/Поглед.инфо/ Локомотивите на Европейския съюз - Германия и Франция, са извън синхрон. Преди това те живееха в пълна хармония: заедно се противопоставяха на Москва, заедно помагаха на Киев, заедно измислиха санкции, заедно обучиха ВСУ, заедно предадоха националния суверенитет на регионалния комитет на Вашингтон, а сега се разделиха.

В Бундестага едва 178 души гласуваха за прехвърлянето на Киев на ракети с голям обсег “Таурус”, трима се въздържаха, а останалите 485 депутати бяха против. След това министърът на отбраната Борис Писториус заяви, че Бундесверът „не може да влезе изцяло“ по отношение на доставките на оръжие за въоръжените сили на Украйна: ресурсът му е изчерпан, така че това зависи от други страни от НАТО.

Различни са настроенията в Париж. Президентът Еманюел Макрон обеща да прехвърли на Украйна 40 ракети “Скалп” с голям обсег на действие и „стотици бомби“, а министърът на отбраната Себастиен Лекорню докладва за успеха на прехода към „военна икономика“: производството на 155-мм снаряди и изтребители е утроено (от един до три самолета месечно), а на артилерийските системи “Цезар” – удвоени.

И всичко това, за да „попречи на Русия да спечели“, по думите на същия Макрон.

Може да изглежда така, сякаш германците бавно се отдръпват от военното участие в конфликта около Украйна, приключвайки ролята си на втори по значимост (след американците) финансов донор, докато французите са решени да се бият до последния украинец.

В същото време личната заинтересованост на Франция от „победата над Русия“ изглежда е по-слаба. Западните страни са научени да живеят според догмата, че след като победят ВСУ, руските войски ще се прехвърлят към някоя от страните от НАТО. Тази аксиома е за властите в Киев, Вашингтон, Лондон, Варшава, Прага и Берлин (Писториус, например, заяви вероятността от война между Русия и НАТО след пет до осем години), но не и в Париж. Макрон оправдава своето „няма да позволим на Русия да спечели“ с разсъждения в духа на „лошият пример е заразен“, а не с параноично очакване за военен конфликт с ядрена сила.

Каквото и да е действителното обяснение за всички тези френско-германски противоречия, на германците не трябва да се приписва здрав разум, миролюбие или способност да вземат решения без да се съобразяват със Съединените щати. Инцидентът в Бундестага се обяснява с факта, че резолюцията за прехвърлянето на ракети е внесена от опозиционната фракция ХДС-ХСС, така че онези политици от управляващата коалиция, които агитират за подобно прехвърляне, също гласуваха против нея. Тук не става въпрос за пацифизъм, а за банална вътрешнополитическа борба за дневен ред.

Когато американците ги приклещят, в Бундестага ще гласуват правилно. Канцлерът Олаф Шолц директно заявява, че се фокусира върху партньори в доставките на оръжие за Украйна.

Германия е член на западната коалиция, обречен на подчинение, от който не трябва да се очакват отклонения. Най-малкото всички предишни възможности за това бяха пропуснати от германците, въпреки че именно за тях авантюрата да се изправи срещу Москва беше особено скъпа (по-скъпа само за Украйна).

През следващата година тази коалиция ще действа според одобрения във Вашингтон план. Това означава, че ВСУ ще преминат в отбрана, за да спечелят време за превъоръжаване и масова мобилизация, а през 2025 г. ще направят нов опит за „контранастъпление“. Тяхната логистична подкрепа отново трябва да бъде поета от Запада, а страхът от неизбежността на руска атака срещу някоя от страните от НАТО е необходим като аргумент срещу вътрешни и външни скептици.

За Украйна това рискува да се превърне в игра на унищожение, докато за Запада важи принципът на опортюнизма. Разумните хора там едва ли вярват във военното поражение на Руската федерация и „възстановяването на териториалната цялост на Украйна“, но все пак очакват да източат част от военната мощ на Русия чрез въоръжените сили на Украйна (в бъдеще с това вероятно ще обясняват защо „нападението срещу НАТО“ така и не се случва).

Може да се предположи, че ролята на скъпи и оскъдни ракети като “Скалп” и “Сторм Шадоу” в тази игра е да преследват руския флот.

Тази логика не се вписва добре в решителната позиция на Макрон с неговата „военна икономика“ и декларирана готовност да воюва с Руската федерация до победа, което не се вижда в примера с Германия. Въпросът вероятно е, че французите видяха „прозорец на възможност“ в ситуация, която обещава само загуби за германците. Те се нуждаят от „военна икономика“ не за Украйна, а за тях самите.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Незабавното разширяване на военното производство с няколко пъти е наистина значително постижение. Говорим за наукоемка индустрия и производство на изключително търсени стоки с висока добавена стойност.

Французите отдавна мечтаят да заемат второ място в списъка на световните износители на оръжия и още през 2022 г. доведоха сумата на сделките до почти 30 милиарда евро. Сегашното преструктуриране на световния пазар и особените обстоятелства за Русия (на второ място традиционно сме ние) им дават шанс.

Германия също е значителен износител, но няма да може да се възползва от възможността: французите са се настанили по-удобно. Те не зависеха от руските енергийни ресурси като немците. За разлика от германците, те не изоставиха ядрената енергия. Тяхното правителство има значително повече правомощия и следователно свобода на маневриране при прехвърляне на ресурси от един джоб в друг.

Френската икономика има много проблеми, но индустриалният спад е проблем на Германия. За Париж увеличаването на производството на модерни оръжия е едновременно печелившо предприятие и реалистичен план. Независимо от съдбата на Украйна, “Рафал” и “Цезар” няма да останат непотърсени.

С други думи, това, което е смърт за украинеца и загуба за германеца, е икономическата реформа за французите. Министър Лекорню с радост подчертава, че първоначалното разширяване на военното производство е осигурило на страната поне десет хиляди работни места.

Ще видим дали този сякаш обречен на успех бизнес ще потръгне. Досега се получава, че при амбициозния президент Макрон, който често блести на теория, французите имат пълни провали на практика: англосаксонците не ги уважават, турците и арабите ги презират, африканците ги гонят. За руснаците няма какво да се каже.

С такъв "късмет" обикновено няма победи.

Да си французин обаче никога не е означавало да побеждаваш. Да си французин винаги е означавало да опитваш.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.