/Поглед.инфо/ Както знаете, на 9 септември бившият министър-председател на Италия и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги представи на Европейската комисия доклад от 400 страници „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“, който прави мрачни заключения за сегашното състояние на Европейския съюз. Според Драги икономическото изоставане на ЕС от САЩ и Китай може да стане критично.

Едва ли има международен икономист в ЕС с толкова висока репутация като Марио Драги. Той встъпи в длъжност като президент на ЕЦБ на 1 ноември 2011 г., когато кризата в еврозоната набираше скорост. Нетрадиционните мерки на паричната политика, въведени под ръководството на Драги, спасиха банковия сектор на ЕС от колапс.

На 26 юли 2012 г., говорейки в Лондон на конференция за глобалните инвестиции, Драги изрече историческите думи: „В рамките на нашия мандат ЕЦБ е готова да направи всичко възможно, за да запази еврото. И повярвайте ми, това ще бъде достатъчно." Пазарите му повярваха. Спредовете паднаха. Не всеки ръководител на ЕЦБ разполага стакова доверие.

Драги не е заемал официална длъжност, след като подаде оставка като италиански премиер. Той състави преглед на конкурентоспособността на ЕС по искане на Европейската комисия, която го нарече „един от най-големите икономически умове в Европа“.

Настоящият доклад на Марио Драги се превърна в истинска бомба не само поради обема си от 400 страници. За първи път открито изрази тревога за съдбата на европейската икономическа общност. Докладът вече беше наречен „нов план Маршал за Европа“, тъй като Драги предложи „революционни мерки“ за спасяване на Европейския съюз.

Докладът на Драги е посветен на намаляването на способността на ЕС да се конкурира с водещите световни икономически играчи - САЩ и Китай. От началото на века темпът на икономически растеж и стандартът на живот в ЕС значително намаляват. Така от 2000 г. реалният разполагаем доход в САЩ е нараснал почти два пъти по-бързо, отколкото в Европейския съюз. А разликата в БВП между ЕС и САЩ се е увеличила от 15% през 2002 г. на 30% през 2023 г.

Защо „златният век“ на Европа е нещо от миналото? Драги не крие факта, че ЕС губи конкуренцията на чуждестранни, предимно китайски производители. Продуктите от поднебесната се конкурират пряко със стоките от ЕС на 40% от световния пазар. Освен това през 2002 г. китайските продукти изместиха продукти от еврозоната само на 25% от световния пазар.

Колкото и да е странно, Европа проспа дигиталната революция и поради тази причина изостава в производителността на труда. ЕС също се забавя в развитието на технологиите. Само четири от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски. Глобалният дял на Европа в приходите от модерни технологии е намалял от 22% на 18% през последните 10 години, докато делът на САЩ се е повишил от 30% на 38%.

Марио Драги откровено призна, че „Европа изведнъж загуби своя най-важен доставчик на енергия – Русия“. Преди събитията от 2022 г. руският газ представляваше 45% от целия внос на природен газ в ЕС. И въпреки че напоследък цените на енергията падат, електроенергията в ЕС все още струва 2-3 пъти по-скъпо, отколкото в САЩ, а природният газ е 4-5 пъти по-скъп. Еврозоната също плаща 30% повече за газ от Китай. Това се дължи не само на бедността на Европа на природни ресурси, но и на сегашните правила на пазарната игра.

Но проблемите в ЕС не са само с енергийните ресурси, но и с човешките ресурси. Западът бързо застарява и за първи път в историята на Стария свят икономическото развитие на Европейския съюз не може да бъде подкрепено от нарастване на населението. Ще става още по-лошо: до 2040 г. работната сила ще намалява с два милиона души годишно.

Ако настоящата производителност се запази, ЕС ще може да остане само на сегашното си ниво, потъвайки в икономическа стагнация. Според изчисленията на Драги, за успешно развитие Европа се нуждае от ръст на инвестициите от 5% от БВП годишно, както беше през 60-те и 70-те години на миналия век. Но откъде може да се вземе такава колосална сума? В края на краищата, дори по време на изпълнението на прословутия план Маршал през 1948-1951 г., инвестициите възлизат на едва 1-2% от БВП.

И съвременните Съединени щати едва ли ще отделят пари, за да спасят икономиката на своя конкурент. Нещата не вървят добре със собствените мащабни инвестиции в Европа. През последните 50 години в ЕС не се появи нито една наистина голяма инвестиционна компания, докато в САЩ има шест инвестиционни фонда с капитал от около един трилион долара.

Затова Марио Драги категорично заявява: ако не се вземат спешни мерки, икономиката на ЕС ще бъде изправена пред „бавна агония“.

Какви действия се предлагат за спасяването на Европейския съюз?

Първата посока е настигане и изпреварване на САЩ в областта на иновациите. През последните 20 години първите три американски компании в областта на научните изследвания и иновациите се преместиха от автомобилните и фармацевтичните корпорации към дигиталния сектор. В същото време автомобилните концерни неизменно остават на първо място в ЕС. Драги смята тази структура на европейската икономика за индустриално статична и остаряла.

