/Поглеед.инфо/ Германският външен министър Аналена Бербок влезе в задочен спор с бившия канцлер Ангела Меркел. Ръководителят на германската дипломация смята, че целият период на сътрудничество с Русия е бил грешка и че сигурността на Европа трябва да се гради не заедно с Руската федерация, а срещу нея. Бербок е наричана най-популярният политик в Германия. Но има надежда, че германските власти са преминали пика на неадекватността.

Преди това лидерите на страните от Западна Европа се различаваха от колегите си от източната част на ЕС поне по това, че не отричаха географията и не бъркаха комплексите си с политиката за сигурност. С други думи, те разбраха, че надежден мир на континента може да се изгради само на базата на договорни отношения с Русия, защото Русия няма да отиде никъде и ще остане мощна военна сила.

За ръководството на Полша, балтийските държави, Румъния не е така. Измъчвани от исторически претенции и фобии, те възприемат самото съществуване на Русия като заплаха и се надяват, че има такава политика, при която Русия ще изчезне, ще потъне в земята, ще отиде в забравата. И ако не, все пак си струва да се опитат.

В Берлин, Париж, Рим в продължение на много години сдържаха източноевропейския плам за реванш. За тях разположението, когато си rв конфликт с Москва и сътрудничиш с Москва, е разбираемо и познато от Първата студена война.

Фактът, че трябва да се говори с Русия, защото тя все пак е близо и че е немислима надеждна дългосрочна архитектура за сигурност, без да се вземат предвид нейните позиции, все още понякога се напомня от френския президент Еманюел Макрон. А наскоро същата позиция беше за пореден път потвърдена от бившия канцлер на Федерална република Германия Ангела Меркел, политик с богат опит, която същевременно едва ли може да бъде упрекната в особени симпатии към Москва.

През изминалите десетилетия ние свикнахме с такава Германия – макар и противоположна на нас, но намираща се в една и съща реалност с нас, а не в измислена. Но сега една съвсем различна Германия води мача - сякаш вече изобщо не е Германия, а Естония или Полша.

И така, на поредния Берлински външнополитически форум ръководителят на германското външно министерство и съпредседател на Зелената партия Аналена Бербок изсипа пропагандни клишета, чийто общ смисъл е, че Украйна се бори с Русия за интересите на свободна Европа и следователно: всичко за фронта, всичко за победата.

Тя осъди политиката от епохата на Меркел, защото, според министъра, взаимноизгодното сътрудничество с Русия е позволявало на Русия да изнудва Европа. Но сега тези грешки са зад гърба ни и предстои дългосрочен конфликт, сега трябва да се предоставя все повече и повече помощ на Украйна, дори ако избирателите не харесват последствията.

В това няма нищо ново от „Зелена“ гледна точка. Наскоро Бербок се озова в центъра на скандал заради точно същата теза: казват, ще подкрепя Киев каквото ще да стане - и не ѝ пука какво мислят избирателите. Последвалите проучвания на общественото мнение смекчиха ситуацията: оказва се, че мнозинството от избирателите на Зелените са доволни, че Бербок не се интересува от тяхното мнение.

Сега, ако има нещо, нека не се оплакват.

Основното, което каза министърът на форума, беше отхвърлянето на самата идея за сигурност „съвместно с Русия“ в полза на „сигурност от Русия“, с която на този етап „по принцип няма нужда да се влиза в преговори“. На Европа беше предложена позиционна война и трудни времена (Бербок не отрече енергийните проблеми на Германия) без давност. Нещо като "или ние, или те".

Това казва между другото най-популярният политик в Германия според анкетите на таблоида “Билд”. Същата такава Германия, с която наскоро правихме милиарди, с имаше „специални отношения“ и построи “Северните потоци”.

Бербок, който сравнява този период със “свършен факт”, вероятно е права в смисъл, че няма бърз изход от настоящата криза. Конфликтът ни с ЕС е дълъг, но това не дава основание на министъра да отрича реалността в полза на идеята, че Русия може да бъде победена, изолирана, игнорирана и прочее.

Картината е доста мрачна. И все пак радикализмът на Бербок все още е специален случай, а не основното или мнозинственото мнение. Германците все още не са напълно "полудели" - съпредседателят на Зелените изглежда популярен политик само защото всички останали политици са още по-малко популярни.

