/Поглед.инфо/ „Един от най-глупавите политици на Петата република“ стана нов премиер на Франция. Поне така твърдят публично неговите политически опоненти. Защо френският президент назначи този човек и защо това е знак, че Еманюел Макрон губи политическата си хватка?
„Търсим премиер без лоши навици, който ще може да се разбира както с ултрадесните, така и с ултралевите, и най-важното, да изпълнява курса на президента Макрон до очакваното разпускане на парламента през юли 2025 г.“ Вероятно точно това описание би се появило в сайта за работа, ако ръководителят на правителството във Франция беше избиран по обява.
Вече изглеждаше, че такъв човек ще бъде принципно невъзможен за намиране, предвид конфронтацията между Макрон и Народното събрание, в която крехкото първенство принадлежи на лявата коалиция Нов народен фронт. Макрон отхвърли незабавно протежето на коалицията Люси Кастес под предлог, че десницата веднага ще гласува вот на недоверие към нейното правителство. Че не си струва, така че дори не бива да опитва.
С категоричното си решение Макрон ядоса левицата и като забави назначаването на премиер до последния момент, успя да изпокъса нервите на всички останали. Въпреки това, след като разтегли интригата до краен предел, президентът все пак взе решение и неочаквано избра Мишел Барние.
Както пише поетът, „въпреки че е непознат човек, той, разбира се, е честен “. И не точно неизвестен, а полузабравен поради преклонната си възраст – 73 години. Общо 51 години в политиката, още от 1973 г., веднъж е бил министър на външните работи и е действал като преговарящ с Великобритания по въпроса за Брекзит. Накратко, човек с явно дипломатически умения. В настоящата ситуация те определено ще му бъдат полезни.
„Барние е плътта и кръвта на френския елит в най-класическия смисъл на думата“, пише политологът Тимофей Бордачов в своя ТГ-канал. “Преди всички тези модни иновации. Той стана министър, след като през 2003 г. друг елитарист, Д. Дьо Вилпен, се скара с американците за Ирак, като по този начин изгори кариерата си. След това работи като еврокомисар по вътрешния пазар - единственото, което наистина има значение там, където също се е доказал добре. Като цяло, кандидат от френската версия на „дълбоката държава“.
По партийна принадлежност Барние е републиканец, тоест десен. Както “Фигаро” сухо заяви, „тези дни... се появи факт от политическия живот, на който някои от обкръжението на президента преди това не бяха обърнали внимание: възможността “Националният сбор” да причини вреда. Въпреки че партията не спечели изборите, поради факта, че притежава 126 депутатски места, тя има свои съображения относно бъдещия обитател на двореца Матиньон (резиденцията на министър-председателя) и ги приема много сериозно”.
Например, когато името на консерватора Ксавие Бертран се появи по време на обсъждането на кандидатите, Марин льо Пен веднага даде да се разбере, че нейната партия ще гласува вот на недоверие към неговото правителство. И Ксавие Бертран изчезна от политическите радари.
Що се отнася до Мишел Барние, Марин Льо Пен даде да се разбере, че първо ще направи оценка на програмата, която неговото правителство ще представи. Тоест най-старият френски премиер в историята все пак има някакви шансове да запази поста си.
Интересно е да се отбележи, че предшественикът на Барние, Габриел Атал, напротив, се оказа най-младият премиер в историята на страната, така че Макрон минава от една крайност в друга при назначенията си.
Утвърждаването на Мишел Барние за министър-председател стана след дълги консултации с представители на различни сили и, разбира се, нямаше как да се състои, ако “Националният сбор” се беше обявил против. Оказва се, че Макрон е трябвало да намери общ език с онези, които смята за свои политически опоненти и за които преди не е пестил черна боя. Изглежда Франция навлиза в епоха, в която това, което някога е изглеждало невъзможно, става възможно. Льо Пен не е просто опонент, а може би най-големият политически враг на Макрон.
Въпреки че си струва да признаем, че Барние не предизвиква симпатия дори сред другарите на Марин Льо Пен. Депутатът Жан-Филип Танги с рядка за французите острота заяви: „Всичко, което Барние направи преди, завърши с провал... Мишел Барние е известен в цял Париж като един от най-глупавите политици на Петата република.“ Освен това депутатът направо заклейми Барние като мъртъв динозавър, на когото се опитват да придадат вид на живот.
