/Поглед.инфо/ Измина една година от президентските избори в Беларус, които доведоха до най-голямата политическа криза в историята на тази постсъветска република.

Уличните бунтове в първите дни след изборите отстъпиха място на многохилядни седмични митинги, които окончателно отшумяха едва към края на есента. Властите реагираха с арестуване на опозиционери, изгонване на редица опозиционери в чужбина и почистване на западната мрежа от влияние (множество неправителствени организации, фондации, обществени инициативи, „независими“ медии), които организираха подкрепа за протестите.

Западът обяви президента Лукашенко за „нелегитимен“. Официалният Минск загуби такъв коз като възможността за балансиране между Запад и Изток. Кризата на този курс беше очертана много преди събитията от август 2020 г., когато Москва започна системно да намалява субсидиите за икономиката на своя „многовекторен“ съюзник. Многовекторният подход е заменен от безвекторност.

Неуспехът на многовекторната политика и „пресъхването“ на западния вектор не доведоха до промяна в отношенията с Русия. Няма напредък в изграждането на Съюзната държава. Пълноценният съюз с Руската федерация беше заменен от спекулации за „Велика Евразия“, чийто западен аванпост трябва да бъде Беларус.

И така, какво се случи през август 2020 г.? Дали това беше поредната „цветна революция“, т.е. опит на Запада да измести режим, който е нежелан за „господарите на дискурса“, или вътрешните фактори доведоха до вълнения? Или може би това е било комбинация от двете?

Няма идеологическа пропаст между противоборстващите страни, властите и опозицията. Това е един вид „надпревара на патриотите“, които се кълнат в суверенитета на Беларус. Всъщност това означава отплаване от Русия към Запада.

Навремето Лукашенко дойде на власт под лозунгите за неприкосновен съюз с Москва, но в началото на третото десетилетие на неговото управление този курс започна да претърпява все по-осезаема ревизия. Белоруската политическа класа се страхува от сближаване с Москва, страхувайки се, че това ще доведе до превръщането на Беларус в руска провинция, като се има предвид разликата в мащаба между двете страни. Това е изключително нежелателно за младата белоруска номенклатура, която е вкусила насладите от „суверенитета“. А съюзът с Руската федерация е изграден от белоруската страна като система от икономически отстъпки за белоруската икономика без реципрочни политически ангажименти от Минск.

В същото време белоруските власти засилиха взаимодействието си със Запада, като видяха това като противовес на „опасното“ влияние на Русия. Обкръжението на белоруския президент намери взаимно разбирателство с националистическите среди. От средата на 2010-те години мрежата от западно влияние започна да се разраства бързо в републиката. Днес тя се почиства спешно от белоруските правоприлагащи органи с голямо закъснение.

Беларуските власти, които си осигуриха почти пълен контрол над политическото пространство, бяха уверени, че западно ориентираното „гражданско общество“ няма да излезе извън рамките, предвидени за него, а западните „партньори“ остават доволни от многовекторна Беларус воден от Лукашенко като инструмент за сдържане на Русия.

Това не означава, че плановете са били напълно погрешни: очевидно Западът наистина не е планирал да промени режима в Беларус през 2020 г. Косвено това показва и мудната му реакция към белоруските събития.

Изглежда, че причините за политическия бунт в Беларус са предимно от вътрешен характер. Това е използвано от западната мрежа на влияние в републиката, която смята, че режимът е достатъчно изгнил и може да бъде разрушен.

Структурите на западното влияние не трябва да се считат за марионетки със слаба воля, действащи само по сигнала на "центъра". Те имат свои собствени интереси и понякога могат да действат по начин, неочакван за покровителите си.

Предполага се, че това се е случило. Появиха се нови лидери, популярни сред политически активната градска класа (предимно банкерът Бабарико), които бяха подкрепени от цялата белоруска прозападна мрежа. Това бързо премести ситуацията извън обичайния сценарий на контролирани избори с поредната „елегантна победа“ на Лукашенко и принуди властите спешно да потушат пламтящия огън, главно със сила.

Какво е положението днес? Многовекторният модел, който беше на практика до 9 август 2020 г., се срина. Няма начини за връщане към него. Нещо повече, в рамките на този модел се формираха силите в републиката, които преди година почти се превърнаха в гробокопачи на съществуващия режим.

Както и преди, белоруските елити все още не искат да преминат към по-дълбока интеграция с Русия и изграждане на белоруската държавност в рамките на този интеграционен модел.

Междувременно западната опозиция в никакъв случай не е смазана. Нейните лидери в чужбина се подготвят за реванш, а в самия Беларус има много симпатизанти. И най -важното е, че опозицията има образ на бъдещето, привлекателен за много белоруси, особено за младите хора: „бягство от Москва“ и преход под егидата на Запада.

Поддържането на съществуващата власт също струва скъпо поради санкциите, политическа изолация, отменените полети и други подобни, подхранвайки недоволството и протестите, които бяха заглушени, но не изчезнаха.

Досега ситуацията се сдържа от факта, че Западът е по-фокусиран върху други проблеми и не е склонен да наруши крехкото статукво в Беларус. Малко вероятно е обаче затишието да продължи дълго. Миналогодишната политическа буря в Беларус може да се окаже пролог към по -големи сътресения.

Превод: В. Сергеев