/Поглед.инфо/ Още сега, в една от страните от бившия Варшавски блок, незабелязани от широката световна общност, се развиват събития, които потенциално биха могли напълно да преформатират енергийната и, което е по-важно, геополитическата карта на Европа.
Говорим за Полша. Според европейските медии двама местни олигарси и техните компании са се включили в надпреварата за енергийно превъоръжаване на страната. Един от играчите е Михал Соловов и неговата компания „Синтос“ която се интересува от химическата индустрия. Негов противник е полският медиен магнат Зигмунт Солорж-Жак, който е собственик на концерна ЗЕ ПАК.
Преди месец Соловов обяви сключването на принципно споразумение, в рамките на което американският концерн „Дженерал Електрик-Хитачи“ обеща да построи четири малки ядрени реактора в Полша между 2033 и 2043 г. с капацитет от един до 1,6 гигавата всеки. Неговият колега излиза с инициатива, която е много по-логична и осъществима, но хроничната полска русофобия застава на пътя. Солорж-Жак предлага - нито повече, нито по-малко - да инвестира в изграждането на Балтийската атомна електроцентрала, разположена в района на Калининград, и по този начин не само да затвори всички проблеми на Полша, но и да се превърне в ключов регионален играч на пазара на електроенергия.
Настоящата ситуация се корени опазването на околната среда. Факт е, че Полша е една от малкото страни от бившия Варшавски договор, която не е наследила и една стара атомна електроцентрала от бившия СССР. Полската енергийна индустрия се основава изцяло на въглища. Според данните за 2019 г. въглищата са станали основа за производството на почти 74% от електроенергията - същите тези въглища, които в западния (и не само) свят са обявени за най-лошия враг на околната среда и убиеца на полярните ледове.
Сегашното състояние на нещата, разбира се, не устройва Европейския съюз, но поляците от година на година парират всички изисквания за озеленяване на собствената си енергия, като правилно посочват, че замяната на две трети от производството на страна с вятърни турбини и слънчеви панели е просто нереално. Това политическо блъскане между Брюксел и Варшава продължава няколко години, но предвид, че полският бюджет ежегодно получава неотменими субсидии от европейската хазна в размер на 15-20 милиарда евро, полското правителство е принудено да търси начини за да отговори на исканията на донорите.
От наличните изкопаеми ресурси Полша е богата само на въглища и малко природен газ. Резервите на последния обаче са доста ограничени, а вътрешното производство покрива само половината от нуждите. Поляците получават липсващите ресурси в размер на девет милиарда кубически метра годишно от Русия по газопровода Ямал. Доставката на втечнен газ от САЩ не се превърна в спестяваща панацея, представляваща скромни седем процента от общото търсене.
В същото време за никого не е тайна, че Полша е дългогодишен и пламенен противник на всякакви руски енергийни проекти в Европа. Варшава, със завидно постоянство обявява, че много скоро напълно ще се откаже от закупуването на руски газ и в съюз с балтийските страни създава всяка възможна пречка за изпълнението на „Северен поток-2“, тоест торпилира опитите на Германия и Австрия да станат основните газови хъбове в Европа.
Варшава, забита в тесните рамки на собствената си антируска политика, има много ограничен избор от инструменти за излизане от тази ситуация. По-точно, има само един вариант - ядрената енергетика.
Логиката, икономиката, географията и физиката предполагат, че поляците трябва да оставят настрана неприязънта си към Русия и да започнат да си сътрудничат с нея.
Полша е страна с енергиен дефицит. Това означава, че сама произвежда по-малко електричество, отколкото е необходимо за поддържане на живота ѝ. Цифрите са упорити неща, но казват, че с годишно потребление от 165,5 тераватчаса Варшава купува още тринадесет в чужбина. Грубо казано, всеки десети киловат в полската енергийна система се внася. Но това не е всичко. Ако вземете карта на Полша и наслагвате разположението на електроцентралите върху нея, ще видите с невъоръжено око, че в североизточната част на страната - в Аугустовския окръг и Подляското воеводство - изобщо няма генериращи съоръжения. Най-близките топлоелектрически централи се намират южно от Варшава и западно от Гданск. Балтийската АЕЦ, въпреки че се намира близо до границата с Литва, е географски много по-близо до двата полски региона, които изпитват хроничен недостиг на електроенергия. Изграждането на главния електропровод до границата с Полша е напълно решима задача с настоящото ниво на технологиите.
