/Поглед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон излезе с спешно обръщение към нацията. Причината е повече от тежка - бунтовете и погромите, които връхлетяха Париж в сряда вечерта, заплахата от стачки и блокадата на пристанищата. Така реагираха французите на приемането на закона за повишаване на пенсионната възраст. Възможно е обаче това да е само началото и нещата да са много по-лоши за Франция – и за Макрон.

Сблъсъци с полицията, палежи, задържания, затваряне на магистрали и блокади на пристанища: Франция не иска да се примири с наложената ѝ пенсионна реформа, която правителството на Макрон влачи дори не за косите, а за много неприлични места.

Колкото и да въртят статистическите изчисления - а всеки знае, че статистиката може да се изчислява по различни начини - всеки път се оказваше, че поне две трети от населението е против. Ако единият от двата вота на недоверие към правителството беше минал на заседание на Народното събрание, реформата можеше да бъде замразена - щеше да бъде обявена извън закона. Но привържениците на Макрон изглежда са свършили много работа, щедри обещания и сплашване, така че за гласуването срещу правителството не достигна само девет гласа.

Минавайки, може да се каже, покрай острието, Макрон се осмели и произнесе реч пред своите поддръжници. Между другото той заяви, че е необходимо да се "успокоят страстите". Но опозицията беше особено раздразнена от изказването му: "Тълпата няма легитимност в сравнение с народа, който изразява волята си чрез тези, които избира". И това е човекът, който прокара новия закон без одобрението на парламента!

„Той не слуша никого и прокарва линията си все по-твърдо. Той постоянно налива масло в огъня. Нека се махне веднага!“, написа в своя Twitter опозиционният депутат Антоан Ломан. Оливие Форе, първият секретар на Социалистическата партия, дори го формулира с литературни термини: „Пиротехник седи в Елисейския дворец, който обикаля буретата с барут с факла.“

„Хората, които изразяват волята си чрез тези, които избират, са хората, които са ви избрали като защита срещу крайната десница. Това са хората, които не ви дадоха мандат да излезете с тази реформа и същите хора не ви дадоха мнозинство в Националното събрание“, каза сенатор Реми Карден. „Народът трябва да се слуша и уважава. Като за начало нека Макрон спре да го нарича тълпа“, написа опозиционният депутат Клементин Отен.

Бунтовната улица се изрази не толкова литературно и във всеки случай много по-кратко. По стените и витрините на магазините хората пишат „49.3 няма да мине“ (вратичка в конституцията, която позволи законът за повишаване на възрастта за пенсиониране да бъде приет без гласуване) и „Макрон разбира само от бунт“. Последното вероятно е своеобразен отговор на думите на Макрон, че „бунтът е безсилен срещу представителите на народа“.

Само във вторник вечерта по време на безредиците бяха задържани 128 души, а над 60 полицаи бяха ранени. Профсъюзите призоваха за нова стачка в четвъртък. Разбира се, това е повече от логично: след като правителството не обърна внимание на всички предишни стачки, трябва да опитат отново и тогава ще излезе нещо. И ако не се получи, винаги може да кажат "опитахме".

Всъщност ситуацията с пенсионната реформа забележително разкри лустрото и бедността на западната – в случая френската – демокрация. Профсъюзите са ограничени от законите и въпреки декларираните им добри намерения, не могат да направят много. Депутатите от опозицията говорят много и охотно, социалните им мрежи са пълни със словоизлияния, но освен да бърборят, те са неспособни на абсолютно нищо. Десни и леви нямат доблестта да се обединят дори по такъв въпрос, който засяга интересите на всички избиратели. В резултат на това десните гласуват отделно, левите отделно, левите отхвърлят всякакви опити за сближаване, спазвайки като средновековна девица невинността си, чистотата на партийната линия, като средновековна девойка, в резултат на което вотът на недоверие към правителството се провали, и ситуацията само се изостря.

Отделен повод за безпокойство сред синдикатите е изместването на интензитета на борбата в коренно различно поле. „Виждаме как се появява по-млада и по-радикална общественост“, каза Сирил Шабание, профсъюзен лидер. Във Франция профсъюзите традиционно подчертават, че подкрепят само и изключително за мирен протест (В противен случай няма да си навлекат проблеми от властите).

Проблемът е, че когато мирните протести не работят - а правителството даде да се разбере, че няма да се поддаде на синдикалния натиск - радикалите могат да се намесят. „Опозицията срещу правителството се радикализира до голяма степен“, пише в статия във „Фигаро“. И, от една страна, това е предизвикателство към властите, а от друга – към синдикатите, които като че ли не се справят със задачите си.

Въпреки че като цяло правителството, съсредоточавайки сили, успява да държи ситуацията под контрол за момента, все пак не изглежда, че френският бунт ще бъде лесно потушен.

Поради стачките в петролните рафинерии вече са започнали проблеми на бензиностанциите в някои региони на Франция, а блокираните магистрали и особено блокираните пристанища (включително най-голямото пристанище в Марсилия) не допринасят за съживяването на икономиката и освен това за подобряването на социалния климат.

На 22 март в 13 часа (парижко време) Макрон обеща да говори по телевизията, за което избра формата на интервю с избрани водещи. Журналисти, които го познават добре, вече са съставили резюме на речта му и са обяснили нюансите предварително. Той ще триумфира, след това ще потвърди, че подкрепя правителството на Борн и ще се държи така, сякаш всичко е наред.

Странното на пръв поглед време – един по обяд – е избрано с причина. Появата в осем вечерта би направила речта му по-тържествена, докато по обед той се обръща основно към своя електорат - възрастни хора, пенсионери, десни консерватори, предимно провинциалисти, свикнали да са пред телевизора в един следобед.

„Реч пред нацията, и то дори вечерта, би означавала, че Франция „отново е в период, подобен на май 1968 г.“ Напротив, Макрон иска да ни убеди, че настоящата ситуация е най-типичната за Петата република”, смята експертът Филип Моро Шевроле. “Кризата по всичко ще продължи още няколко седмици, може би месеци. Еманюел Макрон изкуствено уреди май 1968 г. там, където можеше да го няма. Това е победа, която ще струва скъпо от гледна точка на политиката. И истинският проблем сега дори не е пенсионната реформа, а уважението към демокрацията”, смята източникът.

И в определеното време президентът на Франция се появи на екраните. По много точки той потвърди прогнозите за това какво се очаква от него. Той потвърди, че „реформата трябва да влезе в сила преди края на тази календарна година“, осъди остро ексцесиите, добавяйки: „Опитваме се да чуем легитимен гняв, който не прелива в насилие“ (какъв точен избор на думи: "Опитваме се да чуем"!). И изобщо „ако французите бяха толкова ядосани, нямаше да ме изберат преди година“.

Той също така потвърди подкрепата си за правителството на Елизабет Борн и намекна, че то няма да остане без работа - например има идеи как да се подобри имиграционният закон, например. Все пак ще трябва да се погрижат за училището и здравната система. С една дума, работата няма край.

Единственият въпрос е дали французите ще имат търпението да понесат неговия законодателен сърбеж. Докато Франция се подготвя за масови демонстрации в четвъртък, протестиращи окупираха Шанз Елизе. Рибари, учители, чистачи, железничари стачкуват, пристанищата са блокирани, включително пристанището на Марсилия, което напълно спря работата си. И засега не се вижда нищо, което да уталожи страстите. А Макрон засега прави само това, което умее най-добре – да налива масло в огъня.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?