/Поглед.инфо/ Президентските избори на 9 август 2020 г. в Беларус се превърнаха в най-сериозното изпитание за републиканските власти през последните две десетилетия. Безредиците в страната, които започнаха още преди официалното обявяване на резултатите от гласуването, прераснаха в масови протести, които доведоха до стотици жертви от двете страни, както и до човешки жертви. Страната се оказва в продължение на много месеци в конфронтация между противниците на Александър Лукашенко, който е на власт от 1994 г., и тези, които по служба или лична инициатива защитаваха белоруския лидер. В крайна сметка това породи най-острата социално-политическа криза в цялата история на независимостта на Беларус и създаде реална заплаха от международна изолация на републиката.
Вътрешнополитическите резултати за годината, изминала след президентските избори, позволяват днес да се каже, че кризисната ситуация, с всички външни признаци на спокойствие в обществото, продължава да съществува. В същото време, остава изключително трудно както за белоруските власти, така и за техните противници, така и за мнозинството обикновени белоруси, които против волята си бяха въвлечени в политическата конфронтация на страните.
По-специално, белоруската опозиция, която не прояви много сплотеност дори преди началото на президентската кампания, през последната година най-накрая се раздели на няколко групи, които започнаха борба не срещу режима на Лукашенко, а за контрол върху финансовите потоци, произтичащи от ЕС и САЩ. В същото време опозиционните лидери и онези, които по един или друг начин са взели активно участие в организирането на протестите, ако не са арестувани, бягат в чужбина, оставяйки своите поддръжници в Беларус насаме с властите.
В момента можем да говорим за два основни центъра за привличане на белоруската дисидентска среда.
Първата и най-активно подкрепяна от Запада група е съсредоточена около бившия кандидат за президент Светлана Тихановская, която е обявена за „национален лидер“ и с която се водят официални преговори на най-високо ниво, както в Брюксел, така и във Вашингтон. Именно този център получава по -голямата част от западното финансиране и продължава да работи активно в белоруска посока, призовавайки международната общност да увеличи натиска върху Лукашенко.
Втората е групата на бившия министър на културата на Беларус Павел Латушко, който периодично противоречи на главната линия на Тихановская, опитвайки се да превключи финансовите потоци от ЕС към себе си. Останалите опозиционери, избягали от Беларус, или живеят според на действията на двата основни центъра, или се оказват в периферията на социалния и политическия живот и са престанали да се приемат сериозно, както на Запад, така и в самия Беларус . Ярък пример за това е съдбата на бившия претендент за президент на републиката Валери Цепкало, който след бягството си на практика беше изгубен в ЕС - дори белоруското КГБ не проявява интерес към този герой днес.
Общото за дейността на белоруските дисиденти днес е опит да се докаже на Запада, че така нареченото гражданско общество в Беларус все още се бори с режима на Лукашенко и са необходими пари, за да продължи тази борба. Средствата не трябва да се изпраща директно на държава, а при центровете на опозицията извън републиката. В същото време доверието в Тихановская, Латушко и другите избягали опозиционери в самия Беларус пада с всеки изминал ден, тъй като те, удобно настанени във Вилнюс, Варшава или Киев, нямат реална власт. В крайна сметка през последната година белоруската опозиция отново доказа неспособността си да планира или да участва в политическа борба. Основните мотиви за нейните действия, както и преди, бяха жаждата за печалба и жаждата за власт. Следователно интересът към тези, които са избягали от страната или са се озовали зад решетките в Беларус днес, се проявява само от правоохранителните органи и държавните медии. Доверието в тях в обществото (реално, а не „гражданското“) бързо се приближава до нула.
