/Поглед.инфо/ Молдовските власти засилиха натиска върху местната православна църква, която формално е подчинена на Московската патриаршия. Политиците я смятат за "дестабилизиращ фактор" в страната. Вярващите се страхуват да не се повтори случилото се в Балтика. За възможните последици от конфликта - в материала.

"Онеправданото" духовенство

Повече от два месеца в републиката продължават протести. Протестиращите искат оставката на президента и парламента, които не искат да преговарят с Русия. Включително за цените на газа. Това е причината за кризата.

На свой ред държавният глава Мая Санду нарече "опасни за обществото" тези, които се противопоставят на проверките на правоприлагащите органи, не подкрепят политиката на президента като цяло и по отношение на Украйна в частност.

Желанието на Санду да изкорени всяко „кремълско влияние“ не подмина и религиозната сфера. Така на 14 октомври националният телевизионен канал "Молдова-1" отказа да излъчи литургията, посветена на Деня на Кишинев в катедралата "Рождество Христово" - главната в страната.

Храмът принадлежи на Православната църква на Молдова (ПЦМ), самоуправляваща се структура към Московската патриаршия. Това е най-голямото религиозно сдружение. Преобладаващата част от населението - 96 процента - изповядва православието. От тях 70 процента се самоопределят като миряни на ПЦМ.

Въпреки това ръководителят на държавната медия Влад Цуркану каза, че „си запазва правото да ограничи достъпа до ефир на граждани и висши църковни йерарси, които открито или косвено подкрепят събитията в Украйна“.

Той припомни, че в началото на октомври предстоятелят на ПЦМ Кишиневският митрополит Владимир (Кантарян) участва в Синода на Руската православна църква и веднага след това се помоли за здравето на руския президент Владимир Путин. Въпреки че на официалния сайт на молдовската църква нямаше нито дума за това.

Конкурираща се структура

Светският Кишинев не можа да намери общ език с най-голямата религиозна организация още преди началото на военните действия в Украйна. През 2021 г., след като Санду ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за правата на човека, някои молдовски духовници отказаха да се молят „за страната и нейното ръководство“.

Инициатор на протеста беше архиепископът на Балти и Фалещи Маркел (Михееску). Той също така забрани поне за една година да се причастяват депутатите, които гласуваха за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

През януари съратникът на президента от партията „Действие и солидарност“, депутатът Оазу Нантой, нарече молдовската църква „наследството на руския свят“. Служителят поиска от местното духовенство „да се изкаже по-ясно по редица политически въпроси“, по-специално по конфликта в Приднестровието.

Сега обаче екипът на държавния глава реши да използва за собствените си цели инструмент, по-мощен от големите думи.

Работата е, че в страната има две православни структури. Едната е гореспоменатата Православна църква на Молдова. Тя води своята приемственост от Кишиневската епархия, която се появява като част от Руската православна църква в началото на XIX век. И през 1994 г. патриарх Алексий II издаде томос, давайки на MЦМ статут на самоуправляваща се.

Другата е Бесарабската митрополия, контролирана от Румънската православна църква (РумПЦ).

"Първоначално Бесарабската митрополия възниква през 1918 г., когато Молдова става част от Румънското кралство. През 1940 г., съгласно пакта Молотов-Рибентроп, територията отива към Съветския съюз. Тогава въпросната митрополия прекратява съществуването си”, разкрива професорът по църковна история. Владислав Петрушко.

Половин век по-късно Молдова става независима държава. Води се обаче остра политическа борба: за запазване на суверенитета, от една страна, и за обединение с Румъния, от друга.

А през 1992 г. епископът на Руската православна църква Петър (Падурару) възроди Бесарабската митрополия - с участието на някои прорумънски настроени политици и духовници, както и с подкрепата на църквата в Букурещ.

"Московската патриаршия обаче не одобри подобна стъпка. И скоро Синодът на Руската православна църква забрани Падурару да служи. И страната завърши с тлеещ религиозен конфликт, който продължава вече тридесет години. На практика често бесарабските свещеници изгонваха молдовските от църквите”, разказва Владислав Петрушко.

„Лош момент за това“

Мая Санду не се застъпва открито за сливане с Румъния, но всъщност предприема стъпки в тази посока.

"Напълно възможно е това да е причината тя напоследък да се среща толкова активно с ръководителя на Бесарабската митрополия. Потенциалният съюзник обаче е избран изключително неуспешно. Прорумънската църковна структура се подкрепя от нищожен брой хора", отбелязва Роман Лункин, заместник-директор на Института за Европа на РАН.

Бесарабската митрополия има 104 енории, десет пъти по-малко от православната църква на Молдова. И тя успя да получи официална регистрация едва през 2002 г., десет години след създаването си.

Като цяло, смята Лункин, ситуацията е подобна на това, което се случи наскоро в балтийските страни, където светските власти започнаха активно да се намесват в църковния живот.

Така през октомври МВР на Естония поиска митрополитът на Талин да заеме твърда антируска позиция. В противен случай архиереят е заплашван с изгонване от страната. Сеймът на съседна Латвия отиде още по-далеч и в началото на септември прие закон за автокефалията на Латвийската православна църква (ЛПЦ). Акцията, според повечето експерти, е незаконна, тъй като въпросът за каноническата независимост е чисто вътрешен църковен въпрос.

„В случая с Молдова обаче има няколко нюанса. Първо, молдовската църква е най-консервативната част от Руската православна църква. Страната има дълбоки исторически връзки с руското православие. И в това, че нейният глава, митрополит Владимир, посещава Москва и участва в работата на Синода, няма нищо извънредно“, обръща внимание ученият.

Второ, добавя той, Санду не може открито да се противопостави на промосковската структура. Заради тежката политическа и икономическа ситуация положението ѝы вече е повече от несигурно. И в страната има много привърженици на сближаването с Русия. Следователно, заключва експертът, Молдова все още не е застрашена от повторение на балтийския сценарий.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com