/Поглед.инфо/ Би било погрешно да се смята, че единственият мотив за постоянното противопоставяне на Унгария в отношенията с Европейския съюз е желанието да изтръгне отстъпки за себе си чрез постоянни "пазарлъци" и дребно изнудване. Ние, разбира се, много симпатизираме на точно такава версия, когато става въпрос за страни, които причиняват главоболия на колективния Запад, оставайки формално в и без това не особено хармоничните му редици.

В Русия дори понякога се възхищават от начина, по който се държат Виктор Орбан или например Реджеп Тайип Ердоган, виждат в тях едва ли не идеала за една умна и изключително цинична политика. Общоприето е, че способността на тези лидери да заемат позиции в отношенията с по-силни партньори се дължи единствено на дипломатическите им качества.

Но не бъркайте причината и следствието: Унгария може да се държи независимо в рамките на Европейския съюз само защото е запазила суверенитет и национално ориентиран елит. В други малки и средни страни от ЕС или НАТО държавниците често са много по-цинични и склонни на пазарлък. Те обаче не са независими по определение, както техните държави не са свободни да избират пътищата на развитие или конкретни решения. Затова на първо място, разбира се, не е дипломатическото умение, а основата, на която то се основава.

Това е, което формира съдържанието на унгарската аномалия в случая - страната остава една от малкото, които успяха да запазят сравнителната автономия на политическата система, дори когато се намират в колективния Запад. Тези, които управляват в Унгария, не виждат бъдещето си в бордовете на американските фондации или в бюрокрацията на ЕС, което е мечтата на живота на всеки ръководител на правителството в Литва, България или Естония. Тоест всичко е просто: Унгария, за разлика от другите малки и средни страни в Европа, се управлява отвътре, а не отвън.

Вярно, има и Полша, където също са на власт национално ориентирани кадри. Варшава оживено спори с Брюксел, Берлин и Париж относно ограниченията си за насърчаване на нетрадиционни отношения или нежеланието да приема мигранти. Но тази страна по някакъв начин се контролира от Великобритания и САЩ. Освен това исторически обусловената омраза към Русия и Германия в полския случай е толкова мощен културен феномен, че напълно подчинява цялата външнополитическа дейност на държавата.

Какво позволи на Унгария да бъде изключение сред безличните и безполови страни на обединена Европа? На първо място, собствената ѝ история, която съчетава ярки победи и брутални поражения. Завладяна от турците от австрийците в края на XVII век, Унгария става част от Хабсбургската империя, но постоянно ѝ създава безпокойство. Унгарското въстание от 1848-1849 г. е потушено трудно от силите на всички провинции на империята и с активното участие на руски експедиционен корпус. През Втората световна война Унгария се бие на страната на нацистка Германия. По време на Студената война именно там е най-сериозният бунт срещу приятелско на СССР правителство. Като цяло унгарците са един от европейските народи, които руснаците са срещали най-често на бойното поле през последните 200 години. Може би затова те нямат комплекси по отношение на Русия, които са характерни за поляци, чехи или жителите на балтийските републики от бившия СССР.

Унгарските събития от 1956 г., въпреки че завършват с военна победа за съветската армия и унгарските комунисти, се превръщат в урок, след който в тази държава така и не затягаха гайки така силно, както в другите държави от Варшавския договор. До падането на комунистическия режим през 1989 г. Унгария с право беше наричана "най-веселата казарма" на социалистическия лагер. Съвременният унгарски елит се формира на културната основа на антисъветското въстание, премиерът Виктор Орбан принадлежи към същата категория политици. Самият той за първи път се появи на голямата политическа сцена през 1988 г., когато бяха препогребани останките на премиера Имре Нодь, екзекутиран след събитията от 1956 г.

Орбан и оглавяваната от него консервативна партия ФИДЕС най-накрая дойдоха на власт през 2010 г. и оттогава остават начело на унгарската държава. През цялото си управление Орбан следва политика на ограничаване на външното влияние върху унгарската икономика и особено върху обществото. На Запад е прието тази политика да се нарича популистка. Така наричат всички, които не допринасят за хармоничното интегриране на страните си в хранителни вериги, водени на глобално ниво от САЩ, а в по-скромната рамка на европейската интеграция - от Германия. В съвременна Европа е точно обратното и популизмът е желание за управление на собствените работи, а не на милиарди долари субсидии, с които германското правителство ежегодно наводнява собствената си икономика и домакинства.

За американците обаче Унгария е твърде малка и безинтересна като геополитическо положение. Дори отказът на Будапеща да пропусне оръжие през нейната територия за украинските власти през пролетта на 2022 г. не промени нищо: Полша, Словакия или Румъния са готови. Но за Европейския съюз поведението на Унгария е главоболие от много години. Вярно е, че самите Германия или Франция не се стремят да влизат в публичен конфликт с унгарските си партньори, както правят например с поляците.

За целта имат Брюксел, който традиционно се бори с Будапеща заради неспазването от Унгария с условните европейски изисквания в областта на публичната администрация или правата на различни малцинства. Представителите на Европейската комисия редовно заплашват унгарското правителство, че страната няма да получи полагащите ѝ се средства от европейските фондове. И те правят отстъпки с не по-малка редовност, тъй като бюрокрацията, която няма национални корени, и властта като цяло са устроени по този начин - настъпва само когато не получи съответния отпор.

Няма съмнение, че Унгария не може да промени безумната политика на Европейския съюз спрямо Русия например. Всъщност тя дори не се е опитвала да го направи - от първата конфронтация около Украйна унгарските представители в ЕС последователно гласуват за нови санкции срещу Москва. В постоянните конфликти с Брюксел унгарските власти като цяло не представляват голям интерес за Русия, както и нейните интереси. Затова би било преувеличено да мислим, че тук можем да намерим съюзник или поне влиятелен партньор в Европа. Същото важи и за други политически сили в ЕС, които се противопоставят на традиционните елити с техните нетрадиционни ценности.

Така че съвпадението на унгарските интереси с руските е в известен смисъл моментно. И не трябва да се очаква, че Будапеща ще стане посредник в конфликта между Русия и Запада или ще може да повлияе на поведението на Киев. Въпреки че Унгария дава известен принос за спиране на гибел на хора в Украйна: няма нито една унгарска компания сред компаниите, участващи в доставката на оръжие и оборудване за украинските власти. Такава привидно малка, но в действителност значима проява на независимост е следствие и от особеното положение на Унгария в рамките на западната общност от държави. И можем да кажем, че нашето моментно съвпадение на интереси всъщност отразява тяхната фундаментална близост - всички ние се борим да запазим суверенитета си. В този смисъл Унгария, въпреки че остава член на НАТО и Европейския съюз, също сега принадлежи към Световното мнозинство - огромното мнозинство от страни в света, които са приятелски настроени към Русия, просто защото не искат да се подчинят напълно на нейните противници. .

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com