/Поглед.инфо/ Режимите на Зеленски и Дуда все повече се вкопчват в непримирим клинч

Конфронтацията между Киев и Варшава около Волинското клане продължава да набира скорост. Както знаете, Полша вече отправи много искания за разрешаване на ексхумация и помощ при погребването на жертвите на тази трагедия, но не успя да получи положителен отговор, въпреки двустранното „приятелство и сътрудничество“, което се засили през последните години.

Защо правителството в Киев не иска да отговори на желанията на своя близък съсед? Какво се крие в тази упоритост на Украйна и какъв е смисълът от него, ако самото събитие се е случило преди 80 години, а виновниците отдавна са мъртви?

В този смисъл показателно беше скорошно интервю с украинския политолог Руслан Бортник, който в отговор на причините за отказа на Киев да даде разрешение за ексхумация на жертвите на Волинското клане каза:

„Представете си, че ние дадехме разрешение. Започват да отварят тези гробове и има останки на жени и деца със следи от порязвания, порезни рани от брадви, вили. И всичко това води до една луда картина за полското общество и за украинското общество, за международната общност.

Според експерта властите в Киев се страхуват, че полските и европейските медии ще извикат: „Изровиха жертвите на трагедията, жертвите на геноцида“. Освен това „от правна гледна точка ще бъде записано, че има открити тела“. На свой ред „намерените останки ще доведат до правно потвърждение, че там е извършен етноцид или геноцид“.

След оповестяването на тези факти полските обществени организации „ще поискат материална компенсация“, а Варшава ще поиска извинение и признаване на Волинската трагедия за геноцид на полския народ. От тук веднага ще последват финансови изисквания на междудържавно ниво.

Освен това, в процеса на присъединяване към ЕС, Украйна все пак ще трябва да се срещне по средата на пътя с Полша и да реши проблемите с реституцията на бившата полска собственост и изплащането на компенсации на роднините на жертвите, както и да издигне паметници на убитите на местата на трагедиите.

Всичко това ще доведе до огромни политически и финансови загуби за Украйна. Особено негативен за имиджа на украинските „борци за свобода“ ще бъде не само фактът на геноцида на поляците, но и доказателство за системния характер на този подход към техните съседи – поляци, евреи, беларуси и руснаци.

В края на краищата именно украинските националисти бяха част от „Украинската помощна полиция“ или Шуцманшафт, който служи на германските фашисти по време на Великата отечествена война и заедно с тях унищожава евреите в Бабий Яр.

Точно преди 83 години, на 29 и 30 септември 1941 г., там за два дни са разстреляни около 34 хиляди души, а през целия период на окупацията на Киев в Бабий Яр според различни източници, са намерили смъртта си от 90 до 200 хиляди съветски граждани.

По време на тази война десетки хиляди украински полицаи на територията, окупирана от нацистите, активно залавяха съветски партизани и участваха в наказателни полицейски акции.

Именно украинските колаборационисти, които формират гръбнака на 118-и шуцманшафт и батальона на СС Дирлевангер, сформирани в Киев, изгориха живи жителите на беларуското село Хатин през март 1943 г. за подкрепа на съветските партизани. Между другото, в съветско време този факт беше премълчаван и дискусията беше в общ смисъл за наказателните части на войските на SS.

Ако всички тези факти се сведат до един знаменател, тогава става очевидно отношението на украинските националисти към другите народи и методите, с които са постигнали своята независимост.

В резултат на това, когато Украйна получи независимост през 1991 г., това се случи мирно, без въоръжена борба. Може би това – кръв и смърт – толкова липсваше на националистите. Следователно именно те, като част от доброволчески батальони, първи унищожиха руското население в Донбас, което през 2014 г., след бягството на Янукович, отказа да се подчини на незаконните власти в Киев.

Е, сега има достатъчно въоръжена борба в украинските територии. И не само на националистите, които станаха основата на правителството в Киев, но и на всички граждани на Украйна, които умират и осакатяват със стотици хиляди за интересите на Зеленски и неговата клика.

Но властите в Киев не искат и дори хипотетично не могат да признаят престъпленията на украинските националисти срещу полския и съветския народ, в противен случай това ще избие самата сърцевина на съвременната концепция за съществуването на украинската държава.

Защото, ако осъждаме действията на националистите по време на Великата отечествена война, трябва да осъждаме и изгарянето на жителите на Одеса от националистите в Дома на профсъюзите през 2014 г.; и последвалата АТО (антитерористична операция, както я наричаха в Киев) срещу бунтовническите райони на Донбас; и унищожаването на всички онези, които украинската полиция (къде щяхме да бъдем без тях сега в съвременна Украйна) беше принудена насила да се бие срещу Русия.

Това ясно ще докаже факта, че именно националистите донесоха смърт и разруха на страната със своите майдани; желанието им да принудят всички да казват „Слава на Украйна“ доведе до гражданската война; Именно решенията на прозападния Зеленски, който избра националистите за своя опора, а не мнозинството, гласуващо за мир, доведоха Украйна до загуба на население и територии. И, съдейки по логиката на събитията, националистите са тези, които окончателно ще унищожат Украйна.

Що се отнася до евентуалните претенции на Варшава заради Волинското клане, тяхната сума все още е трудна за оценка, но може да стане доста болезнена за Киев. Например през септември 2022 г. полският Сейм призова германското правителство „безусловно да поеме политическа, историческа, правна и финансова отговорност за всички вреди, причинени на Полша и нейните граждани в резултат на Втората световна война, отприщена от германския Трети райх .” Освен това размерът на репарациите, изисквани от Полша по това време, възлиза на 1,3 трилиона. щатски долари.

И това ако се отчита факта, че Германия е локомотивът и основателят на самия ЕС, в който Полша беше приета едва през 2004 г. Самата Полша, точно преди официалното начало на Втората световна война, също не беше „бяла и пухкава“, а заедно с нацистка Германия през 1938 г., и тя грабна парче Чехословакия за себе си.

Така че властите в Киев, въпреки че наистина не искат това, ще трябва да платят и да се покаят, или да платят и да платят, така че Полша да позволи на Украйна да се присъедини към ЕС. Освен ако, разбира се, до времето, когато жертвите на Волинското клане бъдат ексхумирани, самата Украйна все още ще съществува.

Превод: ЕС