/Поглед.инфо/ Турнето на хеттрик премиера из Европа може да бъде обобщено в един телеграфен ред: „борисов посети париж и берлин тчк защо въпр”. За чий, както биха казали в Коньовица. Но затова пък каква искрена възбуда струи от страниците на придворния печат в София.
„Борисов влезе в Елисейския дворец, Макрон го посрещна”, пише часовникарски вестник. Ти да видиш знаменателно събитие. Всъщност в двореца на френските крале, императори, президенти са се просулвали по-одиозни фигури от бившия гавазин. А Макрон, като слънчев и енергичен човек, по определението на Б.Б., истински французин и добър домакин – естествено ще го посрещне. Не че се страхува, че гостът от Банкя може в суматохата да отмъкне нещо или да му ощипе булката по деликатно място. Но заглавието гърми, все едно нашият ще остане в къщичката на улица „Фобур Сент Оноре“ в 8-ми арондисман на Париж поне до пенсия.
„Щайнмайер към Борисов: Европа има нужда от Вас и Вашето правителство” (пунктуация по оригинала), цитира възторжено същата газета. Дописниците са приели за меродавно неумието, прието преди време от скучаешите синодални старци от Института по български език в БАН, „ви/вие” формата да се правопише с главна буква не само в официална кореспонденция? Или когато става дума за Него и правителството Му, въздигнатата буквичка вече е задължителна?
„Меркел се разнежи пред Борисов, хвали го за границата”, повествува електронно издание, като гарнира антрефилето със затрогваща Instagram картинка на размекнатата в прегръдките на балканския мачо фрау. Ще го хвали я. Докато афганистанци, пакистанци, сирийци се размазват по българските магистрали, а не по швабските аутобани – то си е за хвалба.
Какво всъщност ни казаха Макрон и Меркел извън фанфарната интерпретация на първия ни министър? Че ни подкрепят, че ще влезем в Шенген и в чакалнята ЕRМ ІІ (руснаците имат по-подходяща дума за това богоугодно място, предхождащо същинската еврозона – „предбанник”: там, където се събличаш гол, преди да влезеш да те сапунисат или напàрят). Ще влезем, но… щом си изпълним критериите. Обикновено при употребата на „но” е важна само втората част на изречението.
Трябваше ли Борисов да търка чепици до европейските столици, за да го чуе? Ами и националите ни ще играят на Мондиала догодина, ако си минат квалификациите. Могат и да го спечелят, ако… И Иванчо ще влезе в университета, ако не го скъсат на изпитите. И един бизнесмен ще върже обществена поръчка, ако бутне на подходящият човек подходящата сума…
Това последното май не бе добър пример. Защото колкото Макрон да обича България и да е готов тутакси да се завтече към страната ни калèсан любезно от премиера, колкото Меркел да е запозната с българските корени на светите братя Кирил и Методий и ще изпраща на Бойко честитка на 24 май, корупцията един от критериите, които така и не успяваме да преборим. И казвайки президента Щайнмайер, че Европа има нужда от Неговото правителство, едва ли има предвид някои практики, характерни именно за двете предходни управленски гарнитури на Борисов. Защото третата не показва някакви симптоми на оздравителни процеси. Прокуратурата работи повече показно, отколкото резултатно, медиите си лаят, санирането си върви, искат си общинари, държавни администратори, доктори, магистрати, адвокати, граничари, митничари, професори, съдии по вписванията и отписванията. Предприемчиви приближенци се ослушват не се ли задава доходно отводняване на някоя магистрала, за някоя граница за опъване на тел на един или два реда, за някое полицейско управление, установило, че в патрулките освен камерите не работят и радиостанциите, че да доставят нови… Оптимизмът ни стига до там, че заменяме всичко, казано от европолитиците след „но”-то, с „друг път”.
И друго, която малко може да ни радва. Европейските аплаузи за успешната охрана на външната граница на ЕС. По-скоро окуражителни похвали към двойкаджия, добрал се до заветна тройка – дерзай, моето момче, днес така, утре повече. Защото охраната на границата в светлината на последните събития е на високо ниво само в собствените ни очи, втренчени през оградата. Защото ситуацията с пропускливостта на вход и изход от България не може да се нарече дори задоволителна. Просто компетентните служби регистрират само онова, което виждат. Или могат да видят. Останалото излиза на бял свят при поредния инцидент. И тук опираме пак до „друг път”. Само да не решим да си пишем „червена точка”, че създавайки условия за пътно-транспортен травматизъм с фатален изход, съдействаме за ограничаване на бежанския поток на Запад. Политическият цинизъм не е чужд на някои български управници.
Всъщност цинизъм или нарцисизъм е изявлението на премиера Борисов пред българската редакция на антибългарската DW, защо македонските лидери Заев, Груевски и Иванов са му се обадили след събитията в парламента в Скопие: „Защото те са се убедили, че не само съм добър човек, но и действително много искам Македония като държава да е стабилна..” В последното никой не съмнява. Първото обаче си е обект на специализиран психологически анализ.
Царе, папи, патриарси, президенти и канцлери галят Борисов по главата (медии дори го целуват по препоръчано от наш литературен герой място). Други свойски го потупват по пехливанския гръб. Дори Путин е склонен все още да си говори с него по телефона. Не защото го харесват. Просто е достатъчно удобен. Те наистина искат да имат една стабилна България на Балканите. Дотолкова, доколкото управляващите в София стабилно защитават точно техните интереси. България трябва да пази тяхната външна граница, да прокарва тяхната външна политика, да служи за посредник там, където прекия диалог не всеки път би изглеждал добре в очите на собствените им граждани (случая с Турция), страната да е полигон за техните войски и площадка за тяхната ПРО. Не им пука дали българското общество е бедно, гладно, неуко, болно, дали яде боклуци, стига да са от правилния вносител. Не плачат, че армейската ни раница е празна, а в българския въздух кръжат таратайки second hand, стига да са от правилния доставчик, а храбрият ни измокрен, гладен уморен войник да служи на правилната кауза. Корупцията ги вълнува само дотам, докъдето вреди на техните си бизнес интереси. Тревожи ги, че сме енергийно зависими, само ако сме зависими не от тях…
Така че Борисов не донесе от странство нито една новина, която да оправдае телешкия възторг в публичното пространство. Дори това, че ще са с нас за успешно председателство на Съвета на ЕС не повод за овации – никоя председателстваща страна не е срещала обструкции от страна на останалите. Bon ton, би казал елисейският домакин на Борисов.
Е, същият слънчев и енергичен Маркон ще доведе очароваталната първа madame на Франция на море през август. Фрау Меркел, ако случайно спечели септемврийските избори в родината си, ще намине до към Коледа. И това е нещо. Няма само да сме износители на политически туризъм я?
А на Борисов съвсем скоро му предстои поредната сложна дипломатическа мисия. Да пие турско кафе с баклава край Босфора. Дано пък го погалят по главата. Само…