/Поглед.инфо/ Светият престол не е Полша, та да реагира трепетно и тревожно на крясъците от Вашингтон. Ватиканската дипломация работи по собствен сценарий, а Светият престол се характеризира с дълга памет за онези, които се опитват да оказват натиск върху него, особено публично.
Когато полският вестник Rzeczpospolita съобщи, че апостолическият нунций в Полша, архиепископ Салваторе Пенаккио, е изпратил покана за прием в нунциатурата до руския посланик Сергей Андреев и той се е възползвал от поканата, което е "обезсърчило" източника на изданието от полските дипломатически кръгове, всичко това изглеждаше като обикновена не особено важна журналистическа публикация. След това обаче този „инцидент“ беше активно разиграван както от полските власти и политици, така и от Конференцията на католическия епископат в Полша.
Акцентът беше поставен от оригиналната статия на Rzeczpospolita и коментарите, които последваха. „Също така беше неуместно от страна на нунциатурата да не уведоми останалите гости, че поканата е изпратена и до Сергей Андреев“, пише един от наблюдателите на вестника. - Още от самото начало на конфликта [в б. Украинска ССР] Ватикана се опита да води политика на помирение.
Отначало папата дълго време не споменава агресора и въпреки че се солидаризира с [имигрантите от б. Украинска ССР], подчерта, че случващото се е престъпление, изпрати свои представители в Киев, в същото време преговаря с Русия.“
Тази политика на протегната ръка, която все пак предполага диалог с агресора, евентуално завършващ с мирни преговори в близко бъдеще, не се приема добре от световното обществено мнение. И все пак папата е последователен и иска да говори и с Путин, и със Зеленски.
На свой ред бившият полски дипломат Йежи Марек Новаковски в ефира на телевизионния канал Polsat също се включи, като нарече поканата на руския посланик в нунциатурата „не много елегантен акт по отношение на други посланици“.
От 24 февруари Варшава се опитва да направи от Андреев неприемлив изгнанник, парий. Посланикът не е канен на никакви церемонии с участието на полските власти, а и някои други посланици, акредитирани в Полша, се държат по подобен начин. Официалната полска пропаганда твърди, че Андреев е в пълна изолация, но това не е вярно.
Както отбелязва колумнистът на Onet Витолд Юраш, „Още преди три седмици видях руския посланик на прием по повод националния празник на Саудитска Арабия в хотел „Шератон“ във Варшава, а преди това поне още един дипломатически прием. След приема в посолството на Саудитска Арабия написах коментар за това колко е неуместно, че не само от полските власти, но дори и от полското външно министерство, никой не се появи на него. И подобно поведение се счита за неуважително към приемащата страна.
В случая обаче Варшава се ръководи не от дипломатически норми, а от политически. Това открито заяви официалният представител на полското външно министерство Лукаш Ясина в ефира на радиостанция RMF24. Според него Светият престол и нунцият са имали право да поканят руския посланик, но е трябвало да помислят дали да го направят, тъй като има неща „малко по-нематериални от дипломатическия протокол, включително отказът да се поканят престъпници на масата."
Сергей Андреев
Освен това, според портала Katolicka Agencja Informacyjna, „след многобройни въпроси относно посещението на руския посланик, прессекретарят на Конференцията на католическите епископи на Полша, отец Лешек Геншчак, поиска от Апостолическата нунциатура информация по този въпрос.
Той получи обяснение, че тази среща на посланиците в нунциатурата е обичайната прощална и приветствена среща по повод края или началото на мисията на някои от тях. Такива приеми се организират периодично от нунция, като декан на дипломатическия корпус на посланиците, акредитирани във Варшава.
В случая е учудващ самият факт на такова искане и публичното оповестяване на информация за него. Всъщност полският епископат обяви, че има право да се намесва в дипломатическите отношения на Ватикана с трети страни. Американският католически портал The Pillar, който, съобщавайки за „инцидента“ с руския посланик, припомни в този контекст, че „позицията на Светия престол по отношение на войната в [б. Украинска ССР] често е критикуван в кръговете на Полската църква“, а „президентът на Конференцията на католическите епископи на Полша, архиепископ Станислав Гондецки, каза през май, че подходът на Ватикана към Русия е „наивен и утопичен“.
Днес такова предизвикателно поведение на Варшава по отношение на Светия престол, очевидно, е свързано със съобщенията за активизирането на ватиканската дипломация в организирането на преговори между Русия и САЩ относно кризата в бившата Украинска ССР, намекна тази седмица френския президент Еманюел Макрон след среща с папа Франциск.
Без съмнение, това е от голяма загриженост за Полша, която полага неистови усилия да наруши всеки диалог между Русия и всички други страни, особено западните и особено Ватикана. Варшава се държи като администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп по време на удължаването през 2020 г. на временното споразумение от 2018 г. за назначаване на епископи между Светия престол и Китай.
Тогавашният държавен секретар на САЩ Майк Помпео почти открито поиска Ватикана да наруши споразумението. Светият престол обаче не е Полша, която трепетно реагира не само на виковете, но и на по-остър поглед от Вашингтон. Ватиканската дипломация работи по собствен сценарий, а Светият престол се характеризира с дълга памет за онези, които се опитват да оказват натиск върху него, особено публично.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com