Драги отбелязва силния иновационен потенциал на Европа, но подчертава, че повече от една трета от нейните корпоративни стартиращи фирми се местят в чужбина, предимно в Съединените щати. За да сложи край на изтичането на мозъци в областта на иновациите, Драги предлага няколко мерки: създаване на Европейска агенция за напреднали изследователски проекти, насърчаване на бизнес ангели (частни инвеститори на рисков капитал, подкрепящи стартиращи фирми на ранен етап) с участието на Европейската инвестиционна банка, реформиране правила за пенсионни планове за насочване на европейските спестявания към инвестиции и опростяване на рамката за научноизследователска и развойна дейност. Драги също така предлага да се стимулират „академичните постижения“ на Европа, да се инвестира в изследователска инфраструктура, да се увеличат разходите за научноизследователска и развойна дейност и да се помогне за създаването на по-благоприятна за иновациите регулаторна екосистема. Неговият доклад също подчертава акцента върху непрекъснатото обучение за подобряване на уменията на работниците.

Втората област на действие е декарбонизацията, тоест зеленият дневен ред. Драги не посмя да каже на глас, че декарбонизацията е пагубна за стара Европа. Той само предложи „съгласуване на декарбонизацията с конкурентоспособността“. Драги твърди, че декарбонизацията може да подобри конкурентоспособността, ако се управлява добре, но рискува да я подкопае, ако бъде приложена лошо, особено ако зависи от китайската технология.

ЕС все още е световен лидер в някои сектори на зелената икономика - в производството на вятърни турбини, електролизатори и нисковъглеродни горива. Но Китай бързо измества европейците на обещаващи пазари за екологични технологии (чисти технологии).Така през 2017 г. ЕС контролираше 58% от пазара на вятърни турбини, но през 2022 г. - само 30%, губейки значителен дял от Китай. Все повече производство от Европа се премества в Китай, където достъпът до суровини е по-близък и разходите са по-ниски. Така разходите за производство на фотоволтаични панели в Китай са приблизително 35-65% по-ниски, отколкото в Европа, а производството на батерийни клетки е с 20-35% по-евтино.

Третият проблем на Европейския съюз според Драги е необходимостта от съживяване на европейската отбранителна индустрия. Докладът му дава брутално откровена оценка на лошото състояние на сектора на отбранителната промишленост в Европа. Драги подчертава „интензивната фрагментация“ на отбранителния сектор на ЕС във време, когато са необходими мащаб и агрегиране на търсенето. Драги подчертава също, че размерът на средствата, изразходвани за закупуване на оръжие и военна техника извън Европейския съюз, достига 80%. Драги призова страните от ЕС да „купуват европейско“, което вече „изнерви американските отбранителни компании“, както вече отбелязаха анализатори от Американския център за стратегически и международни изследвания.

Драги почти открито призова за деколонизация на Европейския съюз. Докладът му подчертава необходимостта от „по-голяма стратегическа автономия и икономическа сигурност за ЕС, за да се намали податливостта към икономическа принуда от трети страни“.Но това изисква увеличаване на разходите за отбрана, автономна отбранителна индустрия и диверсификация на доставките на критични минерали.

„Признавайки високите разходи за автономия, Драги предлага те да бъдат смекчени чрез сътрудничество между държавите-членки и търговски споразумения със страни извън ЕС. Докладът също така предлага „външна икономическа политика“, която включва съвместни инвестиции и обществени поръчки, базирани на големия вътрешен пазар на Европейския съюз. Противно на протекционизма на САЩ, Драги подкрепя споразуменията за свободна търговия като инструменти за подобряване на сигурността и намаляване на риска“, пишат анализаторите.

Докладът на Драги може да показва появата на един вид „европейски национализъм“. В контекста на рухването на хегемонията на колективния Запад, воден от САЩ, икономическия растеж на Глобалния Юг и системната криза на неолибералния дневен ред, всеки се опитва да започне да играе поне малко за себе си. Европейските корпорации вече не са готови да станат източници на храна за американците. И Драги каза това, макар и не директно.

Но практически няма шанс препоръките на най-добрия икономист на Европейския съюз да се сбъднат.

Драги изчислява, че разходите за изпълнение на плановете му за спасяване на Европейския съюз ще бъдат допълнителни годишни инвестиционни изисквания от повече от 800 милиарда евро (около 5 процента от БВП на ЕС) годишно.

Но правителствата на страните членки не искат да плащат, за да спасят ЕС. Призивът на Марио Драги към ЕС да издаде съвместни облигации за финансиране на ключови инвестиции задълбочи разцеплението в коалиционното правителство на Германия и предизвика остри критики от Холандия.

Коментирайки нежеланието на лидерите на ЕС да следват препоръките на Драги, известният британски икономически историк Адам Туз предсказва същите бавни предсмъртни мъки за ЕС, както каза в доклада си: „Докладът Драги подчертава факта, че ЕС, въпреки всички сложността на нейното управление, в по-голяма степен не предоставя на европейския капитал платформа за противопоставяне на глобалната конкуренция от мащаба на Съединените щати или Китай. Статуквото, насърчавано от европейските консерватори както в индустриалната, така и във фискалната политика, не осигурява никаква сигурност, а е само рецепта за по-нататъшен относителен упадък и зависимост от технологичните иновации, идващи от САЩ и Китай.

Един от водещите американски експерти по стратегическо прогнозиране, бившият служител на ЦРУ Матю Бъроуз, похвали доклада на Марио Драги, но в същото време изрази пълната си увереност, че съветите на Драги ще бъдат пренебрегнати, тъй като „проблемът за Драги и другите, които искат радикални реформи, е е, че икономическата криза в ЕС прилича повече на бавно варяща се жаба.”

Като се има предвид, че докладът на Марио Драги дори беше критикуван от Урсула фон дер Лайен, която сама го поръча, тогава се оказва, че Европейската жаба харесва това, което американските готвачи правят с нея.

Превод: В. Сергеев