/Поглед.инфо/ След остри думи на френския президент Емануел Макрон по адрес на НАТО в интервю за The Economist, някои американски публикации го нарекоха главния враг на Алианса.
Припомняме думите на френския президент: „Европа, ако не стане обект на световната геополитика, няма бъдеще и НАТО, преставайки да бъде инструмент за колективна отбрана на западните страни, ще остане подчинено на интересите на САЩ и ще се потопи в състояние на „мозъчна смърт“. Макрон повтори казаното през август, разговаряйки с френските посланици след срещата на високо равнище на страните от Г7 и очертавайки новите контури на външната политика на Париж: „Ние сме очевидци на края на ерата на световната хегемония на Запада ... Влиянието на страните, чието значение преди беше подценено, нараства. На първо място, Китай, както и Русия, която през последните години постигна забележителни стратегически успехи... Пазарната икономика, измислена в Европа и за Европа, е в сериозна криза. Това създава безпрецедентно неравенство и това се отразява на политиката ни... Става дума за мащабна промяна в политическата парадигма ... Трябва да намерим сили да се представим в глобализирания свят и да преосмислим световния ред. В противен случай ще паднем. ”
За Франция това преосмисляне до голяма степен означава преместване на фокуса на външната политика към Средиземноморието и Африка, докато НАТО „влачи“ Франция на изток, за да „сдържа Русия“, което е в интерес на Вашингтон, но не и Париж. Политическото изключване на Русия от Европа в Париж се счита за стратегическа грешка, виждайки пътя към стабилността на континентална Европа при нормализиране на отношенията с Москва.
Съединените щати имат и други задачи - създаването в Европа на военни огнища (Украйна) и политическо напрежение в близост до границите на Руската федерация (Балтика, Полша, Румъния), включително да поддържат европейците зависими от американската военна помощ.
Африка заема средно положение между индо-тихоокеанския регион, Европа и Америка. Присъствието в Африка прави Франция световна сила. Възгледът на френската политика върху Африка беше формулиран навремето от президента Франсоа Митеран: „Без Африка Франция няма да бъде в световната история на 21 век“. Африка представлява 70% от военното сътрудничество на Франция в чужбина.
"Франция съдържа парче Африка." Тези думи на Макрон имат материално потвърждение - Франсафрик, бившите френски колонии, все още под опеката на Париж. Франкофонските страни представляват 16,5% от глобалния брутен доход, до 2065 г. 80% от франкофоните ще са африканци (сред англофоните делът на африканците ще бъде около 40%).
Това обяснява защо приоритетното външнополитическо направление за Париж е Африка, а не източният фланг на НАТО. Париж се връща към африканската доктрина от времената на дьо Гол - да увеличи присъствието си на Черния континент, за да не му позволи да отиде в американския или друг лагер.
Традиционната зона на френското икономическо присъствие в Африка се счита за паричната зона на африканския франк - общата валута на 14 африкански държави. Обемът на паричното предлагане в зоната на франка обаче е 1,5% от паричното предлагане във Франция, обемът на търговия във Франция със зоната на африканския франк е само 4%. Основните икономически интереси на Франция се намират извън зоната на франка.
Франция активира икономическите отношения с англоезичната Африка. За страна като Нигерия Париж предостави през 2010-2018 г. 2 милиарда евро финансова помощ; Общата помощ на Кения до 2018 г. надхвърли 900 милиона евро; Гана - 68 млн. Евро. Етиопия, която се нарича икономическо чудо на Африка и където французите считат присъствието си за задължително, Франция помогна с 500 милиона евро.
Зависимостта на Франция от НАТО я лишава от свобода на действие на други континенти и я принуждава да харчи ресурси за неблагоприятни проекти, като антируски санкции, изграждане на сили на НАТО в Източна Европа и др. Предложението на Макрон е да въведе специално споразумение за взаимна помощ за страните от ЕС в случай на война, като договор за колективна сигурност между членовете на НАТО, продиктуван от желанието за увеличаване на стратегическата независимост на Европа, за да може тя да се защити без САЩ и НАТО.
Париж настоява, че това ще увеличи степента на защита на европейските страни, които не са членки на НАТО - Ирландия, Швеция, Финландия, Кипър, Малта, Австрия. В Атлантическия свят започва да покълва неатлантическото политическо мислене.
Превод: В.Сергеев