/Поглед.инфо/ Когато настъпи моментът на истината, дори отчаяните лъжци трябва да прецедят истината през зъби. Непризнаването на обективната реалност става опасно за тях.

Автор на поредното откровение стана вицеканцлерът, министър на икономиката и опазването на климата на Германия Роберт Хабек. Той е съпредседател на “Съюз 90”/Зелената партия на Германия. Немският аналог на Грета Тунберг, но облечен с държавна власт.

Този зелен защитник на природата, от страх скоро да не стане изкупителна жертва, се изпусна: ако Германия продължи икономически несъстоятелния си антируски курс, се очертава енергийна катастрофа.

„Роберт Хабек предупреди за трудна ситуация с енергийните доставки на страната през идващата зима в случай на прекратяване на доставките на въглища или газ от Русия. При това той допълни, че подкрепя скорошния отказ от атомна енергетика и отбеляза, че предстои да се изясни дали ще има някаква полза от по-продължителната експлоатация на атомните електроцентрали. „От това, което виждаме, това не е така“, заключи той. Освен това той отбеляза, че по-продължителното използване на каменни въглища също няма да реши проблема, тъй като според него Германия зависи от техния внос. В този контекст Хабек смята за необходимо да се работи за „намаляване на зависимостта на страната от изкопаеми горива“.

Ритуалните заклинания на Хабек за „необходимостта от намаляване на зависимостта на страната от изкопаеми горива“ са равносилни на думите, че е „по-добре е да си богат и здрав, отколкото беден и болен“. Детските забавления с вятърни мелници и слънчеви панели стават само в онези времена, когато газопроводите и атомните електроцентрали работят изправно.

След като стана министър на икономиката, този природозащитник започна да осъзнава, че има пропаст между фалшивите представи на неговата партия за „света на розовите еднорози“ и реалността. И тъй като в неговото „отечество“ няма газ или въглища, докато сами затварят своите АЕЦ, зеленият министър започна навреме на дава заден: „На 3 март, на фона на събитията в Украйна, Хабек се обяви против забраната за внос на енергийни източници от Русия. Той подчерта, че Германия все още е зависима от вноса на енергия. В тази връзка, според министъра, германското правителство ще запази отворена възможността за енергийни доставки от Русия. Германия, според Хабек, "се нуждае от енергия от Русия, за да гарантира ценова стабилност и енергийна сигурност".

А сега за основната, фатална грешка на този типичен германец. Той смята, че Германия все още е "над всичко". Нека ви напомня, че при Хитлер представителите на „арийската раса” се смятаха за свръхчовеци, докато всички останали бяха подчовеци. Тогава тази политика на двойни стандарти беше издигната в ранга на държавна политика. Двойните стандарти са квинтесенцията на нацизма.

Днес нацизмът е официално отхвърлен на Запад, но двойните стандарти в политиката доминират. И тук се крие фаталната грешка на такива господа като Хабек. Те, по силата на неизлечимата си арогантност, продължават да пребивават в приятна за тях увереност, че само те ще продължат да направляват хода на световното развитие и по-специално да диктуват на Русия какво да прави с газа и въглищата си.

Тази логика обаче вече не работи. Хабек изглежда не разбира какво я очаква Германия, ако безразсъдната ѝ антируска политика продължи. Да обясним: за Русия чакането, докато европейските политици се опомнят и се заинтересуват от жизненоважните нужди на своите народи, е безнадеждна работа. Това състояние на нашите „партньори“ може да продължи десет или сто години. Междувременно Русия има опит отвинтването на тръби от ненужни газопроводи и използването на същите тръби за други, по-обещаващи проекти. Точно това направи руският “Газпром” през 2018 г., когато възникнаха подобни проблеми с газопроводната система “Южен поток”. Нека Западна Европа тръпне в очакване на американски танкери с втечнен газ. Защото тези танкери най-вероятно ще плават покрай Европа: Япония и Китай, както винаги, ще плащат повече. Нищо лично, просто бизнес, както казват добрите американски мошеници в подобни случаи.

Изборът е пред Германия. Русия няма причина да враждува с която и да е държава, освен когато тази вражда е генерирана от „нашите партньори“. Президентът Путин ясно формулира това послание към Запада: „Искам още веднъж да подчертая: ние нямаме лоши намерения към нашите съседи и бих ги посъветвал да не ескалират ситуацията, да не въвеждат никакви ограничения. Ние изпълняваме всички наши задължения и ще продължим да ги изпълняваме. Всички наши действия, ако възникнат, винаги възникват изключително в отговор на някакви неприятелски действия срещу Русия”.

Има обаче и друг начин, който руското ръководство не съветва да следва. Днес тя вече е сключена в Берлин, за което свидетелства решението за изпращане на 400 единици германско противотанково оръжие в Украйна. Това е прякото участие на Германия във войната в Украйна. Възможна е по-нататъшна ескалация на тези враждебни действия: „Сега чуваме, че е необходимо да се направи забранена за полети зона над територията на Украйна. Невъзможно е да се направи това на самата територия на Украйна, възможно е само от териториите на някои съседни държави. Но всяко движение в тази посока ще се разглежда от нас като участие във въоръжения конфликт на страната, от чиято територия ще се създават заплахи за нашите военнослужещи. Веднага ще ги приемем за участници във военен конфликт и няма значение в кои организации членуват. Затова се надявам, че има разбиране за това и няма да се стигне дотам”, допълни той.

Изводът е очевиден. Г-н министърът на екологията и климата на Германия, а в същото време и останалите потомци на многократно битите "свръхчовеци" трябва старателно да научат уроците на историята. И те свидетелстват, че всякакви опити на самозвани „свръхчовеци“ да диктуват волята на другите нации, като нареждат например на Русия какво да прави със собствените си газопроводи, ще имат тъжни последици преди всичко за тези, които предприемат въпросните опити. И ако Германия иска да унищожи енергийно зависимата си икономика, тя няма да намери по-добро решение от тоталната вражда с Русия.

Превод: В. Сергеев