/Поглед.инфо/ След вчерашният референдум Гърция, отхвърлил непосилните условия на международните кредитори, днес се наблюдаваха два едновременно и пресичащи се, и раздалечаващи линии на поведение.

От една страна Гърция и ЕС показаха готовност за търсене на решение по изплащането на гръцкия дълг, от друга те заемаха раздалечени стартови позиции за преговорите и пазарлъка, който ще предстои следващите дни.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас проведе телефонни разговори с германския канцлер Ангела Меркел и с Марио Драги, председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ), която заедно с ЕС и МВФ е един от кредиторите на Атина. Ципрас разговаря по телефона и с руския президент Владимир Путин.

На свой ред гръцкият президент Прокопис Павлопулос разговоря по телефона с Франсоа Оланд – президентът на Франция, другата възлова държава от еврозоната и ЕС.

В същото време гръцките партии заседаваха 7 часа, за да изработят единно становище за позицията на страната на сегашния етап от развитието на кризата. От всички тези събития изскочи най-главната новина – след референдума Гърция продължава преговорите с кредиторите и няма да излиза от еврозоната. Гръцките партии са единодушни, че пред страната няма друга опция освен договореност с кредиторите.

В разговора си с Ангела Меркел гръцкият премиер се е съгласи да представи на утрешната среща на върха на еврозоната предложенията на гръцкото правителство за споразумение с кредиторите.

Израз на готовността на гръцката страна да търси сделка е и оставката на досегашния финансов министър Янис Варуфакис, срещу когото е имало силни настроения в Еврогрупата, особено от нейния председател Йерун Дейселблум, който е и финансов министър на Холандия. Противниците на Варуфакис смятат, че той нарочно е удължавал предишните преговори и постоянно е променял позицията си на тях, за да направи невъзможно постигането на споразумение в крайния срок. Което в крайна сметка доведе до референдума.

Окуражителни сигнали дойдоха и от ЕС. След референдума Германия и Франция очакват от гръцкото правителство конкретни предложения за излизане на страната от кризата, заявиха на съвместна пресконференция финансовите министри на двете страни Волфганг Шойбле и Мишел Сопен.

В същото време страните подават сигнали, че се заемат нови стартови позиции за тежък пазарлък и може би дори за сблъсък. Така например гръцките партии, обявявайки се за сделка, призовават за "надеждни реформи ... с по-малко строги икономии, доколкото е възможно". Тук конфликтната точка е фразата "по-малко строги икономии". Гръцката страна настоява и "социално справедлива сделка", но доколкото знаем справедливостта е най-малкото нещо, от което кредиторите се интересуват.

Склонност към неотстъпчивост проявява и отсрещната страна. Германия например заяви, че в момента няма основа за разговори с Гърция по нова спасителна програма или по облекчаване на дълга. Това заяви Щефан Зайберт, говорител на германския канцлер Ангела Меркел. Показателно е, че той казва това след референдума, на който гърците всъщност поискаха и облекчаване на дълга. "В светлината на вчерашното решение на гръцкия народ, няма основа за започването на преговори по нова спасителна програма", каза още Зайберт. Той също смята, че Гърция трябва да действа, ако иска да остане в единния валутен съюз.

"От Гърция зависи да направи нещо по въпроса. Чакаме да видим какви предложения ще направи гръцкото правителство на своите европейски партньори", допълни още Зайберт.

По отношение на запитванията на Атина за преструктуриране на дълга си, говорителят на германското финансово министерство Мартин Йегер заяви, че не вижда "причина за започването на дискусии" за това.

Резултатът от гръцкия референдум не е доближил страните до разрешаването на финансовото положение на Гърция – това пък обяви и Дейсейблум.

Това са повече непримирими и дори ултимативни, отколкото компромисни сигнали и позиции. Макар че в светлината на референдума кредиторите едва ли ще останат на предишните си позиции – иначе ще компрометират демокрацията.

От трета страна, днес се появиха нови елементи в гръцката драма. Вече се говори не за нови заеми или спасителни програми, а за хуманитарна помощ за гръцкия народ – сякаш той е в природно бедствие. Бедствието обаче е факт – макар и не природно. Банките остават затворени - според едни сведения до сряда, според други по петък, а според трети час до следващия понеделник.

Така или иначе именно от единия от кредиторите – Евросъюза – се чу първия призив за хуманитарна помощ. "Хората имат нужда от помощ и не трябва да я отказваме, само заради това, че не сме доволни от резултатите на референдума", заяви германският вицеканцлер и министърът на икономиката Зигмар Габриел, който впрочем е социалдемократ. "Ние не трябва да изоставим Гърция, всички европейски страни трябва да имат готовност да предоставят хуманитарна помощ. Той не уточни за каква помощ става въпрос, но според латвийския премиер Лаймдота Страюма става дума за помощ за болници друга социална помощ.

За помощ заговори и друг кредитор на Гърция - Международният валутен фонд (МВФ). "Ние наблюдаваме ситуацията от близо и сме готови да помогнем на Гърция, ако бъдем помолени за това", обяви директорката на фонда Кристин Лагард.

На снимката: на мястото на Варуфакис бе назначен Евклидис Цакалотос, който ще преговаря с кредитолите.

Атина / Гърция