това значи да остане на власт.

Задържането на властта всъщност, е споделената визия както на неговото президенство, така и на самия Европейски съюз.

Неизбежно, именно Европейският съюз ще му даде високопоставена и добре платена работа, когато се провали на изборите.

Защо? Защото Европейският съюз обича традицията преди всичко друго.

* Мартин Джей е награждаван британски журналист, работещ от Мароко, където е кореспондент на Дейли Мейл. Отразявал е Арабската пролет за CNN, както и за Евронюз. От 2012 до 2019 работи в Бейрут за редица международни издания, включващи BBC, Ал Джазира, РТ, Дойче Веле и много други.

Превод: СМ