/Поглед.инфо/ „Veritas nimis saepe laborat, exstinguitur numquam“-

„Истината често бива безпомощна, но никога не загива!“

На 9 декември се организира поредното мероприятие за промотиране за приемане на еврото като национална валута „България в Еврозоната – предимства и възможности”. От публикуваната програма се вижда, ме участие ще приемат Румен Радев-президент на Република България, Гълъб Донев-министър-председател на Република България, Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия за икономика в интерес на хората, представители на банки от България, Нидерландия, Словения, Хърватия, управителят на БНБ Димитър Радев, Алфред Камeр, директор на Европейския отдел в МВФ, както и действащи и бивши министри. От някои акценти в публикации в пресата по темите от докладите става ясно, че обещанията събират глашатаите на еврото. Но няма и намек в темите на докладите за отговор на следните въпроси:

1. С превалутиране не се занимават пенсионерите и обикновените граждани, а банките и фирмите. С какво по-евтиното превалутиране ще подобри жизнения стандарт на живота на българите?

2. С по-евтини потребителски и ипотечни кредити не се подобрява жизнения стандарт на българите, а само да се покрият увеличаващите разходи за електро-и топлоенергия, здравеопазване, храна. Не се ли срамувате, че с такъв довод карате населението да взима кредити, за да посещава театър, кино, културни представления, да купува книги и да си позволи летен и зимен отдих?

3. Обещаваният по-висок кредитен рейтинг позволява по-лесен достъп до държавни кредити и увеличаване на държавния дълг. Навярно, за да достигнем по-задлъжнялост останалите страни в Европейския съюз? А тези кредити кой и с какво ще ги плаща. Гърция имаше острови, а ние следва ли да си продаваме територията, природните ресурси? Колкото една държава е по-задлъжняла толкова тя е по-зависима като управление, икономика, геополитическа ориентация. Суверенитетът остава само на хартия.

4. Няма доказателства и аргументи доколко Република България ще бъде свободна в провеждане, без съгласуване с ЕЦБ на кредитна политика-например да взема кредити от Китай, Саудитска Арабия, БРИКС? Или ще останем финансова колония на ЕЦБ-Европейската централна банка?

5. Същото и по отношение на свободата на Република България за фискална, селскостопанска, инвестиционна политика. ЕК въведе скрининг на чуждите инвестиции, за да не окажат влияние върху националната сигурност. Ще остане ли България територия за спекуланти в тази област с подкрепата на ЕС-което не е приемливо за ЕС да се насочва към България?

6. Няма и едно доказателство, че Република България ще бъде освободена от участие в покриване на дълговете на членовете на Еврозоната или бедна България ще трябва да взема кредити, за да плаща дълговете страни, които са си угаждали за висок стандарт на живота, докато българите са мизерствали и останаха най-бедните в ЕС, Това явно не тревожи Европейската комисия и ЕЦБ.

7. Няма нито доказателство, че ЕК ще приеме действащия курс лев-евро, докато в условията на ЕЦБ е записано: “Решенията относно централните курсове се вземат по взаимно съгласие на министрите на държавите членки от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централните банки на държавите членки извън еврозоната, участващи в новия механизъм, следвайки обща процедура, включваща Европейската комисия и след консултация с Икономическия и финансов комитет. Министрите и управителите на централните банки на държавите-членки, които не участват в механизма на обменните курсове, ще могат да присъстват на процедурата, но няма да имат право на глас. Всички страни по взаимното споразумение, включително ЕЦБ, ще имат право да започнат конфиденциална процедура, целяща преразглеждане на централните курсове.“ Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност:“Всяка Държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален, бел.автора) интерес.“
Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна.

Но с влизането в Еврозоната :“... държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването й, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“

Как ще се отрази това във връзка признанието на президента на Франция, че след разрешаването на ситуацията около Украйна "Европа ще бъде по-слаба", защото "по-голямата част от нейната индустрия просто ще бъде убита". Не е ли основание това за отлагане на влизане в Еврозоната от страна на Румъния, Дания, Швеция? Техните правителства по-глупави ли са от нашето?

8.Защо в Маастрихските критерии няма нито един относно нивото на благосъстояние на населението? Или ЕК и ЕЦБ се интересуват само колонизиране на финансовите ресурси, от което не следва ли, че Република България ще остане техен донор и ще си остане на последно място по стандарт на живот в ЕС?

9. Защо работен език е английският език, а българският е приет за официален в ЕС и мероприятието е в България? Това намек ли е, че трябва българите постепенно да свикват да се отказват от своя език? Това не е ли дискриминация спрямо българите, които не владеят английски език? И защо президентът и председателят на Министерския съвет са се съгласили с това-срамуват се от българския език ли или изпълняват поръчение като генерал-губернатори?

10. Как смятате да спечелите доверието на българските граждани в еврото чрез открит диалог с институциите, политическите партии и европейските ни партньори след като:

  • партиите представляват само около 30% от населението;

  • на това мероприятие не са поканени представители на пенсионерите, на

граждански сдружения, експерти;

Страхуват ли се организаторите от друго мнение или трябва да оправдаят с послушание финансирането на мероприятието от Европейския фонд за регионално развитие при защитата на еврото и еврозоната?

Защо от тези фондове не се финансира референдум, за да се научи и спечели доверието на българските граждани (54% от гражданите искат референдум), а право на становище имат само банки и държавни институции? Същевременно доверието в българските институции е между 19% и 36 % в зависимост от анкетирани бедни или хора без финансови проблеми. Дори и в ЕС доверието в институциите спада с 13,4% спрямо 2020 г.

По тези въпроси очаква отговор българското общество уважаеми госпожи и господа докладчици и участници. Истината се ражда в спора, а не в диктата.