/Поглед.инфо/ Високите доходи на Фридрих Мерц, един от кандидатите за приемник на Ангела Меркел, могат да му излязат от носа. Защо в Германия се отнасят скептично към много богатите хора.

В началото на декември на конгрес в Хамбург Християндемократическият съюз (ХДС) ще избира своя нов председател. Ангела Меркел е решила повече да не се кандидатира.За един от тримата фаворити за поста, служещ като възможен трамплин за кариера на канцлер, се смята бившият лидер на фракцията на консерваторите в Бундестага Фридрих Мерц..

В дните, оставащи до конгреса, той, както и другите кандидати за председател на ХДС, обикаля страната, изнася речи пред регионалните партийни конференции, отговаря на въпросите на редовите християндемократи и дава интервюта.При това единствено Мерц неизменно е питан за доходите му. Работата е там, че преди девет години той се прехвърли от Бундестага в бизнеса, ставайки финансов и правен консултант за големите компании и влизайки в няколко надзорни съвета. С времето Мерц се превърна в милионер.

Бизнесът като етап от кариерата на политика

В много страни по света се смята от само себе си разбиращ се преходът от високоплатените длъжности в икономиката на високите политически постове и обратното. Най-нагледен пример за това са Съединените щати.

„САЩ винаги са били общество на конкуренцията, в което човек, преуспял в бизнеса, става пример за другите”, пояснява историкът Адреас Рьодер. Висок е авторитетът на икономически успешните хора и в Азия. Кариерата на предприемача тук се смята за отлична подготовка за политическа кариера.

В Германия нещата не стоят така. Фридрих Мерц дълго време не признава, че той е милионер. При това той, както и преди, отказва да се причислява към финансовия елит, наричайки себе си представител на горната част на средната класа. „Наследил съм от моите родители ценностите, които са характерни за средното съсловие: усърдие, дисциплина, маниери, уважение и разбиране, че ако има възможност, нещо трябва да се връща на обществото”, аргументира се Мерц. „А висшите кръгове, горните слоеве, това за мен са хора, които са получили в наследство много пари или фирма, а сега водят празен начин на живот, а това не се отнася до мен”, допълва той.

Ехото на „Третия Райх”.

Социологът Томас Друйен вижда една от причините за скептичното отношение на германците към много богатите хора, преминаващи в политиката, в историческото минало на Германия и в комплекса между колективната вина на нацията за престъпленията на Третия Райх. „Нали в него големите предприятия в един или друг вариант са мобилизирани за производството на въоръжение”, напомня Друйен.

След краха на нацизма германците, според него, се опитват да изградят общество на средната класа: в което може да се преуспее, но при това да останеш прозрачен. „Свръхбогатите и много големите фирми, както и преди, нямат доверие”, казва ученият. „Това, разбира се, е абсурд, но това е един от елементите на нашата психологическа ДНК”. И особено критично, по негови наблюдения, в Германия се отнасят към получилите голямо наследство, смятайки, че те не са си го заслужили сами.

Историкът Андреас Рьодер показва във връзка с това вкоренилата се в следвоенна Германия система за социална пазарна икономика, тоест такава, когато държавата, за да избегне социални дисбаланси, се намесва в пазарната стихия.

Германия е страна, която от една страна се характеризира със силна държавна власт, а от друга със своето социално начало”, констатира той. В такова общество, според него, предприемаческият успех, а следователно и богатите хора, изобщо не стават пример, а по-скоро проблем, който се стараят да не афишират.

На какво завиждат германците?

Влияние оказва и присъщото на много немци чувство на завист. Според социологическите допитвания, почти четвърт от тях постоянно завиждат на тези, които живеят по-добре и почти две трети изпитват това чувство от време на време.

При това най-често то се предизвиква именно от богатството и финансовата независимост на човек, от неговата възможност да пътешества и често да излиза в отпуск, наличието на добър дом, хубава кола или яхта. А Мерц, между другото, притежава два частни самолета, макар и лекомоторни. И такъв като него е претендент за канцлерския пост?

Социологът Томас Друйен не смята, че богатият човек, който не се бори ден за ден с битието, непременно се е откъснал от реалния живот на хората, априори не разбиращ проблемите, например на безработния.

„Да не би с безработицата трябва да се занимава министерство, ръководено от човек, който сам получава помощи за безработица”, пита риторично той. Сред хората, които са се оказали пример, когато богатите хора са се оказвали много успешни политици, Друйен посочва Уинстън Чърчил и бившия кмет на Ню Йорк, милиардера Майкъл Блумберг.

От бизнеса в политиката и обратно.

Най-важното е характера на човека, казва ученията, изучаващ социалните особености на много богатите хора. „Има хора, които стават милиардери, но така и не се откъсват от своята среда и не променят принципно жизнените си позиции”, разказва той.

Отнася ли се Фридрих Мерц към този тип хора? Друйен не мисли, че състоятелният кандидат за председател на ХДС съзнателно се представя за беден и заблуждава обществеността, причислявайки се към средната класа. „Може да имат определена вътрешна приземеност, летейки с частен самолет”, сочи той.

Впрочем, и в Германия на никого не забраняват да преминава от бизнеса в политиката и обратно. Най-гръмкият пример е бившият канцлер Герхард Шрьодер,. Загубил през 2005 г. този пост от Ангела Меркел, той веднага премина на ръководна длъжност в „Газпром”.

От 2015 г. в Германия действат строги правила за преход от политиката в бизнеса. За избягване на конфликт на интереси излезлите в оставка министри и парламентарни стат-секретари трябва да изчакат година, а в някои случаи година и половина. Но в обратна посока – от бизнес в политика, както в случая с Фридрих Мерц, това правило не действа.

Превод: В.Сергеев