/Поглед.инфо/ Да избута Гърция извън еврозоната или да я задържи там. Това е дилемата, пред която е изправен сега Европейският съюз, воден от Германия. Срещу него е Гърция, чиито граждани казаха масово "не" на строгите икономии, както ги разбират ЕС и МВФ.
Срещата в Париж, която ще си направят в понеделник германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд, трябва да очертае контурите на отговора преди срещата на върха на еврозоната във вторник.
Преди референдума много от европейските лидери, от Берлин до Рим, се съгласиха да приемат "не"-то (препоръчано от правителството на радикалната левица СИРИЗА), като "не" на еврото, или дори като "не" на Европа.
Ако гръцките гласоподаватели отказват да вземат предвид заплахата, то тя сега се изпълва със сила спрямо Европейския съюз, който минава през най-голямата криза от основаването си.
Без да е бил наистина готов за това и разкъсван между твърдата линия, водена от Берлин, и тази на Париж или Рим, за които нишката на диалога не трябва да се къса.
"Много заложиха на рационалността на процеса и приеха желаното за реалност", настоявайки върху "да", отбелязва Никола Верон, икономист в европейския мозъчен тръст Брюгел. За него не всичко е толкова сигурно: за да се избегне финансова катастрофа, която би накарала Гърция "може би много бързо" да напусне еврозоната, против волята й, "държавите членки ще дадат нов шанс на преговорите", смята той.
Победата на "не" в Гърция е "средство, което ще ни послужи да протегнем ръка за сътрудничество към нашите партньори", заяви в неделя гръцкият финансов министър Янис Варуфакис.
-"Наистина последният шанс" -
"Но това ще бъде наистина последният шанс и остава много малко време", предупреди Верон.
Първо реагира Берлин. Германският министър на икономиката Зигмар Габриел заяви в неделя, че е "трудно да си представи" по-нататъшни преговори с Атина след резултатите от референдума в Гърция. Гръцкият премиер Алексис Ципрас "прекъсна последните мостове" между неговата страна и Европа, добави заместник-канцлерът в правителството на Ангела Меркел в интервю за "Тагесшпигел".
За Питър Клеп (мозъчния тръст Open Europe) Европа трябва да се подготви за връщане на драхмата в Гърция: "Защо да се продължава да се действа така, сякаш нищо не се е случило и да се губи време, когато съществува риск от социална катастрофа" за страната.
"Може би ще трябва да предоставим спешни заеми на Атина, за да могат социалните служби да продължават да функционират и хората в нужда да получават пари, за да оцелеят", предложи председателят на Европейския парламент Мартин Шулц.
"Това което може да играе срещу гърците е идеята, обхванала като вълна, особено балтийските страни, Финландия, "че еврозоната ще бъде по-добре без тях", както и "натискът на германските консервативни избиратели, които отказват да плащат повече", каза изследователката на икономиката Ан-Лор Делат.
Или другото - което гърците искат - преструктуриране на техния бездънен публичен дълг, за да приемат бюджетни съкращения и реформи, изисквани от кредиторите им.
МВФ им даде подкрепа в четвъртък, призовавайки европейците да си отворят отново портфейлите.
"Кошмарът на "евроархитектите" е, че възможността една страна да напусне клуба изглежда реалистичен сценарий", написа представителят на лагера на "твърдите", словашкият финансов министър Петър Казимир.
Но въпреки многото караници, не липсват и аргументи срещу развода, като се има предвид "радикалната несигурност" от икономическите и геополитическите последици от "Грексит" и "натиска от страна на американците, които искат на всяка цена да се избегне рискът от нова финансова криза", каза Делат.
С подписването на "провала Грексит", Европа ще се изложи на опасността да съживи "евроскептиците и екстремистите". Техните основни лидери - Марин Льо Пен и Найджъл Фараж - видяха в "не"-то победа над "европейския диктат".
"Европейските лидери не искат да се отвори кутията на Пандора", иска да вярва Паскал Делвит, преподавател по политически науки в Свободния университет в Брюксел. "Ако има прецедент, не можете вече да кажете "никога" (...) на риска да се задуши в зародиш малкото икономическо възстановяване, наблюдавано през последните месеци".
Но "това е рационална гледна точка (...) Не съм сигурен, че разумът винаги печели" в гръцкия случай", казва експертът. /АФП
Брюксел / Белгия