Сегашният канцлер Олаф Шолц в същото проучване, поръчано от “Билд”, е едва на осмо място, едва 38% от гражданите одобряват дейността му. Но личността на шефа на външното министерство разделя обществото приблизително еднакво - половината одобрява, половината не одобрява Бербок и има основание да се надяваме, че върхът на тази лудост вече е преминат.

Писали сме подробно за особеностите на Зелената партия и естеството на нейната русофобия още когато Бербок едва започваше да претендира за сериозна роля в германската политика. Но неотдавнашният партиен конгрес беше планиран почти като конгрес на победителите, тъй като "еколозите" станаха най-влиятелната сила в управляващата коалиция и изпревариха по популярност ГСДП на Шолц. Въпреки това, навикът да отричат реалността най-накрая започна да ги настига.

Съдейки по реакцията на германските медии на конгреса, срещу Зелените бяха отправени две претенции.

Първо, те заемат абсолютно безкомпромисна позиция по отношение на работата на германските атомни електроцентрали, изисквайки затварянето на последните три до април 2023 г. Това откровено не отговаря на енергийните нужди на страната и постави управляващия съюз на ръба на разпадането - либералите от Свободната демократическа партия, по-разбиращи от физика и аритметика, поискаха нови централи.

В резултат на това Шолц доведе младшите партньори до компромис с удължаване на работата и на трите централи (Зелените искаха да затворят едната веднага) до април. Очевидно с надеждата, че до този момент нещо ще се промени - "я камилата, я камиларят”.

Всичко това откровено изнервя местните. Те виждат поскъпването на енергията и подозират, че категоричните "Зелени" могат да влошат още повече ситуацията. В същото време, на фона на борбата както с Русия, така и с нейното гориво, Германия много по-активно купува ВПГ от САЩ, а той се произвежда по изключително опасен за природата начин - чрез фракинг, което, по принцип не трябва да се вписва в картината на света на партията Бербок. Личи си или некомпетентност, или лицемерие.

Второ, има ясно противоречие между самопозиционирането на Зелените като пацифистка партия и желанието им да напомпат оръжия в Украйна, като в същото време развиват изключително агресивна реторика към Русия. Често такава, на който нормален човек просто не може да повярва.

Например, министър Бeрбок описва референдумите в новите региони на Руската федерация по следния начин: „Първо ги изнасилват в продължение на няколко дни, а след това под цевите на автомата ги принуждават да поставят кръстове върху бюлетините“.

Работата тук не е само в това, че Бербок дискредитира свещената за днешна Европа „борба с Русия“, защото не усеща къде трябва да спре. Но също така (най-важното), че подобна политика в крайна сметка води до война между Русия и НАТО, която Бербок засега обеща да избягва.

Едва ли е случайно, че Ролф Мютцених, председател на фракцията на ГСДП в Бундестага, отново гласува в подкрепа на мирните преговори, които заедно със САЩ трябва да бъдат инициирани от германското външно министерство, за да „спрат ескалацията на възможен ядрен конфликт възможно най-скоро." Мютценихотдавна не е харесван в Киев заради реалистичното му отношение към Москва, но засега ГСДП е „старшият“ партньор на Зелените в коалицията и по-разумният подход на социалдемократите изглежда е пресякъл възхода на радикалите .

Според последното проучване на “Инса” , съпартийците на Бербок са започнали да губят популярност и отново изостават от ГСДП - 18% срещу 19%. В светлината на гореизложеното остава да се надяваме, че това е прекъсване на тенденцията, че “Зелените” са преминали пика на своята популярност, а Германия е преминала пика на политическата русофобия и сега, макар и малко, все пак ще се върне се към нормалното.

Страхът от загуба на руски газ като най-важно конкурентно предимство на германската индустрия не можеше да промени политиката на Берлин. Може би страхът от война ще помогне, особено след като Бербок последователно води страната към двата срива - енергиен и военен (известен още като ядрен).

Сегашната популярност на Зелените е преди всичко следствие от кризата на традиционните партии, когато разочарован избирател, в търсене на алтернатива, започна да се вглежда внимателно в радикалите. Може би най-накрая ги е разгледал добре.

Дори и най-тъжното преживяване не може да вразуми някои фанатици, а екоактивистите, които често не си знаят мяата, са напълно засегнати от това. Ако Бербок не бъде спряна навреме, Германия рискува да се "позеленее" твърде много - не като държава в хармонични отношения с природата, а като труп.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com