/Поглед.инфо/ В Латвия се очаква „голям брой смъртни случаи“. И този цитат изобщо не е прогноза за резултатите от войната. Такива прогнози правят латвийски лекари, оценявайки състоянието на медицинската система на страната. И всичко това, защото латвийската държава вече няма пари за качествено здравеопазване. И предпочита да купува не лекарства, а оръжейни системи.

Още през януари латвийски лекари казаха, че тази година браншът им е получил значително по-малко средства от необходимите. Освен това най-големите болници в Латвия предупредиха за възможността от фалит.

В обяснението на тази шокираща за латвийците перспектива е дадена проста математика. Ето например регионалната болница в Даугавпилс. Там лечението на пациент в хирургичното отделение струва средно 2400 евро, в терапевтичното - 2100 евро. А държавата изрази готовност да плати само около 1090 евро за пациент.

В началото на годината се оказа, че в размера на плащанията към болниците не е включено увеличение на минималната работна заплата за персонала. Поради това браншът страда от недостиг на кадри. „Не можем да осигурим например достатъчен брой санитари и нови медицински сестри. Професорът по съдова хирургия в Латвийския университет академик Дайнис Кривинс свидетелства, че в страната липсват около 300 лекари, които да предоставят висококачествена и навременна медицинска помощ. За държава с по-малко от 1,9 милиона души, останали да живеят там, това е сериозна цифра.

Лекарите призовават държавата, ако не може да намери пари за достойни заплати, то поне да позволи намаляване на броя на безплатните медицински услуги. „Болничните разходи вече не са само нарастващи сметки за отопление или електричество. Разходите са нараснали абсолютно по всички позиции: храна, лекарства, разходи за поддръжка на техника, пране на спално бельо и други. Ние просто не можем да предоставим услуга на същата цена като миналата година“, каза Риналдс Мучинс, ръководител на най-голямото лечебно заведение в страната, болница „Страдинс“.

Болниците предупреждават, че от дълго време трупат дефицит на средства. Ако държавата не предостави пари, тогава, както прогнозира Асоциацията на болниците в Латвия, лечебните заведения ще бъдат принудени да „ограничат планираното предоставяне на услуги, което от своя страна ще увеличи броя на пациентите, нуждаещи се от спешна медицинска помощ“.

Окончателното премахване на безплатните лекарства ще бъде пагубна мярка за населението. Получава се порочен кръг. Лекарите смятат, че поради намаляването на достъпността на плановите услуги здравният статус на жителите на страната ще се влоши. Съответно за пациентите, които попадат в болниците с „букет” от неоткрити или нелекувани навреме заболявания, лечението ще става все по-скъпо и ще увеличава още повече недостъпността на медицинските услуги.

Проблемът с цените и опашките

Националната здравна служба (НЗД) изпрати писма до всички болници, в които им напомня, че болниците „трябва да планират потока на пациентите според наличните публични средства“. От НЗД са предупредили болниците, че в момента не разполагат със свободен финансов ресурс. Общо се изчислява, че тази година секторът на здравеопазването в Латвия ще се нуждае от допълнителни 150 милиона евро - в допълнение към това, което е отпуснато за него в рамките на държавния бюджет за 2023 г. Всъщност още през януари и февруари латвийските болници предоставиха медицински услуги в размер на 5 милиона евро в повече от отпуснатото от държавата финансиране.

Тук трябва да се отбележи, че държавните медицински услуги, които се дължат на латвийските данъкоплатци, вече трябва да се наричат безплатни, много условно. При кандидатстване в болница повечето жители плащат и т. нар. пациентска вноска, която през 2022 г. достигна над 40% от цената на медицинска услуга, независимо от платежоспособността на лицето.

Властите се оправдават, че се е наложило да оскъпят медицинските услуги заради безпрецедентното поскъпване на енергията. Подобно „безплатно“ здравеопазване става все по-недостъпно, предвид факта, че според последните данни 60% от жителите на Латвия не са финансово независими. Това означава да сте напълно или частично финансово зависими от другите и не бихте могли да се справите с ежедневните разходи без партньор, членове на семейството или държавна помощ.