„Президентът не се опитва да намери компромис“, отбеляза депутатът социалист Жером Геж, „Той се опитва да запази контурите на политиките, които е следвал.“ Сегашният състав на Народното събрание, който беше сформиран в резултат на собствената грешка на Макрон да разпусне предишния състав, не устройва президента. Притискат го и отдясно, и отляво, той отчаяно маневрира и засега му помага умението да избягва, на което всеки би завидял.
Ако Макрон можеше, пак би разпуснал Народното събрание, но по закон няма да може да направи това до юли следващата година. Това означава, че дотогава ще трябва да се възползваме максимално от това, което ни дойде под ръка.
В четвъртък Макрон извади Барние от пакета и засега реши да заложи на тази стара карта. Честно казано, дори да приемем на вяра грубото изказване на Танги, за известно време Барние може да играе ролята на спасител. „Глупав“ в политиката означава преди всичко да не представлява заплаха, да е гъвкав, да няма собствена воля и в крайна сметка да има последовател. Би било странно да се предположи, че Барние не разбира защо е назначен, дори и да е критикувал Макрон в миналото. Не напразно подалата оставка Люси Кастец заяви, че „Мишел Барние е продължение на политиката на Макрон, ако не и по-лошо“.
Изборът на министър-председател от редиците на партия, за която дори не можеше да се смята, че е спечелила изборите, обаче нямаше как да мине гладко. Комунистът Фабиен Русел нарече инцидента „отричане на демокрацията“, ръководителят на “Непокорна Франция Жан-Люк Меланшон” говори за „откраднати избори“ и призова поддръжниците си да демонстрират на 7 септември. „Президентът назначи Мишел Барние с разрешението на “Националния сбор“, каза неговият съюзник Клеманс Гюте. “Макронизмът всъщност направи коалиция с Марин Льо Пен. Това се случва за първи път в историята на страната”, допълни той.
В резултат на това редица леви партии дадоха да се разбере, че ще гласуват за вот на недоверие към правителството на Барние. „Непокорна Франция“, социалисти, зелени... и тук особено се подчертава крехкостта на позицията им. Да, левицата спечели изборите, има 193 депутати. Но абсолютното мнозинство, което може да удави правителството, са 289 депутати. И в тази ситуация „Националният сбор” ще играе решаваща роля. Ако им е изгодно, ще се присъединят към левицата и лесно ще осигурят падането на правителството. И ако не го направят, тогава правителството има всички шансове да издържи.
Междувременно ръководителят на “Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон стартира процедурата по импийчмънт срещу Макрон, за която досега са се изказали 80 депутати. Процедурата за сваляне на действащ президент обаче е толкова сложна, че няма да е лесно да я изпълни дори за такъв целеустремен човек като Меланшон. Например поне две трети от парламентарния корпус на двете камари трябва да подкрепят отстраняването на Макрон.
Следователно е необходима комбинация от условия, която може да възникне само в изключителна ситуация. И тъй като Макрон – да му отдадем дължимото – е схванал идеално принципа „разделяй и владей“, няма да е толкова лесно да го сгащят.
Да вземем за пример привидно задънената ситуация с назначаването на министър-председател: да, президентът прецени, че може да пренебрегне интересите на левицата, въпреки факта, че те спечелиха изборите, но се разбра с десницата. Утре, ако обстоятелствата го налагат, той също толкова лесно ще изостави ситуационния съюз с десните и ще се обърне наляво.
Но въпреки че подобна стратегия изглежда почти печеливша, Макрон все пак започна да се отказва от някои неща. Започна да прави грешки, една от които беше решението му да разпусне Народното събрание.В политиката една грешна преценка неизбежно води до други. От самото начало се говори, че сегашното Народно събрание няма да просъществува дълго. Но изобщо не е сигурно, че новото разпускане на Народното събрание ще позволи на Макрон да получи необходимия му състав от депутати и да управлява, както е свикнал.