/Поглед.инфо/ В края на ноември ръководителите на Узбекистан и Казахстан Шавкат Мирзийоев и Касим-Жомарт Токаев се срещнаха един след друг с френския президент Еманюел Макрон. Всеки от тях получи обещания за многомилиардни инвестиции и гаранции за разширяване на стратегическите партньорства. В същото време Макрон не крие, че иска да притисне Русия в постсъветското пространство.

Град на любовта

Токаев разговаря с Макрон ден след разговорите с Владимир Путин. Това е второто му задгранично посещение след преизбирането му за президент. Държавните глави се договориха да развиват сътрудничеството в областта на културата, образованието и икономиката. Освен това Токаев говори за политическите и икономически реформи в Казахстан. Тогава той разговаря с председателя на френския Сенат Жерар Ларше, призовавайки го да засили междупарламентарния диалог.

Седмица преди това Мирзийоев беше в Париж. На състоялия се преди ден узбекско-френски бизнес форум стана дума за инвестиции на стойност шест милиарда евро. Узбекистан е готов да създаде отделна индустриална зона с всякакви преференции, които французите поискат. Всички индустрии са отворени за тях: енергетика, автомобилостроене, фармацевтика и банковия сектор. Лувърът дори организира изложба, посветена на централноазиатската република.

Казахстан и Узбекистан отдавна се състезават за регионално лидерство. Сега конкуренцията е засилена. Веднага след като Ташкент започна да мисли за собствена атомна електроцентрала, Астана се зае със същото. Мирзийоев обяви курс към "нов Узбекистан", Токаев говори в същия дух. Стратегическото партньорство с Франция за всички е важен фактор в тази надпревара.

Макрон посрещна гостите по един протокол. Шанз-Елизе, почетен караул, усмихнат президент на вратата. Токаев беше по-сдържан - Мирзийоев си позволи да прегърне силно френския си колега.

Апетитите на Париж

В Централна Азия Франция се интересува преди всичко от запасите на уран. Казахстан осигурява 40 процента от световните доставки - около 21 000 тона годишно. Узбекистан е в топ 5 по производство. Още сега френско-казахстанското предприятие "КАТКО" преработва 15 процента от добивания в републиката уран. В Ташкент до 2030 г. с подкрепата на Париж искат да удвоят производството - до 7100 тона.

Франция се нуждае от уран за ядрена енергия. В същото време Париж е готов да построи атомна електроцентрала в Централна Азия. Още миналата година много наблюдатели смятаха, че “Росатом” няма сериозни конкуренти в региона, но сега всичко се промени. Алмасадам Саткалиев, ръководител на казахстанския държавен инвестиционен холдинг “Самрук Казина”, казва, че няколко компании ще участват в конкурса. Заместник-министърът на енергетиката на Узбекистан Шерзод Ходжаев каза, че руското предложение е много интересно, но скъпо.

Не става въпрос обаче само за икономиката – Макрон не крие и геополитическите си амбиции. Той иска да лиши Русия от лидерство в постсъветското пространство.

По-специално, Париж се опита да играе първата цигулка в уреждането на арменско-азербайджанския конфликт. Проведоха се няколко кръга преговори, които завършиха с отказ на Илхам Алиев да участва в тях, ако Макрон присъства. Според ръководителя на Азербайджан френският лидер твърде симпатизира на арменците, за да действа като посредник.

Напразни мечти

Според експертите Макрон се опитва да се реабилитира в постсъветското пространство за провали в други, по-важни за Франция области. Но и тук не го очаква нищо хубаво.

„Срещите с Токаев и Мирзийоев бяха уредени много добре, но не последваха пробивни решения. Изпълнението на обсъжданите проекти ще отнеме години и не е сигурно, че всички ще бъдат завършени. А Франция губи позициите си в Африка, отслабва в Европа. Контактите с Централна Азия трябва да подсладят хапчето - нищо повече", казва Станислав Притчин, старши изследовател в Центъра за постсъветски изследвания към ИМЕМО на РАН.

С това е съгласен Андрей Грозин, ръководител на отдела за Централна Азия на Института за страните от ОНД. Той припомни, че Макрон е преследван от провали. Така САЩ приеха закон за борба с инфлацията, който нарушава правилата на СТО и накърнява интересите на европейските производители, конфликтът с Германия и Турция се засилва , опитите за "уреждане" на руско-украинската криза доведоха до там , че Владимир Путин вече не иска да общува с президента на Франция.

"Париж се опитва да реши енергийните проблеми на Европейския съюз. Неслучайно лидерите на страни с рекордни запаси от уран дойдоха при Макрон един след друг - отбелязва Грозин. “За Токаев и Мирзийоев това пътуване също е важно. ЕС остава ключов икономически партньор за тях”, допълва той.

Не може да се каже, че Париж „свирна“ и те веднага се затичаха към него, подчертават експертите. Напротив, преди това официални лица от ЕС и САЩ посетиха региона. Въпреки това влиянието на Русия в Централна Азия остава. Обещанията на Франция и други западни страни могат да бъдат изпълнени в най-добрия случай само след няколко години. Както показва практиката, през това време обикновено много се променя.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com