/Поглед.инфо/ Срещнах доволни и мрачни хора в първата половина на последната година, когато пътувах из Обединеното кралство, за да пиша за потенциалния ефект от Брекзит.
Но най-щастливите хора, които интервюирах, бяха ветераните ирландски републиканци в Белфаст.
По-голямата част от тях в днешно време са настоящи или бивши членове на Син Фейн, които са посветили живота си на това да се противопоставят на британската власт.

Те осъзнаха, че Брекзит прави въпроса за ирландската граница жив политически проблем, превръщайки я в международна граница между Обединеното кралство и ЕС.

Това вече не беше просто 310 мили дълга разделителна линия между Обединеното кралство и Ирландската република, а границата между кралството и европейския блок.

Ирландските националисти се опитват да заинтересоват останалата част от света в разделението на Ирландия, откакто то се случва през 1921 година.

Досега те се проваляха изумително.

Сега обаче, британското правителство прави самоунищожително тяхната работа вместо тях, като значително ерозира статута на Северна Ирландия като част от Обединеното кралство.

Юнионистките страхове (поддръжниците на оставането в Обединеното кралство, бел.р.), че те ще бъдат продадени, се потвърдиха съвършено.

Изход, който беше потвърден тази седмица при правителственото споразумение между Обединеното кралство и Европейския съюз по границата в Ирландско море.

Това беше един сложен и объркващ въпрос, може би целенасочено такъв. Но той означава, че фактически ще има търговски бариери между Северна Ирландия и Британия.

В същото време няма да има такива ограничения между Северна Ирландия и Ирландската република.

Юнионистките вестници сега говорят за "граница в Ирландско море" като за нещо, което е свършен факт.

В същото време, министър-председателят Борис Джонсън оттегли много критикуваните клаузи на Закона за вътрешния пазар, които щяха да позволят на правителството да отхвърли морската граница.

Бившите лидери на лагера на брекзитърите, вкарани на власт с твърдението, че "връщат обратно контрола", са мълчаливи относно това, което направиха.

Но истината е, че британската държава отстъпва голям дял от своята власт над част от Обединеното кралство.

Северна Ирландия в бъдещето ще спазва и ще се ръководи от митническите регулации на Европейския съюз и правилата на "единния пазар".

Останалата част от Обединеното кралство няма.

Неизненадващо, британските медии, които са про-Брекзит, и които пръскат непокорство спрямо Брюксел в последните няколко дена, казвайки на Борис Джонсън да бъде решителен и твърд, сега са доста мълчаливи.

Те си мълчат относно това намаляване на реалната власт на британското правителство.

Юнионистите на Северна Ирландия не са толкова срамежливи в изразяването на чувството, че са предадени.

"Министър-председателят винаги ще прави това, което е правилно за него лично, а после за партията му и чак тогава за Англия", казва една гневна статия в юнионисткия Нюз Летър, цитирана от Айриш Таймс.

"Той показа чист цинизъм, когато дойде в Северна Ирлания за да разкритикува граничния проблем на Тереза Мей.....", продължават те.

"Само месеци след като получи премиерската позиция, за която цял живот мечтае, и само седмици след постигането на целта, той поряза провинцията", казват юнионистите.

Разбира се, всеки, който поставя доверието си в някой, който е толкова открито двуличен като Борис Джонсън, не заслужава кой знае колко симпатия.

Арлен Фостър и Демократичната юнионистка партия, въпреки цялата си репутация за безмилостен прагматизъм, показаха детинска наивност, въобразявайки си, че прегръдката на Консервативната партия ще продължи по-дълго, отколкото зависимостта на торите от мнозинството в Камарата на общините.

Но измъчената поява на "границата в Ирландско море", заедно с оттеглянето на оспорваните клаузи от Закона за вътрешния пазар, показват много повече от ненадежността на Борис Джонсън.

Те са резултатът от промените в баланса на силите по редица фронтове, все в негативен аспект аз Великобритания.