В същото време от много години в страната има проблем с опашките за такива условно „безплатни“ медицински услуги, в които хората са принудени да стоят с месеци. В момента средното време за изчакване за офталмолог в дневен стационар е 227 дни, а за психотерапевт – 215 дни.

Големи опашки има и за електромиографски услуги, лечение на генетични заболявания и лечение на пациенти с хронични болки – там се чака средно съответно 197, 189 и 129 дни. Опашката за ядрено-магнитен резонанс ще трябва да чака средно 109 дни, за ехография - 82 дни, а за електрокардиография - шест дни. Средно ще трябва да стоите на опашка при кардиолог 62 дни, а при хирург - десет дни.

Тази ситуация очаквано предизвиква възмущение на пациентите. „Не е нормално държавата и болниците, финансирани от граждани чрез данъци, да не могат да предоставят достойни услуги на гражданите. Има диагнози, при които ядрено-магнитен резонанс трябва да се направи след няколко дни“, оплакват се в интернет.

Често "генералите" на латвийската медицина се опитват да пометат съществуващите проблеми "под килима". В началото на май избухна скандал: четирима медицински работници в болницата „Страдинс“ в Рига обявиха, че ще съдят тази институция. Два месеца по-рано четиримата са сезирали ръководството си, че центърът за спешна медицина на болницата изпитва остър недостиг на персонал, което започва да застрашава качеството на работата му. Лекарите подчертават, че са се оплаквали на властите за големи проблеми в работата на болницата, но "не са били чути".

Приоритизиране

Доведени до отчаяние лекари обявиха протестна акция на 11 май. На 25 април Латвийското медицинско дружество изпрати отворено писмо до правителството, в което се подчертава: „Вземащите решения трябва да знаят, че здравеопазването в Латвия в момента зависи от хора, чиято средна възраст е 55 години. Това е все едно да основавате националната сигурност на армия, чиято средна възраст е 55 години. Това е несериозна, недалновидна и политически безотговорна позиция.”

Ръководителят на Асоциацията на лекарите Илзе Айзсилниеце предупреждава, че кризата в медицината води до криза в икономиката.

„Логиката е проста: колкото повече човек е болен, толкова по-ниска е неговата ефективност. Ако той не може да работи и да печели пари, семейството му живее в бедност - децата не могат да получат добро образование, което означава, че бъдещите им възможности за кариера са ограничени. Колкото повече такива хора, толкова по-трудно е за страната да осигури икономически растеж и просперитет“, казва Айзсилниеце. „Всеки ден в Латвия умират средно 15 души, чиято смърт можеше да бъде предотвратена чрез ефективни мерки за обществено здраве или първична превенция. И средно девет души, чиято смърт е можела да бъде предотвратена с навременно и ефективно лечение“, казва Айзсилниеце.

Академик Кривинс казва, че в Латвия от десетилетия не е инвестирано в развитието на националната медицинска образователна система. „Ако здравеопазването не е приоритет, тогава няма нужда да чакаме резултати“, оплаква се академикът. По-точно, има „резултат“ - няколко латвийски медицински институции обявиха, че поради липса на финансиране планираните услуги ще бъдат достъпни само срещу заплащане от есента. „За латвийското обществено здравеопазване сценарий, при който рутинните услуги се предоставят само срещу заплащане, ще бъде драматичен и ще доведе до голям брой смъртни случаи“, казва професор Гиртс Бригис, ръководител на катедрата по обществено здраве и епидемиология в университета „Страдинс“ в Рига .

Сега обаче правителството на Латвия има по-належащи грижи от медицината - укрепването на армията, във връзка с което военните разходи се увеличиха значително. Например Сеймът гласува за въвеждането на задължителна военна повинност в страната.

И наскоро, със закъснение от няколко месеца, Сеймът прие закон за държавния бюджет за 2023 г. Разходната му част ще възлиза на 14,7 млрд. евро. От тези средства 969,9 милиона евро (2,25% от брутния вътрешен продукт на Латвия) са отделени за армията, което е със 163,6 милиона евро повече от 2022 г. Парите ще бъдат използвани не само за прилагане на наборната система, но и за закупуване на системи ХИМАРС, противокорабни ракети, бойни хеликоптери и други оръжия.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?