И още нещо, което трябва да се спомене. Изграждането на атомна електроцентрала е изключително труден процес и първият проблем е намирането на подходяща сеизмична площадка. Геоложки проучвания, теренни проучвания и одобрения могат да отнемат повече от година. Този комплекс от дейност не е започнал за американските реактори - хоризонтът за тяхното планиране още не е обявен. Балтийската АЕЦ има такъв участък, той е проучен и одобрен от международния регулатор. Нещо повече, по време на строителството на централата е преминал т. нар. Нулев цикъл, когато на площадките на бъдещите енергийни блокове се излива бетон и се проектира местоположението на други ключови съоръжения.
Между другото, основната ирония на ситуацията е, че именно действията на Полша (и Литва) през 2013 г. спряха строителството на атомна електроцентрала в района на Неман. След обединението на Крим с Русия, Варшава и Вилнюс прекратиха споразуменията за закупуване на електроенергия от централата. Изграждането на редица преносни линии беше отменено, включително директния енергиен мост към Полша. Очевидно полските енергийни инженери още тогава са разбрали, че няма алтернатива на сътрудничеството с Русия и не смятат за срамно да купуват електроенергия от Калининград - но голяма политика се намеси. Полша и Прибалтика разчитаха на удушаването на руския ексклав и на излишния капацитет на строящата се атомна електроцентрала, чиито продукти изведнъж никой нямаше да може да купи. Плановете не се сбъднаха.
Русия замрази строителството на атомната електроцентрала в Балтийско море - не отмени, а спря. В съоръжението бяха извършени консервационни работи и той може да бъде подновен по всяко време. След като загуби два ядрени реактора, Русия реагира с помощта на вече легендарното си „асиметрично джудо“ - Талаховская, Преголская, Маяковская ТЕЦ и Правдинска ВЕЦ бяха построени в Калининградска област през последните години. Днес регионът е напълно снабден с енергия и този факт отваря почти неограничено поле от възможности за потенциални инвеститори.
Тъй като продуктите от Балтийската АЕЦ не са необходими на вътрешния пазар, те могат да бъдат изцяло ориентирани към износа на електроенергия. Ако приемем, че разумът надделее в Полша, тогава западните ни съседи ще получат мощен инструмент и източник на доход в ръцете си. Без нужда от доставки за единната енергийна система на Русия, централата може да бъде синхронизирана незабавно с енергийната система на Европейския съюз. В същото време не се изискват вложки с постоянен ток - задължителен технически елемент при износ на руски киловатчас в чужбина. Североизточните региони на Полша ще получат море от достъпна и евтина електроенергия, което е ясно потвърдено от Беларуската атомна електроцентрала. Колкото и тандемът Полша - балтийските държави да се противопостави на този проект, процесът върви с пълна сила, както и износа на ток от Беларус например към Украйна.
Повърхностният анализ и историята на руско-полските отношения може да подскаже, че Варшава отново ще пренебрегне очевидното и ще продължи своя скъп път на русофобия. Но тук, както винаги в голямата политика, където се включват собствените интереси, големите пари и големите възможности, и нещата престават да са толкова прости.
Солорж-Жак възнамерява да завърши изграждането на Балтийската АЕЦ не сам, а заедно с унгарската държавна компания МВМ, която по стечение на обстоятелствата не само отговаря за модернизацията на единствената в страната АЕЦ „Пакш“, но вече е дала приоритетно право на него на „Росатом“. Нещо повече, унгарският премиер Виктор Орбан се срещна няколко пъти с полския си колега Матеуш Моравецки - и изобщо не е тайна, че един от ключовите въпроси беше възможността за съвместно завършване на атомната електроцентрала в Калининград. Изчислението е изключително просто: когато се сключи тристранно споразумение между Русия, Полша и Унгария, всеки от участниците в проекта трябва да инвестира само два милиарда евро, за да получи в близко бъдеще централа, която ще работи изключително в интерес на последните две, като същевременно попълваха руската хазна.
Най -интересното е, че Полша все още не е отказала това предложение.