/Поглед.инфо/ На регионалните избори в Германия се случи нещо историческо. Две партии, с добро отношение към Русия, заеха първо и второ място в една от провинциите, изтласквайки традиционните играчи на германската политика на третостепенни роли. Това застрашава наследството на Меркел, дискредитира русофобската истерия в медиите и връща верни приятели на Съветския съюз на сцената.

Немската „Левица“ е сравнително млада партия, под тази марка съществува едва 12 години. Но идеологически и дори структурно това са преките наследници на Социалистическата обединена партия на Германия, която управляваше ГДР. След падането на социализма никой не я е разформировал или забранявал и през 2007 г. тя се слива с фрагмент от Социалдемократическата партия - ГСДП (която тогава, както и сега, управлява страната делейки с Меркел).

Оттогава "Левите" имат двама съпредседатели, а Катя Кипинг от този фрагмент изглежда по-известна и влиятелна от колегата си Бернд Риксингер, който е от "нашите съветски другари".

Разбира се, идеологията на „Левицата“ не е толкова консервативна, колкото при Хонекер, но на места е много радикална, дори от гледна точка на политическата наука, радикализмът и консерватизмът са антоними. Партията, както и преди, е ориентирана към идеологията на Карл Маркс и „разделя всичко“, но в същото време е приятно антиамериканска, тъй като стои на антивоенни позиции.

Фондът, от който тези марксисти черпят пари (и всяка голяма партия в Германия има такъв фонд) е кръстен на Роза Люксембург.

Събирайки 31% от гласовете в Тюрингия, „Левите“ спечелиха изборите за първи път в някоя от германските провинции - за първи път от падането на Берлинската стена. И си струва да се подчертае това: въпреки факта, че е малка (с малко повече от два милиона жители), Тюрингия преди беше член на ГДР, а в провинциите на бившата ГДР антисистемните партии са по-популярни, отколкото на Запад. Това е също най-развитата и просперираща провинция в Източна Германия, заедно със Саксония.

Тоест доста проспериращите бюргери, за които наскоро бяха пуснати специални високоскоростни влакове до столицата, неочаквано избраха червената партия. И второто място беше дадено на "непоносимата" „Алтернатива за Германия”, която има 23,4% с увеличение от 12,8 процентни пункта от предишните избори, което също е своеобразен рекорд.

Писано е многократно за тази партия, нека да повторим основното: „АзГ“ е израз на интересите на онези германци, които са против приемането на мигранти, ислямизацията на страната, поддържането на Източна и Южна Европа за сметка на германските данъкоплатци, суверенитета на Брюксел, глобалните ценности, общата валута на еврото и войната на санкциите с Руската федерация.

Просто казано, ако въпросът за антируските санкции не бъде решен от Бундестага в Берлин, а от поземления парламент на Тюрингия, след тези избори санкциите ще бъдат отменени.

„Левите“ са техни противници. Те споделят чувствата на „АзГ“ по отношение на Брюксел. Но иначе тези партии са антагонисти, за наследниците на Хонекер съюзът с „буржоазните фашисти“ е невъзможен. Засега.

Точно това е проблемът на привидно триумфиращите „Леви”. Преди те, повтаряме, не са печелили на избори, но в Тюрингия бяха управляваща партия: при гласуването през 2014 г. те излязоха на второ място след ХДС на Меркел, но съставиха коалиция на мнозинството от ГСДП и „Зелените” (т.нар. Червено-червено-зелени или както писаха нашите медии, "Приднестровска" коалиция ), поставяйки начело своя човек Бодо Рамелов.

Настоящият триумф на "Левите" се компенсира от срива на резултатите от СДП и спада на популярността на „Зелените”. В резултат на това коалицията ще се състои, само ако трите леви партии поканят либералите, които са идеологически чужди, но спечелиха 5%. Конфликтът, присъщ на тази ситуация, дава възможност за нови избори - такава е иронията на германската политика. Освен ако, разбира се, „левите“ и „АзГ” не формират, независимо от всичко и всички, своя собствена коалиция, поставяща Берлин в състояние на инфаркт.

Умерените леви от ГСПД, традиционни за Германия, потънаха, защото са младши партньор в коалицията на бързо губещата популярност Меркел. Според тяхната логика те сдържат негативното влияние на консерваторите и канцлера лично върху страната, а според логиката на избирателите те са пълноправни съучастници на политика, която вече е поразила всички.

Тази най-стара германска партия всъщност е жертва на амбициите на Меркел. Но е малко вероятно консерваторите да са щастливи от смъртта на познатия конкурент, който губи позиция в полза на истинските марксисти в бившата ГДР и пред обременяващите индустрията „Зелени” в западната част на страната.

Самите консерватори също губят стария електорат, който започна активно да гласува за „АзГ“, която апелира към германския патриотизъм и умората им от необходимостта да се свиват в полза на бедните страни от ЕС и бежанците от Близкия изток.

В резултат на това, „Алтернативата“ вече се е превърнала във втора политическа сила в източна Саксония и Бранденбург, но популярността ѝ на запад също нараства. Докато старата политическа система все още опира до неформален договор, според който никой не смее да сформира правителство заедно с „фашистите“ от „АзГ“, става все по-трудно да се спазва това правило при всеки нов избор, въпреки недвусмислената подкрепа на медиите, които бойкотират „Алтернативата” и поставят ултиматуми като „или Меркел, или фашистите” пред избирателя.

Всяка година става все по-лошо. Тюрингия е, наред с други неща, случай когато никоя от двете системно важни партии (ХДС и ГСПД) не е включена в челната двойка. В малката, но доста успешна източногерманска провинция, членовете на управляващата коалиция изведнъж се превърнаха в партии от втори ред. За тях това е тежък удар - и политически, и психологически. Врагът прекрачи линията, която преди това някак успяваха да задържат.

Нещо повече, това се случи в условия, когато министърът на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер, председател на ХДС и наследник на Меркел, дойде да води кампания за ХДС в Тюрингия. Политикът, призован да продължи политиката на настоящия канцлер след пенсионирането ѝ, не е в състояние да спечели дължимата популярност сред избирателите - това показва Тюрингия.

Стига се до там, че намерението на Меркел да консолидира своя курс чрез Крамп-Каренбауер в крайна сметка ще бъде обезсилено от мнозинството от партията на ХДС (с топлата подкрепа на баварския ѝ клон ХСС, където те отдавна се оплакват от „нашествието на мигранти“). И доводът на мнозинството ще бъде железен като Бисмарк: опитахме - не успяхме и нямаме право да предадем страната на марксистите от „Левицата“ и на „фашистите“ от „АзГ“.

С други думи, това, което се случва сега на регионалните избори в Германия, не гарантира, че скоро старата политическа система няма да бъде съкрушена и маргинални партии да дойдат на власт. Тази система все още има запас на сила - тя се дължи на сериозните противоречия между „Левите“ и „АзГ“.

Но почти гарантира, че непопулярните политики на Меркел впоследствие ще бъдат ревизирани. Много е възможно това да се отнася и за нейната политика спрямо Русия. Резултатите от две условно „проруски“ партии в Тюрингия на ниво русофобска истерия в германските медии изглежда намекват, че русофобията е морално остаряла. Немците вече не се поддават толкова лесно на пропаганда.

Превод: В.Сергеев