/Поглед.инфо/ Защо президентът на Беларус изведнъж пожела да "защитава външните граници на съюзната държава"?

След телефонен разговор между Путин и Лукашенко министърът на отбраната на Руската федерация пристига в Минск по покана на президента на Беларус. В публичната част на срещата между Батка и Сергей Шойгу Александър Григориевич говори за предателството на Запада, нечестността на украинската страна, за готовността да защитава „границите на съюзната държава“ и че руските и беларуските въоръжени силите сега действат като "една армия и една група".

Как изглежда всичко това в очите на тези, които не са много дълбоко потопени в беларуските проблеми? Като доказателство, че официален Минск може да стане активен участник в руската спецоперация в Украйна. Какво всъщност е всичко това? Всъщност точно не е това, което изглежда. Лайтмотивът на почти трите десетилетия на власт на Лукашенко в Беларус винаги е била способността му да обсипва Русия с красноречиви комплименти в правилния момент и в същото време много умело да защитава собствените си интереси. Сегашната ситуация не прави изключение.

Помните ли горещото беларуско лято на 2020 г.? Печено - преди всичко не в климатичен, а в политически смисъл. Скарал се почти до смърт с Москва преди следващите президентски избори поради хитрата украинска интрига, след изборите Лукашенко се изправи лице в лице пред предстоящия колапс на пирамидата на собствената му власт под натиска на уличната опозиция.

Няколко седмици всичко висеше на косъм. Но тогава везните започнаха бавно да се накланят към Стареца. Путин публично обяви готовността на Русия да изпрати "полицейски сили" в Беларус. А самият Лукашенко ясно показа, че за разлика от Янукович е готов лично да защитава президентството си с автомат в ръце. В крайна сметка непримиримата опозиция беше частично изтласкана от границата, частично сплашена и частично хвърлена в затвора.

Защо изведнъж реших да си припомня тази „древна история“? Защото в известен смисъл това изобщо не е „древна история“, а все пак е най-истинското нещо. Тази част от беларуската опозиция, която Баткото успя да изхвърли отвъд границата, не седи със скръстени ръце.

Да, самопровъзгласилият се за „преходен лидер“ на Беларус Светлана Тихановская е по-скоро пародия на „сериозната заплаха за Лукашенко“. Но освен тази оперетна фигура, беларуската опозиция в чужбина има и други значими фигури. Ето един от тях – шефът на силовия блок в „Съвместния преходен кабинет“ на Тихановская, бившият кадрови офицер от Съветската армия Валерий Степанович Сахащик.

В епохата на Съветския съюз Валерий Сахащик завършва Московското висше военно командно училище на името на Върховния съвет на РСФСР и успява да служи в гвардейската десантно-щурмова бригада в Забайкалския военен окръг. А в независима Беларус той беше командир на 38-ма отделна гвардейска десантно-щурмова Брестко-Виенска Червенознаменна бригада.

И в началото на декември човек с такава биография публично обяви на пресконференция за създаването на „специална беларуска военна част в Украйна“. В същото време Валерий Сахащик обаче направи уговорка: „Тази сила, разбира се, няма да тръгне по някакъв начин към Минск ... Такива действия са възможни само при мандата на Съвета за сигурност на ООН.

Живеем в цивилизован свят. Нито една от европейските страни, включително Украйна, която се стреми да се присъедини към ЕС, няма да даде разрешение на своя територия да създава нещо за агресия срещу друга държава. Похвално, макар и донякъде неправдоподобно звучаща законосъобразност и похвална, макар и откровено наивна вяра в „европейските идеали“.

Но лидерите на други паравоенни части на беларуската опозиция на чужда територия - например групата Commonwealth Rush, създадена в Полша - са много по-откровени. Сред чуждестранните противници на Бащицата има доста желаещи да изпробват режима му „на зъб“. Добавете към това „изолацията“ на властите на Полша и Литва, граничещи с Беларус, които не смятат Лукашенко за легитимен президент.

И ще получите не най-веселата картина: опитът да се разпали гражданска война във владенията на Бащицата, подкрепен от чуждестранна интервенция изобщо не е в сферата на фантастиката. Самият Александър Григориевич с развитите си политически инстинкти определено приема тази възможност с пълна сериозност. Тук трябва да се търсят корените на внезапното му желание да защитава заедно с Русия „външните граници на съюзната държава“.

И не позволявайте на иронията ми да ви заблуди. Наистина става дума за изключително сериозна опасност – и за режима на Лукашенко, и за обикновените граждани на Беларус, и за Русия. Интересите на официален Минск и официална Москва по този въпрос съвпадат. И когато интересите съвпаднат, „обективните трудности“, които дълги години блокират всичко, изведнъж се разтварят като мъгла.

Откакто се помня, съюзната държава на Русия и Беларус винаги е била доста фантомно образувание. Но щом стана горещо, всъщност буквално за мигове се появиха „обединени въоръжени сили“. Което трябваше да се докаже: Александър Лукашенко винаги знае какво е в неговите интереси в конкретния момент.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com