/Поглед.инфо/ Инфономадите на тълпи бятат от Прибалтика. Накратко, Латвия поиска телевизионния канал “Дожд” да се маха. Лицензът на канала е отнет, излъчването в страната ще бъде спряно в нощта срещу 8 декември, съобщи ръководителят на Националния съвет за електронно излъчване Иварс Аболинс.
Извинете, но това не беше ли същият канал, който се запечата в паметта на хората с безсмъртния въпрос: „Трябваше ли Ленинград да се предаде на нацистите?“ След като се премести в Рига, той продължи работата си - да клевети нашата армия, да залива Русия с кал. Защо изведнъж започна да представлява „заплаха за националната сигурност“ на малка Латвия и то такава, че трябваше спешно да бъде изхвърлен?
Причината за клането беше една-единствена фраза на водещия Алексей Коростелев. "Надяваме се, че сме успели да помогнем на много военнослужещи”, каза той на живо. “Например с оборудване и само с основни удобства на фронта." От контекста става ясно: Коростелев е имал предвид, че каналът „Дожд” неуморно изобличава мобилизацията в Русия, това привлича общественото внимание към проблемите на мобилизираните и им помага, според него, да постигнат по-добри условия. Това всъщност е всичко.
Тази фраза обаче се чу в Украйна - и се започна. „Дожд“ веднага беше признат за „съучастник на нашествениците“ и призоваха да „смажат влечугото“. Бойни украински интернет-троли се нахвърлиха на телевизионния канал в социалните мрежи и започнаха да го тормозят безмилостно. Медиите на бивша Украинска ССР с дни търсеха компрометиращи доказателства за дейността на “Дожд” и ги намериха. В едно от предаванията на екрана се появи карта, на която Крим беше обозначен като руски.
Шефът на “Дожд” Тихон Дзядко се уплаши и веднага уволни водещия Коростелев. След това той се извинява дълго и се кланя на латвийските власти. Той принуди Коростелев да се извини, а в същото време и други подчинени. Но вече нищо не можеше да спаси потъващия канал.
Първо им лепнаха глоба за картата на Крим. Малко по-късно лицензът беше анулиран. Ако нещо е било възстановено в бившата Латвийска социалистическа република, това е цензурата. Тя наистина работи. Сега "Дожд" няма да може да лее помия за Русия по латвийската телевизия - само в “Ютюб”. Ето го проблемът.
Интересното е, че демонстративното затваряне на антируския канал беше придружено от одобрителния глъч на антируската партия. Емигрантите преследваха Дзядко и екипа му дори по-яростно от украинците. "Те сами са си виновни”, такъв беше общият глас.
Някой ден може би ще напишат роман като "Емигранти" на Алексей Толстой за нашите либерали в чужбина. Само че няма да е романтична детективска история, а черен фарс. Неговият основен сюжет ще бъде социалният и морален упадък. Човек може безкрайно да гледа горящ огън, течащ поток и постсъветски либерал, който пробива нови и нови дъна.
В историята с „Дожд” всичко изглеждат изключително грозно. И професионалните лъжци, уж "против войната", а всъщност безспирно крещящи: "Руснако, предай се!" И техните балтийски покровители, които се представят за европейци и създават естествен информационен концлагер, където няма да се промъкне дори намек за алтернативна гледна точка. Добре, момчетата са забранили руските канали у дома - това е донякъде разбираемо от гледна точка на информационната война. Но сега "Дожд" е публично зачеркнат - буквално за две думи.
Отделно, либералната сбирщина предизвиква учудване. Всички приятели и познати на Дзядко, дори не помислиха да се застъпят за другаря си, а започнаха, кикотейки се радостно, да плюят по „Дожд“, опитвайки се да угодят на борещите се украинци. Украинците в същото време възроптаха, че не се стараят достатъчно.
Пътят към този срам не започна вчера. Нашата либерална пасмина дължи появата си на факта, че по време на разпадането на Съветския съюз значителна част от културните среди, техните деца, съпруги, любовници останаха без шефове. Нямаше как да оцелеят. За своето съществуване тези организми жизнено се нуждаят от гостоприемник. И докато повечето от постсъветските хора изумено се наслаждаваха на свободата и усвояваха света, тези момчета търсеха нови господари.
