/Поглед.инфо/ Изминалата седмица бе белязана от изявления на лидерите на три европейски държави - Германия, Полша и Франция, които поставиха курс за милитаризация на своите общества и натрупване на военна мощ.

В четвъртък, 17 март, френският президент Еманюел Макрон, който се кандидатира за втори мандат, направи съответното изказване по време на пресконференция. „Нашите сили са единствената пълноценна армия на европейския континент. Трябва да увеличим инвестициите, за да сме подготвени за възможен въоръжен конфликт с висока интензивност, който може да избухне на нашия континент“, каза френският президент.

Макрон възнамерява да увеличи разходите за отбрана до 50 милиарда евро до 2025 г., ако бъде преизбран. Той обяви и удвояване на броя на резервистите във Въоръжените сили и увеличаване на числеността на полицията и жандармерията. Президентът не даде никакво обяснение защо това е необходимо. Въпреки това той допълнително свързва военните инвестиции с храната, енергетиката и икономическата независимост на Франция.

В петък, 18 март, германският външен министър Аналена Бербок, чието министерство ще наблюдава проекта, обяви началото на разработването на нова германска стратегия за национална сигурност. Тя заяви желанието на Берлин да поеме повече отговорност в рамките на НАТО.

Подходът е посочен по следния начин: новата стратегия за сигурност трябва да бъде насочена към „ценностно ориентирана външна политика”. Конкретно това означава, че Германия ще стане независима във всяко едно отношение. По думите на Бербок: „открихме, че едностранната икономическа ориентация ни прави уязвими“.

Накрая в същия ден във Варшава полският президент Анджей Дуда подписа закона „За отбраната на родината“. Това включва увеличение на военния бюджет до 3% от БВП, увеличаване на размера на въоръжените сили (до 250 000 редовни военни плюс 50 000 войски за териториална отбрана). Както Дуда каза: „Имаме отлични съюзници, но трябва да можем да бъдем и независими“.

И в трите случая като формална причина за обявяване на новия курс е посочена „войната в Украйна“. Това обаче е само димна завеса, която германските, полски и френски политици използват, за да прикрият предварително обявените планове. И така, Макрон още през 2018 г. каза, че Европейският съюз трябва да има своя собствена армия: да се защитава от Китай, Русия и дори САЩ. След това Париж започна да популяризира концепцията за стратегическа автономия на ЕС, с очакването, че ще придобие мощен военен потенциал.

Берлин в тази ситуация уж не проявявашепублична инициатива. Въпреки това германските политици явно са изчислили варианта за прехвърляне на страната към релсите на милитаризацията, чакайки подходящ повод да говорят за това. И той се появи, когато Русия започна специалната операция в Украйна.

Както отбелязва германското издание “Крас и Конкрет”, „Германия използва войната за национално пробуждане“. След като канцлерът Олаф Шолц обяви незабавно отпускане на 100 милиарда евро за превъоръжаване на Бундесвера и повишаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП, Германия ще получи „третия по големина военен бюджет в света след САЩ и Китай, оставяйки европейските си конкуренти далеч назад."

Така, отбелязва вестникът, Германия възнамерява да „изясни някои от противоречията в следвоенната система, възникнали в резултат на неуспешен за нея резултат от последната световна война“. И германските въоръжени сили „най-накрая“ ще бъдат доведени до нивото, необходимо на Берлин, за да „може автономно да гарантира своите икономически интереси и развитието на необходимата за това геостратегическа мощ“.

Засега обаче може да се каже, че Германия и Франция са заинтересовани да проектират бъдеща военна мощ извън ЕС. Париж играе активна игра в Африка, изпращайки там войски. Що се отнася до Берлин, желанието му да премине от руски тръбопроводен газ към втечнен природен газ предполага натрупване на германския флот, който ще трябва да гарантира сигурността на морския транспорт. Може би при това положение и германците ще придобият собствен самолетоносач или самолетоносачи.

Но защо Макрон в този случай призова французите да бъдат „подготвени за възможен въоръжен конфликт с висока интензивност, който може да започне на нашия континент“? Възможно е това да се дължи на позицията на Полша, която според председателя на полската управляваща партия "Право и справедливост" Ярослав Качински възнамерява да създаде "по-мощна армия, отколкото Украйна".

Разполагайки с такава армия, Варшава ще проектира военната си мощ върху европейските си съседи. И е малко вероятно въпросът да се ограничи само до Русия и Беларус. Интригуващо изказване по този въпрос направи онзи ден депутатът от “ПиС” Марек Суски. В интервю той заяви: „Някои казват, че Германия би искала да преразгледа границите. Може би това е елемент на мислене, от който не са се отървали”. И добави, че от много години наблюдава подобни тенденции сред германците.

Тези възгледи са често срещани в полските десни кръгове. Може би затова, откакто правителството на “Право и справедливост” дойде на власт през 2015 г., рязко се увеличиха покупките на американски оръжия, и то не само на отбранителни – подписани са договори за доставка на повече от 30 от най-новите изтребители F-35 и 250 танка “Ейбрамс”. Защо ѝ е всичко това на Варшава?

Отговорът даде евродепутатът от партия "Алтернатива за Германия" Йоханес Норман. Както той написа наскоро в своя “Туитър” „не ни трябва нова световна война, провокирана от Полша“. Макрон и Шолц не са ли стигнали до едни и същи изводи?

Превод: В. Сергеев