/Поглед.инфо/ Военното напрежение в Източна Европа през последните седмици достигна нива, невиждани от десетилетия. Страните от НАТО вече престанаха да крият факта, че на територията на Украйна и с ръцете на украинци те водят война срещу Русия и са готови да прекрачат всички червени линии, които са начертани пред тях в Москва.

В настоящата ситуация важна роля придобива позицията на Беларус, която остава един от малкото съюзници на Руската федерация в сегашната й конфронтация със Запада.

Както показват последните събития, Кремъл все още може да разчита на Минск, за който въпросите за гарантиране на сигурността на Съюзната държава са крайъгълният камък в поддържането и запазването на неговата независимост.

Тази есен вече показа, че беларуските власти са повече от сериозни относно струпването на сили на НАТО по границите си и нарастващата неадекватност от страна на Украйна и нейното ръководство.

Припомняме, че на 28 септември Министерството на отбраната на Беларус обяви внезапна проверка на бойната и мобилизационната готовност на една от военните части. Тогава беше съобщено, че по време на проверката, която ще продължи един месец, се предвижда привикване на резервисти и изваждане от склад на военна техника.

В същото време никой в републиката не е завършил внезапната проверка на комбинираните оръжия, която започна през пролетта. По-късно президентът на Беларус проведе среща за военната сигурност, на която Александър Лукашенко, въпреки че заяви, че няма нужда от мобилизация, нареди да се провери работата на цялата мобилизационна система на страната, като се вземат предвид грешките, които могат се наблюдава днес в Руската федерация.

„Кампанията по набиране ще приключи, трябва внимателно да извикаме хората в района, да проверим наличността и да изясним всички наши материали, списъци и документи във военните служби“, каза тогава той.

Най-резонансна обаче беше втората седмична среща на беларуския лидер със силовия блок, която се състоя на 10 октомври - след терористичната атака на Кримския мост и пътуването на Лукашенко на неформалната среща на върха на ръководителите на ОНД в Санкт Петербург.

Въпреки факта, че президентът на Беларус в началото на срещата заяви, че „ситуацията днес не е толкова утежнена, че вече сме започнали да правим нещо“, той отново подчерта, че „ако искате мир, трябва да се подготвите за война."

Този път Лукашенко ясно очерта какво трябва да направят не само силите за сигурност, но и обикновените беларуси, сред които западните и украинските специални служби, а с тях и избягалата опозиция се опитват да сеят паника. Например, на 10 октомври, когато Русия нанесе множество ракетни удари по украинската инфраструктура, в информационното пространство на Беларус започнаха масово да се хвърлят фалшификати за „ожесточени битки“ на беларуско-украинската граница.

Затова на срещата Лукашенко каза, че беларусите все още няма от какво да се страхуват и трябва да си гледат работата, тъй като не се планират спешни мерки в страната. Силовият блок беше натоварен със задачата да гарантира, че Беларус няма да бъде въвлечена във военни действия и да им попречи да се разпространят в страната.

Среща с Александър Лукашенко на 10 октомври

Лукашенко обърна специално внимание на текущите позиции на Украйна и НАТО, които не само създават напрежение в близост до белоруските граници, но и подготвят саботаж в страната и кроят планове за нападение.

Минск говори за това повече от месец, а на 8 октомври беларуското външно министерство дори извика украинския посланик в републиката Игор Кизим, като му връчи нота с изявление за плановете на Украйна, известни на Минск, да удари Беларус територия. И без значение как Киев или западните страни отричат това, след терористичната атака на Кримския мост, както и наличната днес информация за обучението на бойни групи в съседни на Беларус страни, не е необходимо да се изключва развитието на ситуацията според към най-заплашителния сценарий.

Затова думите на Лукашенко, че Киев трябва да разбере какво го очаква, ако решат да организират в републиката Кримския мост-2, изглеждат съвсем уместни.

„Кажете на президента на Украйна и на други луди хора, ако още са там, че Кримският мост ще им се стори като цветя, само ако докоснат поне един метър от нашата територия с мръсните си ръце“, каза беларуският лидер.