За разлика от белоруската опозиция, републиканските власти демонстрираха известна солидарност през последната година, въпреки че бяха допуснати много грешки в процеса на почистване на страната от политически противници, включително и в собствените редици. В процеса на идентифициране на участниците в протестите, тези, които не проявяват улична активност, но изразяват критично мнение за режима на Лукашенко, започнаха да попадат под арести. В същото време официалният Минск няма да се съгласи на никакъв компромис или диалог дори с тази нерадикална част от обществото, да не говорим за истинската политическа опозиция. Нещо повече, сега в страната всяко несъгласие може да бъде признато за екстремизъм, ако е изразено в обществена среда, и опозиционни символи (бело-червено-бяло знаме, например, на чийто фон преди няколко години висшите държавни служители с удоволствие си правеха снимки) загуби статута на историческа ценност и беше наречено фашистко. В същото време в Беларус се създава опозиция, контролирана от властите, в центъра на която днес стоят политици, които бяха арестувани по обвинения в тежки престъпления и по-късно освободени. Нейните представители активно водят кампания за конституционната реформа, която е насрочена за началото на 2022 г., като убеждава всички противници на Лукашенко, че тя ще примири белоруското общество и ще установи единство в неговото политическо съзнание.
Резултатите от периода, изминал от 9 август 2020 г., показаха, че белоруските власти са решили да разчитат на решително решение на кризата. Паралелно с това стартира мащабна информационна кампания за създаване на образ на външен враг под формата на „колективен Запад“, който се готви да атакува страната. В същото време подобна представа за ЕС и САЩ за белоруския човек на улицата не винаги съответства на реалната политика на републиката на международната сцена.
Всъщност външнополитическите резултати от изминалата година и перспективите пред белоруските власти днес изглеждат по-малко оптимистични от ситуацията в страната. Многобройните изявления, както и действията на официалния Минск, който започна курс на тежка конфронтация със Запада, първоначално не взеха предвид всички възможни последици от такъв курс. Никога досега ЕС и САЩ не бяха готови да стигнат толкова далеч, колкото правят сега, което беше истинска изненада за белоруската страна. Резултатът от това нарастваше като бучка грешки, за всяка от които противниците на Лукашенко охотно се придържаха и продължават да се вкопчват. В същото време, ако по -рано санкциите не засягаха икономиката и властите на Беларус си затваряха очите, то този път всичко се оказа много по-сериозно. Сега цели клонове на белоруската икономика, които са от решаващо значение за живота на страната, попаднаха под ограниченията и все още не е ясно как официален Минск ще реши този проблем. Последните действия на белоруските власти показват, че те възнамеряват да стигнат докрай в конфронтацията си със Запада, независимо от икономическите последици. В Минск основно залагат на подкрепата от Русия.
В същото време трябва да се отбележи, че през изминалата година, въпреки всички обвинения към западните страни в опит да организират „цветна революция“ в Беларус, републиканските власти не са изоставили прословутата си многовекторна политика. Изявленията, направени през първите месеци след президентските избори за необходимостта от задълбочаване на интеграцията с Русия, все още не са довели до практически резултати и външното министерство на републиката продължава да търси възможност за сключване на мир със Запада. Нещо повече, според последните изявления на КГБ на Беларус, корените на опита за преврат в страната, в допълнение към САЩ и ЕС, отново започват да се видят на Изток. Вярно, досега само в лицето на Михаил Ходорковски. Като се вземе предвид фактът, че малко преди изборите от Минск имаше думи за заплахата към независимост от източната съседка (можете да си припомните прословутите „вагнеровци“ и някакви лагери в Псковска област за обучение на бойци), не може да се изключи че други имена скоро ще бъдат посочени в медиите, някак свързани с Русия. В столицата на Беларус, въпреки всички съюзнически отношения с Москва, ще предприемат всякакви мерки, за да неутрализират максимално последиците от настоящата външнополитическа ситуация, която все повече тласка Беларус към Русия.
В крайна сметка събитията, които разтърсиха Беларус през последната година, не успяха да променят възприемането на политическата реалност на нито една от страните в конфликта. Властите на републиката останаха верни на политиката си за насилствено решаване на всякакви въпроси, а опозицията - на готовността си да се възползва от проблемите на белоруското общество.
Превод: В. Сергеев