/Поглед.инфо/ Литва заплашва да прекрати претоварването на белоруски торове, но съответното решение трябва да бъде взето от Европейския съюз. По-рано Минск вече започна претоварването на петролни продукти през руските пристанища, което лиши Литва от солиден доход. Каква е вероятността от сценария, при който белоруските торове също ще бъдат транспортирани през руските пристанища в Балтийско море?

Литва може напълно да блокира износа на белоруски торове през своята територия във връзка с разширяването на санкциите срещу Минск. Външният министър Габриелиус Ландсбергис заяви, че Вилнюс вече е подал предложения до Брюксел за разширяване на секторните санкции. „Истинските преговори“ по този въпрос обаче „все още не са започнали“. Според министъра решението може да бъде взето през септември.

Секторните санкции на Европейския съюз, въведени поради инцидента с Роман Протасевич, по-рано засегнаха торовете на “Беларускалий”, които се изнасяха главно през Клайпеда. Досега тези санкции обхващат само 20% от торовете, преминаващи през Литва, и се прилагат към договори, сключени след 26 юни. Общият оборот на белоруски стоки през литовски пристанища се оценява на милиарди долари.

От петролните продукти бяха забранени само доставките на битум, петролни газове и парафини, докато бензинът и дизеловото гориво засега избягват санкциите. По същия начин бяха въведени ограничения само за технически калий със съдържание на K2O по -малко от 40% и повече от 62%.

През пролетта на тази година президентът на Беларус Александър Лукашенко, който преди това не се беше съгласил да прехвърли товари от литовски в руски пристанища, промени решението си. Благодарение на това Уст-Луга и петролният терминал в Санкт Петербург успяха допълнително да спечелят почти 350 милиона рубли от претоварване на белоруски петролни продукти само за един месец. Ако тези обеми се запазят до края на годината, нашите балтийски пристанища ще спечелят още 3,5 милиарда рубли, докато Литва отчита спад на приходите.

На този фон Лукашенко се замисля какви други товари могат да бъдат пренасочени през руските пристанища вместо литовските. Експертите не изключват, че дискусията ще бъде фокусирана върху транспорта на калий, както и товарите на машиностроенето и горското стопанство. Единственият проблем е, че няма достатъчно терминали в руските пристанища. Но в бъдеще се планира разширяване за обработка на големи количества торове.

След една година Русия ще разполага с най-големия терминал за претоварване на торове в постсъветското пространство в пристанището Уст-Луга, което се строи от компанията “Ултрамар”. Компаниите “ПосАгро”, “Уралхим” и “Акрон” планират да го използват, а след това най-вероятно “Уралкалий”. “Ултрамар” не крие интереса си да работи с “Беларускалий”. Според “Белстат” през 2020 г. компанията е спечелила около 2,4 млрд. долара от доставки в чужбина.

Ръководителят на изследователския център “Мизе”с Ярослав Романчук заявява, че между Литва и Беларус тече пълноценна търговска и информационна война. „В контекста на миграционната криза Литва може дори да прекъсне износа на торове“, прогнозира експертът.

Според него, ако Беларус не е в състояние спешно да установи доставки по други канали, загубите биха могли да достигнат един милиард долара, тъй като „в продължение на много години литовските пристанища бяха без алтернатива“. Що се отнася до алтернативните възможности, съседна Латвия също не е подходяща по отношение на техническите възможности. В тази връзка не са изключени прекъсвания на доставките по договорите, сключени за 2021 г.

„Инфраструктурата трябва да бъде фокусирана специално върху способността за преработка на калиеви торове. Следователно латвийските, както и руските пристанища едва ли са подходящи. Пристанището в Уст-Луга все още не е пригодено за такъв товар. Това е уловката. В тази ситуация литовските пристанища са безспорни в краткосрочен план “, обясни експертът.

В същото време политологът Семьон Уралов смята, че заплахите на Литва за белоруския износ са продиктувани от желанието по някакъв начин да повлияе на Минск в контекста на миграционната криза. „Това е подобно на връзката на двама заклети приятели: литовците систематично увреждаха Беларус, а Минск от своя страна модернизира терминалите в Клайпеда и инвестира в литовски пристанища“, каза той. Но когато политическата криза през 2020 г. удари, „Минск започна да страда от някаква шизофрения”, допълни той.

„От една страна, белоруските власти биха искали да запазят износа през литовските пристанища по географски причини, от друга страна, има желание да се отмъсти за антибелоруската политика на Вилнюс“, обясни той.

„Мисля, че белорусите ще се опитат да запазят претоварването на стоки в Клайпеда, а литовците ще вдигнат много шум, но няма да се откажат от белоруските торове, защото това са реални пари и до 30% от приходите на региона, “, Убеден е Уралов.

Събеседникът също признава, че ще са необходими много време и инвестиции, за да се преориентира износът към руското пристанище в Уст-Луга. „За торове е необходимо да се подготвят терминали, но докато тази работа е в ход, претоварването на белоруски торове ще се извършва през пристанището в Клайпеда“, прогнозира експертът.

Икономистът Иван Лизан се придържа към подобна гледна точка. „Литва може да предложи и да заплашва с всичко, но окончателното решение ще бъде взето на нивото на Европейския съюз през есента. И дотогава, съдейки по дейността на европейската дипломация, миграционната криза ще приключи. Ще приключи не заради споразумението между Вилнюс и Минск (вероятността за това е почти нула), а защото ЕС започна да оказва натиск върху Ирак да намали броя на полетите до Минск до минимум. В резултат на това миграционният поток ще бъде сведен до минимум и фонът за решенията по износа ще бъде по-благоприятен “, обясни той.

„Ако Литва по някаква причина все пак постигне разширяване на санкциите срещу Беларус, тогава Минск ще загуби около 200 милиона долара, което не е особено критично, а Литва е заплашена от по-сериозни загуби и разложение на транспортната система. Балтийските държави са изложени на риск да се превърнат в задънена улица, тъй като товарният трафик от Русия се измества към пристанищата на Ленинградска област, а Беларус участва активно в този процес “, добави експертът. Според събеседника, ако няма политически ексцесии, белоруските товари напълно ще преминат към Северозападна Русия.

„Това е дълъг процес. Преориентирането няма да се осъществи след шест месеца или година, на след три до пет години товарният трафик от Беларус ще минава през Русия, включително до пристанището в Уст-Луга “, каза той.

„Освен това, ако Европейският съюз реши да се откаже от вноса на белоруски торове, Минск ще трябва да постигне споразумение с най-лошия си конкурент “Уралкалий”. В този случай Минск ще може да заобиколи санкциите поради факта, че руският калий ще отиде в Европа, а белоруският калий ще отиде на някакъв друг пазар, който ще бъде даден на “Беларускалий от “Уралкалий”, смята Лизан.

Според него подобни схеми са доста често срещана практика. „Много страни са напълно безразлични чии торове си изсипват в земята. За Минск ще бъде по-лошо, ако Украйна се присъедини към европейските санкции. Това ще бъде чувствителен удар. Не се знае дали Киев се нуждае от това. Но всички тези процеси във всеки случай допринасят за интеграцията на Беларус с Русия “, обобщи експертът.

Превод: В. Сергеев