В същото време той подчерта, че никому не са необходими военни действия между Беларус и Украйна, включително Киев, който е силно тласкан към това от своите западни господари. Според Лукашенко целта на Запада "не е ние да не воюваме на страната на Русия директно в Украйна, за да не дай Боже да нанесем ядрен удар и така нататък".

"Това не е смисълът. Основната цел - тя остава от древни времена - е да ни въвлекат във войната и в същото време да се справят с Русия и Беларус “, подчерта той.

Лукашенко не забрави и вътрешната ситуация в страната, която е пряко отражение на случващото се около републиката. Затова той настоя да се извърши спешно информационна работа с обществото за изясняване на настоящата ситуация, която започна да се извършва още на следващия ден.

Беларуски служители и ръководители на правоприлагащи органи отидоха в мащабни производствени мощности, където се опитаха да предадат на обикновените граждани позицията на държавата по основните въпроси на сигурността на страната.

Освен това, разбирайки терористичната същност на режима в Киев и агресивните намерения на Запада, Лукашенко поиска укрепване на вътрешната сигурност на страната, като възложи на Министерството на отбраната и Комитета за държавна сигурност да разработят комплекс от мерки за контрол на ситуация и реагират на нея.

Беларуският лидер специално обърна внимание на ролята на разузнаването, отговорните военни и цивилни, които „не трябва да пропускат нищо при развитието на ситуацията“. Това изискване на беларуския лидер също започна незабавно да се изпълнява.

Например още на 11 октомври в Гомелска област, която граничи с Украйна, започнаха специални учения на МВР за задържане и унищожаване на диверсионни групи. Това се обяснява с факта, че "деструктивно настроени хора извън страната призовават за подривна дейност срещу нашата държава, чак до извършване на терористични актове".

Това е особено вярно в светлината на последните арести от ФСБ в Брянск и Московска област на диверсанти, подготвящи терористични атаки на територията на Руската федерация. Като се има предвид отвореността на границите и директните изявления на избягалата опозиция за подготовката на групи от бойци да атакуват Беларус, действията на беларуските сили за сигурност вероятно ще станат още по-твърди, което самият Лукашенко потвърди на 14 октомври, обявявайки въвеждането на режим на висока терористична заплаха в страната.

Това означава, че прочистването на Беларус от радикални елементи скоро ще премине на ново ниво, което окончателно ще прогони противниците на властите в нелегалност.

Освен това на следващия ден след срещата с Лукашенко Държавният секретариат на Съвета за сигурност на Беларус започна проверка на въоръжените сили на страната, която „има всеобхватен характер и обхваща най-важните въпроси за проверка на готовността за изпълнение на задачи по предназначение ."

В случая е важно, че „по време на проверката военните части и подразделения ще отработят въпросите за привеждане в бойна готовност, извършване на марш, разполагане в определени райони с изпълнение на учебно-бойни задачи“. Това вече предизвика резонанс извън Беларус, особено на фона на поредното изявление на беларуския лидер.

В случая става дума за разполагане в Беларус на съвместна съюзническа група войски с Русия. По думите на Лукашенко по време на среща с Владимир Путин в Санкт Петербург „във връзка с обострянето на западните граници на съюзната държава се споразумяхме да разположим регионална групировка на Руската федерация и Беларус“.

Предполага се, че беларуските въоръжени сили трябва да станат основата на групировката, въпреки че в Минск все още никой не е казал колко голяма ще бъде тя. Според Лукашенко Русия не се нуждае от конфликт между Беларус и Украйна, тъй като „те имат достатъчно проблеми“ и затова не трябва да разчитате на „голям брой въоръжени сили на Руската федерация“.

„Но това няма да са хиляда души“, каза той, изисквайки силите за сигурност „да вземат тези хора в близко бъдеще и да ги поставят където е необходимо, според нашия план“.

