/Поглед.инфо/ Drang nach Osten през Украйна или налагане на мир?
Съвсем очевидно е, че без военната помощ на САЩ и техните съюзници демилитаризацията на Украйна щеше да даде първите си плодове още преди няколко месеца. И сега щеда върви процесът на подобряване на здравето на нашата съседка, която, за голямо нещастие, не успя да изскубне корените на домораслия си нацизъм (бандеровщината) след победата на СССР във Великата отечествена война.
The Economist пише : „Всеки опитен аналитик от разузнаването щеше да се разсмее, ако през март 2022 г. му беше казано, че Украйна ще бъде независима държава осем месеца по-късно... че флагманът на руския Черноморски флот ще бъде на дъното на същото това море и че украинските военновъздушни сили ще продължат да летят."
Това обаче е „ако“. Англосаксонците, осъзнавайки, че „опитомяването“ на Русия от облагодетелстваните от Запада може да приключи, както в Китай, упорито търсеха възможност да противопоставят бившите „слабини“ на СССР срещу Русия. Прибалтика тук не се брои. Тези „мини-независимости“ бяха способни само да „лаят в хор“. В резултат на това, по думите на The Guardian, след разпадането на Съюза Латвия например е загубила една трета от населението си.
Загубата на над 20 процента от населението застрашава и България, Литва, Сърбия, Украйна. Вашингтон особено си хареса Украйна, тъй като нацистите се оказаха най-печелившият материал за борбата на изток, което позволява да се окаже натиск върху врага, без да се рискува. Укронацитата бяха угоени, докарани на власт и „хвърлени срещу Москва“. Началото на това "движение" и прихвана СВO.
Какво сега, когато Европа и САЩ се мобилизираха, стремейки се да довършат Drang nach Osten с оръжията си и украинското "пушечно месо" ? Знае се как е свършило навремето, но съвременният англосаксонец е нарцистично сигурен, че ще напише историята наново.
The Economist разглежда различни варианти, както те се виждат от Лондон. Първи вариант:„Русия изтръгва победата от пастта на поражението. Руската армия стабилизира фронтовите линии през зимните месеци, докато изгражда нови батальони от новомобилизирани новобранци. Междувременно републиканците в Америка блокират нови оръжейни доставки за Украйна, доставките от Европа са на изчерпване.
Руската отбранителна индустрия няма полупроводници и специализирано оборудване, но произвежда достатъчно базова броня и артилерия за оборудване на нови единици. До пролетта нови руски части преминават в настъпление, отблъсквайки украинските сили, уморени от месеци настъпателни действия. Руски дронове продължават да нанасят удари по енергийната и водната инфраструктура на Украйна. С настъпването на лятото Украйна отстъпва. Русия превзема Кривой рог, ключов индустриален град на север от Херсон и Славянск и Краматорск в Донецк.
Западните страни настояват Украйна да приеме руското предложение за прекратяване на огъня. Владимир Зеленски, президентът на Украйна, няма друг избор, освен да се съгласи. През следващите месеци, може би години, Русия усърдно се превъоръжава за ново покушение срещу Киев.
Отбелязвам, че идеологията на укронацистите тук напълно изпада от полезрението на лондонските „опитни разузнавателни анализатори“: защото, както изглежда, това ги устройва – каква ти денацификация!
Това обаче е най-лошият вариант за Лондон. „Вторият сценарий е много по-вероятен: безизходица. Русия мобилизира стотици хиляди млади хора, но не успява да ги превърне в ефективни бойци. Всички най-добри инструктори са на фронтовата линия... Новобранците се формират в основни леки пехотни части, небронирани и неподходящи за настъпление, но способни да запълват окопи...
Без да е в състояние да спечели войната на бойното поле, г-н Путин след това се опитва да я удължи достатъчно дълго, за да подкопае икономиката на Украйна, да подкопае нейния морал чрез удари по гражданска инфраструктура и да изтощи партньорите й... Путин възнамерява да издържи до края на 2024 г., когато се надява Доналд Тръмп да си върне Белия дом и да се прекрати подкрепата за Украйна. Но това е хазарт с високи залози..."
Основното тук, според мен, е признанието, че Русия успява да „изтощи партньорите“ на Киев. Тоест в битка с натовския конгломерат от държави да бъдем по-силни. Вярно, The Economist не стига толкова далеч в разсъжденията си.
И трябва да разберете, че не можете да спечелите в специалната военна операция, ако загубите „войната на умовете“, която се разигра на фона на част от „новия елит“, избягал от страната, който затлъстя в смутни времена по смутен, неясен начин, някакви наборници, бягащи от кордона, „съскане на опозицията“ от чужбина и в най-добрия случай безразличието на останалите към случващото се, леещо се по повечето телевизии. Казано е: „Всеки град или къща, разделени против себе си, не могат да устоят“ …
И накрая, The Economist преминава към третия сценарий, като отбелязва, че той е „най-окуражаващият и може би най-опасният“: „Украйна поддържа инициативата и натиска, като нанася тежки щети на руските сили, напускащи Херсон, и след това извежда своите ракети HIMARS за първи път на дълги разстояния в обсега на Крим.
Руските позиции в Луганск се разпадат, Украйна си връща Северодонецк и след това бързо се придвижва още на изток. Тъй като руските загуби нарастват, новобранците отказват да се бият. Западните страни изпращат нови системи за противовъздушна отбрана в Украйна... През пролетта г-н Зеленски нарежда на армията си да отвори нов фронт в Запорожие.
Пет бригади пробиват руските линии, прекъсвайки сухопътния мост на Путин към Крим и обграждайки Мариупол до лятото. Украйна премества своите ракетни установки HIMARS на юг, насочени към пристанища, бази и складове в окупирания от Русия Крим. Украйна заплашва да нахлуе на полуострова. Г-н Путин поставя ултиматум: спрете или ще се изправите срещу използването на ядрени оръжия. Победата е близо. Но също толкова близки и големи са рисковете, които това води след себе си.“
„Ядреният ултиматум на Путин“ е желаната цел! Без това е невъзможно да се съберат западните сили в единен блок под страх от "ядрена зима". И само „ултиматум“ ще противопостави Русия на всички, дори на настоящите й съюзници. Тогава Вашингтон ще каже последната си дума, обявявайки "операция за налагане на мира" срещу Русия...
В същото време англосаксонецът може да направи грешка само в едно нещо: че ние, с нашето разногласие, ще му позволим да излезе прав.
Превод: ЕС
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com