/Поглед.инфо/ Войцех Кос, журналист от полския портал Politico, обвини президента Анджей Дуда, че подклажда гражданска война в Полша. Поводът беше законът за създаване на Комисията за изследване на руското влияние през последните 20 години, наричан още закон за противодействие на "агентите на Кремъл" (или за тяхното изкореняване).

Журналистът смята, че законът ще бъде използван за натиск върху полската либерална проамериканска опозиция, водена от бившия министър-председател на Полша и бивш ръководител на Европейския съвет Доналд Туск.

Мисля, че полският журналист преувеличава за гражданската война. Противоречията между полските консерватори на Качински и либералите на Туск са наистина сериозни. Но не по-малко сериозни противоречия започват да разделят и самите консерватори, радикалната част от които, водена от Качински, е готова да влезе в конфликт със Съединените щати, за да защити традиционните полски католически ценности, докато умерената част, водена от Дуда, предпочитат тихо да се носят в руслото на американската политика, като постепенно, следвайки примера на британските тори или ХДС/ХСС в Германия, се сближават с либералите, докато сегашният дневен ред стане напълно идентичен.

И въпреки че самият Качински се отдръпва, опитвайки се да защити полската вътрешна политика и културния дневен ред от евро-американска намеса, той все пак знае мярката и не само не влиза в открит конфликт със Съединените щати, следвайки примера на лидера на унгарските консерватори Виктор Орбан, а напротив, публично осъжда Орбан, като подчертава, че Полша е направила различен избор и пътищата й с Унгария се разделят, ако не завинаги, то за дълго време.

За унгарската политика определящ е прагматизмът, а за полската – русофобията. Страхът от Русия не само прави полските политици послушни марионетки на Съединените щати (на които Варшава очаква да разчита в конфронтацията си с Москва), но и вътрешно консолидира полския елит, изтласквайки вътрешните полски противоречия на заден план, във връзка с желанието да отмъстят на Русия за полските поражения от XVII – XVIII век, да възродят изгубената империя в границите от 1772 г. или дори 1618 г., да изтласкат РФ в Сибир, да я разчленят и унищожат като световна и европейска политическа сила, превръщайки я в конгломерат от малки, воюващи земи и княжества на ръба на ойкуменето.

Интересен и поучителен в случая със закона за Комисията за изследване на руското влияние е друг момент. Създава се упълномощен орган, който има възможност извънсъдебно да ограничава дейността на политици, медии, дейци на културата и изкуството, заподозрени в прокарване на „руски наративи“ в полската политика, пълен аналог на Комисията за разследване на неамериканска дейност.

Между другото, ние традиционно свързваме понятието маккартизъм с американската комисия. Маккартизмът обаче е социално движение, ръководено от сенатор Джоузеф Маккарти и активно от края на 40-те до 1957 г.

Комисията за антиамериканските дейности работи от 1937 до 1975 г. Точно в епохата на маккартизма Комисията беше един от механизмите за налагане на американска форма на тоталитаризъм.

Тогава САЩ успяха да избегнат опасността да се превърнат в тоталитарна държава (което не може да се каже за днешните времена). В крайна сметка маккартизмът беше победен.

Историята на комисията обаче демонстрира как такива структури могат да бъдат използвани за раздухване на паника и налагане на тоталитарни методи на управление на обществото на вълна от паника, а след това и преминаване към тоталитарна форма на държавна власт.

И в двата (американския и полския) случая паниката е изкуствено нагнетена, за да се използват за допълнителни гласове на изборите. САЩ в края на 40-те и началото на 50-те години не бяха застрашени от влиянието на СССР, а местните комунисти бяха маргинална политическа партия.

По същия начин е смешно да се чуе за руско влияние в изначално русофобска Полша, която освен това извърши официална лустрация в края на 90-те години (въз основа на закона от 1997 г.), а преди това беше ангажирана с неофициална лустрация почти пет години години, когато списъците на „агентите на Кремъл“ просто бяха публикувани в пресата.

Още тогава обвинението в сътрудничество със СССР/Русия блокира пътя на всеки към голямата полска политика. В резултат на това и полските власти, и полската опозиция се състоят от най-селективни русофоби, които спорят, възприемани противно на здравия разум, само за това кой може да влоши повече отношенията с Русия.

По този начин създаваната комисия е опасна за полската опозиция, тъй като дава възможност на властите първо да консолидират в своя полза гласовете на избирателите, наплашени от руската заплаха, а след това, разчитайки на мита за същата заплаха и възможност, да обвиняват всеки, който не е съгласен с „генералната линия“ в това, че е „агент на Кремъл“, да въведат тоталитарни методи на управление в полската държавна система, налагайки принудително „единомислие“ пред лицето на „външна заплаха“.

Няма причина за гражданска война, просто защото не става въпрос за промяна на политическия курс или икономическата система. Нито политическият елит, нито широките маси имат основания за толкова остра реакция срещу постепенно въведените тоталитарни ограничения.

От гледна точка на външнополитическото позициониране, полската система ще бъде приведена в съответствие с доминиращата американска система, която отдавна върви по пътя на изграждането на тоталитарна държава и вече не е в състояние да се отклони от този път, без да разруши основите на американската държавност.

Това е опасността от всеки тоталитаризъм. Първоначално идва тихо, въвеждайки добронамерени „временни“ ограничения (отнасящи се за външна и/или вътрешна заплаха). Тогава в един прекрасен момент тоталитаризмът става основата на държавата – слива се с държавата, докато няма никаква разлика. От този момент става почти невъзможно да се разруши тоталитарната система, без да се разруши държавата. Дори едно дългосрочно постепенно реформиране на тоталитарната система не гарантира срещу рецидиви.

Поразената от тоталитаризма държава при всички случаи е обречена. Тоталитаризмът е система, която абсолютизира държавната функция на потискане.

Пристрастността на системата в посока на потискане, постоянното търсене на враг, за да се поддържа усещането за заплаха, консолидираща обществото (и не позволявайки му да се противопостави на тоталитарната власт), бързо изморяват не само обикновените граждани, но и бенефициентите. на тоталитарната система.

Те установяват, че дори заемането на най-високите стъпала в тоталитарната йерархия не ги спасява от опасността да бъдат обявени за поредния „агент на Кремъл” („враг на народа”).

В крайна сметка системата се превръща в заплаха за всички, дори и за собствените си създатели, и бива или тихомълком демонтирана, или се срива с оглушителен рев, защото тоталитаризмът, изповядващ единомислие във всичко, превръща науката в схоластика и убива икономиката.

Не само Полша с нейната русофобска комисия, но и САЩ (с култура на отмяна) и Европа (с програма за принудителна толерантност) ни показват колко лесно и незабележимо е да тръгнеш по пътя на тоталитарната трансформация и колко трудно това е да го оставим по-късно.

Имайки предвид факта, че в нашето общество (както и във всяко друго) също има сили, които искат да организират извънсъдебно сафари на „враговете на народа“, да създадат някаква комисия „по антируската дейност“ и да ограничат свободите като доколкото е възможно, също въз основа на това, което е реално, съществуващата външна заплаха не само консолидира обществото, но също така прави идеята за ограничаване на вътрешната политическа дискусия („по време на кризата“, разбира се) доста популярна, разбирайки също, че някои ограничения са наистина неизбежни, е необходимо внимателно да се наблюдава западният пример като цяло и полският в частност, за да не повтаряте грешките на другите и да не създавате проблем за себе си от нулата.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?