/Поглед.инфо/ Германският парламент възнамерява да разгледа и най-вероятно в крайна сметка да приеме резолюция, признаваща "Голодомора в Украйна" за геноцид, който е умишлено организиран и подкрепен от Москва.

Говорим за масовия глад и смъртта на селяните в СССР в началото на 30-те години. Трагедията с колосален брой жертви има различни причини. Сред тях са бързата и насилствена колективизация, унищожаването на индивидуалните стопанства, масовото изселване на селското население от местата, където тези хора са живели и обработвали земята.

Изселването е към градовете, където промишлеността се развива, или към изгнание. До далечни места. И там са необходими ръце, свикнали да работят.

Гладът е в резултат на действията на властите, централни и местни. Дадена е историческа оценка на случилото се. Статистиката също не е забравена.

Това, което се случва на територията на Украйна, както и това, което се случва например в Поволжието и в Казахстан, са факти от общата история, от които се научихме (и все още се учим) да не се обръщаме, да гледаме истината в очите. Колкото и да е тежка истината.

Но Бундестагът като събрание на германските депутати, които обсъждат „геноцида чрез глад, умишлено организиран и планиран от Русия“ е съвсем различна история. Това е постистина. И последните, които могат (от преди всичко морална гледна точка) да обсъждат проблеми от този род, са германците. И това също трябва да се каже директно и без предразсъдъци.

Защото именно предишните поколения политици в Германия използваха глада като военно оръжие за постигане на политически цели.

И тук, разбира се, не става дума само за блокадата на Ленинград, а като цяло за съдържанието на германската кампания за унищожаване на нашата страна и нейния народ по време на Великата отечествена война.

Единствено в СССР нацистките главатари, военните и онези, които са работили в други области, обричат - според плана “Ост” - десетки милиони съветски граждани на гладна смърт, независимо къде живеят. В Русия, Беларус, Украйна. На чернозем или нечернозем.

Част от плана "Ост" е наречен "план за глада" - и тук както руските, така и съвестните немски историци имат колегиален консенсус.

Предполагаше се, че със спирането на доставките на храна за "тези мръсни и долни славяни", от глад ще умрат най-малко 30 милиона души.

Съдбата на Ленинград (повече за това по-долу) е планирана и за Москва. Германското командване не иска да изразходва нито огневата мощ на Вермахта, нито жива сила за улични боеве в столицата на нашата родина. Те искат напълно да обградят Москва, да я отрежат от всички източници на храна и други доставки, като се уверят, че населението на града, останало след опустошителния глад, само ще даде символичните ключове на съветската столица.

И само операцията за разгром на фашистката групировка край Москва и героизмът на защитниците, които лягат живи под танковете на Гудериан, за да ги взривят и закриват с телата си немските картечници, не позволява да се затвори обръчът около главния град на страната. Разбира се, тези герои, знайни и незнайни, мъртви, ранени или оцелели, отивайки на служба, не знаят каква съдба очаква Москва. Но те тогава ясно разбират, че искат да унищожат нашия град и нашия народ.

Не се получава. Самият Гудериан в своите Мемоари пише за това така: "Атаката срещу Москва се провали. Всички усилия на нашите доблестни войски бяха напразни."

Не, Гудериан не е съден в Нюрнберг: на трибунала той действа само като свидетел, тъй като съюзниците (британци, американци и французи) не приемат обвиненията от страна на СССР срещу генерал-полковника от Вермахта, който нарежда екзекуция на пленените войници от Червената армия. Гудериан е достатъчно умен да дава подобни заповеди устно, без да подписва съответните документи.

В епохата на настоящата постистина и политическа ситуация, чиято цел всъщност е практически същата - да ни унищожи, но морално, превръщайки ни в чудовища в общественото съзнание на Запада, Гудериан, между другото, по-скоро или по-късно също може да бъде издигнат като борец “срещу съветската болшевишка диктатура". В този смисъл едва ли ще се намери някой равен на депутатите от Бундестага, които анализират как „Москва умори Украйна от глад“.

Спасявайки Москва от обкръжение, съветското военно командване е принудено да отслаби отбраната на Ленинград и там групата армии „Север“ под командването на генерал Фон Лейб с помощта на финландците, командвани от Манерхайм, успява да обкръжи града.

Точно 80 години преди момента, в който в Берлин Бундестагът обсъжда как отново да обвини Русия във варварство и организиране на смъртоносен глад, семейство Савичеви вече е умряло от глад в Ленинград. Последният запис в дневника на 12-годишната Таня Савичева датира от май 1942 г.

"Мама почина на 13 май в 7:30 сутринта. Семейство Савичеви умряха. Всички умряха. Само Таня остана." Детето не можа да бъде спасено от последствията от дистрофията, въпреки факта, че е изведено по чудо от града. Тя ще умре след две години, ослепено от глада. Дробовете ѝ са погълнати от същия глад. Хроничната дистрофия тогава няма лечение.

Добре нахранените, хранените поколения наред (в Германия, дори победена, и в Берлин, победен, с усилията на съветското командване и главно на първия военен комендант на столицата на бившия Райх генерал Берзарин, децата получават ежедневно мляко, топла храна, ваксинирани са срещу заразни болести - по заповед, разбира се, на "мръсните долни славянски варвари"), днес възнамеряват да обсъждат как руснаците "специално морят от глад на етническа основа" населението на републиката, което е част от СССР и което всички смятат за братско.

Когато се търси обяснение на подобна законодателна инициатива, неволно възниква въпросът: не е ли това същият реваншизъм, за който говорят обвиняемите в принадлежност към „кремълските пропагандисти“?

Може би наистина германските политически елити - не целите, но много голяма част от тях, които днес са част от управляващата върхушка, и не само в самата Германия, но и в ЕС - наистина са таели желание да ни победят и унищожат? За това, че сами ги спасихме от глада, болестите, а в крайна сметка и от нацизма ли?

Как иначе, освен с реванш, по-точно желанието за реванш, може да се обясни тази стъпка на германските депутати?

Руснаците, които положиха десетки милиони смъртни случаи на олтара на общоевропейското освобождение от хитлеризма, включително повече от милион умрели от глад в Ленинград, които помогнаха за създаването на самия Европейски съюз с тази велика жертва и Победа, трябва да видят какво се случва днес в Бундестага и пред очите на нашите паднали.

През погледа на семейство Савичеви, умряло от глад. През очите на останалата Таня, която също умира от дистрофия. Няма да кажем нищо. От уважение към паметта на тези хора.

Знаем, че историята може да вземе своите решения. И ние сме сигурни, че тези действия на германските депутати също ще получат своята оценка. Ние не бързаме. Просто знаем, че непременно ще се случи.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com