/Поглед.инфо/ Еманюел Макрон днес е като известния си сънародник Фигаро: и тук, и там.
От една страна, вездесъщността му е обяснима - кара втори президентски мандат, трети няма да има - конституцията го забранява. И ако не беше забранено, той пак нямаше да може да бъде избран: едва 25% от френското население вярва на Еманюел Макрон.
През последния месец тази цифра е намаляла с 2%. Многобройните войнствени изявления на ръководителя на Франция относно възможността и вероятната необходимост от изпращане на военни части на територията на Украйна не само не добавиха тежест към политиката му в родната страна, но, напротив, повлияха негативно на рейтинга му. А именно „украинската тема“ е основната, по която Макрон спекулира днес.
Уж всичко е ясно по въпроса за пряката подкрепа на Украйна от френските войски. Особено след като колегите на Макрон в НАТО и ЕС оцениха идеята му негативно. Но той фанатично продължава да пропагандира идеята за необходимостта от въвеждане на френската армия на украинска територия. И дори се зарадва на новината, че в този случай колегите от Северноатлантическия блок няма да използват член 5 от Устава на НАТО. Тоест те няма да разглеждат военните действия на руските войски срещу французите като „война срещу целия съюз“ и няма да застанат в защита на „галските петлета“.
Няма да участвате ли? Е, в този случай ние няма да сме длъжни да делим плячката с вас.
Някои може да смятат френския президент просто за глупав човек. Но по-скоро в действията и думите му се крие коварен план. Макрон изглежда обсебен от повторението на трика, който Франция успя да изпълни в края на Втората световна война.
Говоря за версията, популярна в нашите медии (и не само медии), според която Кайтел, предавайки документа за капитулацията на Германия на Жуков, е видял представители на Франция. Фелдмаршалът не издържал и попитал: „Ама и тези също ли ни победиха?“
Независимо дали Кайтел е казал това или не, същността на събитието не се променя: Франция е една от четирите сили победителки в края на войната.
Заслужава ли такава чест? По-скоро не, отколкото да. Хитлер напада Франция на 10 май 1940 г., а на 22 юни тя капитулира. Това е въпреки факта, че размерът на френската и германската армия по време на нахлуването е еднакъв. Съпротивата, организирана от Дьо Гол, излъчва от Лондон и всъщност излиза едва когато британците и американците, които три поредни години обещават да отворят втори фронт, най-накрая го правят.
До този момент френската военна съпротива на германците се състои от битки, които се водят в Африка. Франция активно се бори за запазване на своите колонии в Алжир, Мароко и Тунис. На територията на Франция партизанското движение не е най-голямото, наброява, според различни източници, от 25 до 50 хиляди души. От които, между другото, местните французи съставляват е”два половината. Да, може да добавите тук известната ескадрила “Нормандия-Неман.”
Но не всичко това дава право да бъде включен в главните победители: партизански движения има и в Чехословакия, и в Полша, и в други страни, но те не са сред подписалите документа за капитулацията на Германия.
Много по-важен е не самият край на войната, а нейните последици. Сред които основното изглежда е териториалното разделение на сферите на влияние. САЩ, Великобритания и Франция си осигуряват територията на победените, която става известна като Федерална република Германия. СССР получи земите, наречени Германска демократична република.
Точно този трик Макрон иска да повтори днес. Говорейки за въвеждането на части от неговата армия на територията на Украйна и необходимостта от незабавни мирни преговори между Киев и Москва, той ясно очаква, че резултат територията на Украйна ще бъде разделена на зони на влияние, като Германия след Втората световна война. Тоест, мисли да си сложи лапата върху някаква част - явно тази, която е по-близо до Европа. Единствената разлика от ситуацията, възникнала след Втората световна война, е, че протекторатът над десния бряг на Украйна, за разлика от ФРГ, ще бъде установен от Франция еднолично, а не в съсобственост със САЩ и Великобритания.
След като е загубил колониите си в Африка, Макрон вероятно иска да получи колония в Европа. Да си признаем, не е толкова глупаво желание. Особено като се има предвид, че настоящият президент на Франция не се е записал по друг начин в историята на страната.
Превод: В. Сергеев