Намериха ги доста бързо. Американците, вярващи в своята победа в Студената война, се опитаха да направят с Русия същото, което направиха с Германия. Да насадят култ към колективна вина, принуждавайте нон-стоп да плащаме и да се каем.
За целта беше необходимо да се поемат контрола върху медиите и образованието. Тогава се появи кастата на съветските големци, останали без покровителство. Те с радост се оформиха в един вид колониален елит. Всички тези "Ехо на Москва", "Дожд" и други донесоха на хората знанието, че те са лоши, незначителни и винаги трябва да се въргалят в прахта под краката на белите господари, до които само вътрешните либерали имат таен достъп, тяхното име е легион.
Но в други постсъветски страни и републики по това време се развиха собствени колониални елити. Бяха по-млади, по-ведри, по-свежи. Те успяха лесно да избутат своите мързеливи и лекомислени конкуренти от Москва. И така представителите на московското колониално благородство се оказаха в странно и унизително положение. За да се вкопчат в живителните цицки на Демократическата партия и Държавния департамент, трябваше да се набутат в опашката с поляци, литовци, грузинци, латвийци.
А напоследък цицките като цяло са приватизирани от украинците. Същият Дзядко, както се вижда от биографията му, вече е работил за украински телевизионен канал, но изненадващо бързо изчезва оттам: очевидно не успява да се огъне правилно под украинските власти.
Всичко това е доста унизително, разбира се. А за московския джентълмен-интелектуалец да получи “вълчи билет” от ръцете на колегата от Рига Иварс Аболинс, разбира се, също не е лесно. Неволно се прокрадва мисълта, че ако Съветският съюз беше оцелял, тогава Дзядко сега щеше да ръководи отдела на вестник „Правда“, а журналистът Аболинс щеше да пише репортажи за него от Рига и щеше да го гледа като бог. И сега обичайната йерархия е обърната с главата надолу.
Сладките меденки не стигат за всички - от това пасмината губи ума си и се хапе лудо за всяко парче. Логично беше да се солидаризират с “Дожд” - ама не, какво ти: всички са уплашени, всички са ядосани, никой нищо не разбира, ясно е само, че ще става по-зле. И така те се гризат взаимно и след като продадоха родината си, не знаят какво друго да продадат, само и само да издържат още един ден.
Странно е, че всичко това, което се гърчи и мрънка в социалните мрежи, се наричаше – и нарича себе си – руската интелигенция. Гледам видео от поредното емигрантско свърталище. Там някакъв дядо мърмори: „Украинците се питат, защо им е Пушкин? Мисля си, че са прави. Точно така, защо да се тровят, като осъзнавате, че играят заедно със злото".
Гледам внимателно - ама това е Виктор Ерофеев. Този човек напълно сериозно нарича себе си писател.
Бих искал да обясня на впечатлителните млади хора, които лесно се подвеждат към всички тези призиви на либералната партия. Не, това не е руската интелигенция. Руската интелигенция сега се занимава с други неща. Тя спасява Донбас, събира пари за хеликоптери, преподава, лекува, воюва, прави това, което руските интелектуалци са правили от векове - от Грибоедов до Симонов, от Лев до Алексей Толстой.
А тези, които се плюят в социалните мрежи, се псуват, се правят на глупаци, се подиграват на умрелите - това не е мозъкът на нацията. Това е нещо по-долу.
Разбира се, тук възникват въпроси, така да се каже, към Темида. Всички тези лица, работещи за “Дожд”, всъщност са граждани на Русия. В същото време те открито играят на страната на врага: клеветят нашата армия, лъжат за хода на СВО, дезинформират и спекулират с проблеми. Какво да правим с тях?
Този въпрос обаче не е толкова прост, колкото изглежда. Същият Дзядко е представител на благородно и влиятелно московско семейство, любимо дете на нашата, така да се каже, дълбока държава.
Представители на рода Дзядко под различни имена се появяват на различни етапи от нашата история. И на всеки етап успяват едновременно да заемат високи позиции и да съсипят държавата, която сякаш им дава всички облаги и преференции. Това е специален талант.
За мен наказателното преследване е по-вероятно да създаде аура на мъченици за такива лица. Струва ли си? Трябва ли да продължат да се бият помежду си, да се предават взаимно, да се гаврят един-друг? Нека погледнем в пълния им блясък онези, които имаха дързостта да се самообявят за съвестта на нацията.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com