Първият е между протестантите юнионисти и католиците националисти в Северна Ирландия. Доминацията на първите им се изплъзва от началото на Бедите през 1968 година.

Упадък, който е признат и институционализиран чрез Споразумението от добрия петък, тридесет години по-късно.

Балансът между двете общности ще се промени още повече, докато протестантите юнионисти губят своето демографско мнозинство на предстоящото преброяване.

Изходът от борбата за локацията на ирландската граница е много повече от ирландски въпрос. Той е ключов тест за сила между Великобритания в пост-Брекзит периода и съседната Ирландска република.

Освен това към уравнението и теста се добавят самият Европейски съюз, а също и Съединените американски щати докато Джо Байдън им става президент.

Резултатът от този тест ще покаже, че глобална Британия е една много по-малка сила, независимо от изхода от настоящите търговски преговори.

Това не означава, че ирландското единство ни дебне зад ъгъла. Юнионистите са точно толкова корави, колкото и националистите.

Не са много тези измежду тях, които смятат, че ще живеят по-добре в Ирландската република.

Но все пак, това което се промени е, че голяма част от националистическата общност, които преди мислеха, че живеят по-добре в Обединеното кралство, вече не са на тези позиции.

"Няма да откриете много националисти в пост-Брекзит периода, които не биха гласували за обединена Ирландия в ново гранично социологическо допитване", ми каза един коментатор миналата година.

Това, което беше вярно тогава, е още по-вярно сега.

Бях изненадан по онова време от кавалерското невежество на Брекзит лидерите относно ирландския граничен въпрос.

Те говореха, че линията се пази от технически средства, но неуспяха да забележат, че повечето от границата преминава през националистически зони.

Брекзитърите просто не разбраха, че всяко устройство за мониторинг ще бъде смазано и счупено минути, след като бъде поставено.

Една година по-късно станах свидетел на същия тип невежество, слаба преценка и некомпетентност в действие, докато правителството на Борис Джонсън се мъчеше с коронавирусната епидемия.

Има нещо мрачно комично относно това, че Великобритания е под ръководството на доказано неспособни хора и целенасочено лишена от съюзници, но планира да надмине останалата част от света.

Проблемът е, че Консервативната партия, докато се трансформира в изключително английска националистическа партия, има добродетелите и пороците на националистическите движения навсякъде по света.

Няма нищо особено британскто в това. Повечето хора по света виждат националната държава като най-доброто средство и носител на техните лоялности.

Нещо, което се изразява от отговора на пандемията, който всяка нация даде, включително 27-те страни-членки на Европейския съюз, който първо гледаха собствените си интереси.

Националистите страдат от две слабости конкретно:

- Те винят всичко, което се обърка върху външни врагове. В случая на Великобритания това е Брюксел.

- Второ, те са слепи за национализма на другите, виждайки го като фалшив и вдъхновен от прости мотиви като икономическа алчност, напълно различен от техния истински патриотизъм.

Брекзитърите никога не са си мислели, че техният собствен английски национализъм ще афектира Ирландия и Шотландия.

И все пак, последните 15 социологически проучвания в Шотландия показват, че мнозинството шотландци в момента подкрепят независимостта.

Дори и това да не се случи скоро, "Шотландският въпрос" ще бъде доминираща тема в британската политика в идните десетилетия, точно както някога беше "Ирландският въпрос".

Все още не виждаме финалното разтуряне на Обединеното кралство.

Но в същото време, намаляването на английската мощ навсякъде из Британските острови като цяло, става все по-очевидно.

Ирландия има една тринадесета от населението на Обединеното кралство, но се превърна в политически противник, който трябва да се приема сериозно.

Противник, който е подкрепян, поне към този момент от Европейския съюз и Съединените щати.

Нищо чудно, че лидерите на Син Фейн в Белфаст изглеждаха толкова щастливи.

Превод: СМ