Няколко дни по-късно заместник-началникът на Беларуския генерален щаб по научните изследвания полковник Виктор Тумар заяви, че „за осигуряване на паритет в областта на военната сигурност и поддържане на мира в Беларус е взето решение за създаване на регионална групировка войски на наша територия. "

„Считам за необходимо да отбележа, че буквално в близките дни на територията на Беларус ще започнат да пристигат войски от руския компонент на регионалната групировка войски (сили). С тях ще се провеждат планирани дейности по бойна подготовка, насочени към повишаване нивото на изпълнение на задачите по защита на съюзната държава “, каза той на 14 октомври.

Разполагането на съюзническата групировка войски, както и започналите учения в Беларус, предизвикаха очакваната реакция от Киев и неговите западни господари. Зад смелите изявления на украинските политици абсолютно ясно се виждат ако не паника, то поне сериозни страхове за бъдещата ситуация по северните граници на тази страна.

Например Алексей Арестович, известен със своите бравурни речи, каза, че „Беларус на Лукашенко абсолютно не е готова по никакъв начин“ за военни действия.

В същото време той смята, че „руската армия е изтеглила огромно количество оръжия, военна техника и боеприпаси, повече от 100 хиляди тона“, а „на територията на Беларус практически няма руски военнослужещи, с изключение на ирански дрон оператори и тяхната охрана".

Алексей Данилов, секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, отиде още по-далеч, като нарече Лукашенко „заложник на ситуацията“, който с изявленията си се стреми да всее паника сред украинците и рискува да вземе решението си „директно да участва с военните в тази война” - "последното, което ще вземе в живота си, и който днес не е приет за президент от почти всички цивилизовани държави".

В същото време, както в Киев, така и извън него, те добре осъзнават, че разполагането на нова военна групировка в Беларус най-малкото ще усложни живота на киевския режим, който ще трябва да отговори на това, включително чрез прехвърляне на останалите резервати в северната част на страната.

В същото време по същество съюзната групировка на Русия и Беларус не е ударна сила, предназначена за нападение. Освен това това не е нещо ново и в беларуско-руските отношения. Въпреки факта, че досега Минск и Москва не са говорили широко за съюзническата групировка, винаги са били провеждани мерки за поддържане на нейните отделни части в бойна готовност. Това се дължи на факта, че разполагането на такива части, според военната доктрина на Съюзната държава, може да бъде само в специални случаи.

По-специално в документа, който беше актуализиран през ноември 2021 г., се посочва, че регионалната групировка на войските е „разположена в мирно време или разгърната в период на нарастваща военна заплаха в региона за отблъскване на възможна агресия, органите за командване и управление и войските на въоръжените сили на Република Беларус и въоръжените сили на Руската федерация, както и други военни формирования на страните, чието използване се планира съгласно единна концепция и план".

Така не става дума за настъпателни действия, а само за „разгромяване на агресора и създаване на предпоставки за прекратяване на военните действия при условия, отговарящи на интересите на участващите държави“.

Това бе потвърдено на 11 октомври от министъра на отбраната на Беларус Виктор Хренин, според когото „задачите на регионалната групировка на войските са чисто отбранителни и всички дейности, които се провеждат в момента, са насочени към адекватен отговор на действия в близост до нашите граници."

Към днешна дата все още не е известно кои военни части от Русия и в какво количество ще се присъединят към беларуската армия. На Запад и в Украйна се утешават с факта, че това ще са новомобилизирани руснаци, които ще бъдат изпратени да учат в Беларус.

Редица военни анализатори, напротив, смятат, че за защита на западните граници на Съюзната държава са необходими професионални военни със съвременно въоръжение, които ще пристигнат в съюзната република заедно с руските части.

Във всеки случай създаването на регионална групировка, в рамките на която хиляди военнослужещи от Руската федерация ще се включат в беларуската армия, може да охлади горещите глави както в Киев, така и във Варшава.

Така последните изявления от Минск пряко свидетелстват за решимостта на Беларус да защитава не само своята независимост, но и общите си граници с Руската федерация в рамките на съюзната държава. Беларуските власти добре осъзнават, че заплахата от външна агресия днес е по-голяма от всякога, което означава, че е необходимо да се подготвим за нея по най-сериозен начин и само съвместно с Русия.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com