Със съгласието на всички страни членки (с изключение на унгарците, които удобно напуснаха залата на Съвета), Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен представиха стратегията си за разширение на ЕС без да мислят за последиците, първата от които, е че ако тези държави станат членки на ЕС, то съюзът би станал част от не по-малко от три открити или замразени военни конфликта. Така излиза, че това, което американците отказаха да направят миналото лято, а именно вкарването на Украйна в НАТО, Европа ще свърши категорично.
Амбициите на европейските бюрократи не подлежат на съмнение. След започването на СВО на Русия в Украйна на 24-ти февруари 2022 г., брюкселската пропаганда не спира да повтаря, че Украйна се бори в името на Европа, като защитава ЕС на първа линия срещу възможността от настъпление на руски танкове към Париж и Берлин. В същото време, стратегията на САЩ в Украйна, за осигуряване на Киев на военна помощ за мощна контраатака, се срина. Сблъскала се с добре замислената отбрана на Русия, украинската армия, дори въоръжена със западна бронетехника, но лишена от въздушна поддръжка, не можа да направи нищо друго освен да признае неуспеха си и да загуби десетки хиляди войници на бойното поле. Русия успя да надхитри западните стратези, умело заобикаляйки стотиците санкции, като се фокусира върху военната си икономика, увеличавайки отбранителния си бюджет с 70% и засилвайки се с боеприпаси от Северна Корея и Иран. В момент, в който доставките на оръжие от САЩ са спрени поради замразяване на средства от Конгреса, а европейските складове са празни, седем месеца преди президентските избори в САЩ, Доналд Тръмп се очертава като вероятен победител и заплашва да прекрати американската подкрепа за Украйна, както и да изтегли САЩ от НАТО. При такова стечение на обстоятелствата, ЕС ще бъде оставен на милостта на собствената си глупост, да продължава един конфликт, който по никакъв начин не може да бъде спечелен от Украйна.
Редно е да се посочи, че въпреки постоянната пропаганда на европейските медии, че война с Русия е реална, само 11 от 31 държави-членки на НАТО изразходват целевите 2% от БВП за отбрана, като САЩ продължава да осигурява 70% от военните разходи на алианса. Така ясно прозира нежеланието на европейските държави да поставят войната на дневен ред. С изключение на Полша, никоя друга страна не предприема значими стъпки за укрепване на военните си ресурси. В същото време, освен Орбан в Унгария и Фицо в Словакия, няма други европейски лидери, които да призовават за разрешаване на конфликта по дипломатичен път. Създава се патовата ситуация, при която европейците нямат военен потенциал без Америка, не желаят да водят война (и слава Богу), но в същото време, в необяснимия си неприязън към Русия, подклаждан от САЩ, са готови да продължават конфликта в Украйна до последния украинец, спонсорирайки киевския режим. Европа сякаш е загубила всякаква автономност при взимане на решения и се ръководи от чужди фактори. Така, докато Америка се готви за изтегляне от конфликта, лидерите на ЕС все повече призовават за увеличаване на помощта за Киев. Наскоро на европейско ниво бяха обсъдени предложения, всяка държава на ЕС да задели годишно до 0,3% от своето БВП, за да финансира Украйна. В същото време, европейските фирми се изнасят от ЕС, безработицата расте, Съюзът се деиндустриализира, сметките за енергийни потребности растат, а инфлацията все още не е овладяна.
С неистовото си желание, постоянно да се разширява към нови пазари, ЕС допуска геополитическа грешка, която може да коства прескъпо на обикновения европеец. Поради редица недалновидни решения, Европа вече няма нито икономически нито военен потенциал да бъде фактор в световната политика. Подклаждането на руско-украинския конфликт, както и потенциалното приемане на страни като Босна и Херцеговина, Молдова, Грузия, а може би и Армения, само ще въвлече ЕС в потенциални конфликти, които не са негови. В Босна и Херцеговина наскоро Република Сръбска, обяви намерение да търси засилена автономия, а защо не и независимост, в Молдова ситуацията е подобна с Приднестровието, в Грузия има замразен конфликт с Русия и неуредени въпроси по общатата им граница, а Армения е все по-близко до пълномащабна война с Азербайджан. Въвличането на ЕС само в един от тези потенциални конфликти ще покаже същността на съюза – той е икономически и политически, но не и военен. А щом не е военен, той е неспособен да защити собствените си граници.
От Европа зависи дали ще поеме инициативата да установи мир по границите си или ще подклажда по волята на Америка конфликти по всички краища на Стария континент. Разликата е, че ако Америка може да си позволи военна риторика, защото все още е хегемон във военно отношение, а в географско я пази цял океан, то Европа е в залеза своята икономическа и военна сила и няма политическата воля да бъде фактор в международната политика. Дано не се повтори за трети път ситуацията, при която чужди на Европа сили искат да провокират война на нейната територия, а след края и, в зависимост от победителите и победените, през океана ще дойдат да възстановяват, каквото е останало, с финансова помощ под формата на кредити.
