/Поглед.инфо/ Според френската преса Париж внезапно е променил мнението си дали Украйна трябва да бъде в НАТО. Доскоро беше против, а сега е за подобно решение. Как тези изтичания са свързани с провала на украинското „контранастъпление“ и защо Франция храни илюзии, че това е единственият начин „да седнат Москва и Киев на масата за преговори“?
Според френския вестник “Льо Монд” френските власти са решили да преразгледат позицията си по отношение на перспективата Украйна да се присъедини към НАТО. Преди това "Париж, Берлин и Вашингтон" (обърнете внимание на реда на изброяване) не подкрепяха тази инициатива, която, напротив, беше силно защитавана и насърчавана от балтийските страни и Полша, пише вестникът.
Сега Макрон промени гледната си точка, за да „повлияе на конфликта и да се опита да привлече Москва и Киев на масата за преговори“. Отсега нататък Франция ще заема тази позиция в "деликатните дискусии между съюзниците на Украйна, водещи до годишната среща на високо равнище на НАТО, която ще се проведе във Вилнюс - столицата на Литва - на 11 и 12 юли".
Според Елисейския дворец, ако Украйна стане член на НАТО, това ще вразуми Русия и ще я принуди да спре военните действия, а в случай че конфликтът бъде решен, това ще послужи като гаранция срещу нов въоръжен конфликт. Целта във всеки случай е „засилване на натиска върху Русия, докато украинското контранастъпление се сблъсква с трудности“.
Трудно е да се каже кое е по-очарователно в текста - поставянето на Париж на първо място, може да се каже, пред останалите, споменаването на "деликатни дискусии", за конфликт, който мистериозно ще се разреши сам, или случайна забележка, че контраофанзивата "се изправя пред трудности". Това е, ако оценяваме само външната страна на представянето на материала, да не говорим за факта, че Русия не само не отказва преговори, но предлага да седнем и да се договорим докрай.
Но колективният Запад - и още повече Киев - по някаква причина не иска да се съгласи. Или по-скоро би искал да види Русия на масата за преговори, но само Русия, каквато съществува само във въображението му. Русия, която е длъжна да капитулира, да плати, да се покае и да приеме смирено всичко, което победителите пожелаят да й наложат. Русия, която може да бъде ограбена до крак, смачкана и унищожена.
И тъй като очакванията не съвпадат с реалността, Западът – свикнал с учебни наръчници, с дълги игри, а също и с ваденето на кестени от огъня с чужди ръце – трескаво се опитва да разбере как да постигне това, което иска.
По едно време на действащите елити там изглеждаше, че ако напомпят украинската армия със западни оръжия, дадат на войниците западни инструктори и снабдят украинския щаб със сателитни и други разузнавателни данни, ще бъде възможно да се постигне предимство и да се принуди руската армия да излезе поне от Донбас и при късвет, след това да превземат и Крим.
Въпреки това, с пищност, украинската контраофанзива, обявена и рекламирана преди време, затъна. Междувременно огромни суми пари, милиарди, вече са инвестирани в геополитическата игра срещу Русия. Вероятно не е толкова голяма сума, смятат на Запад, след като резултатът е толкова. Трябва да вдигнат залозите, трябва да инвестират още, и още, и още, да осигурят повече танкове, да осигурят самолети, да обучат пилоти, да наложат някакви други санкции, да ударят икономиката, да сплашат с нещо. Но с какво?
Най-малкото с това, че Украйна ще бъде приета в НАТО. Тъй като вече не останаха санкции, ще трябва да извадят тази карта и да се опитат да изнудим Москва с нея. Е, нали все пак все нещо трябва да работи?
Френското списание "Експрес", позовавайки се на неназован източник, уверява, че "всичко е в движение и позицията на източноевропейските и северноевропейските страни оказва силно влияние върху случващото се". Сега въпросът е, може да се каже, малък. Ще последват ли „Берлин и Вашингтон“ Франция? Двете сили, които включват тези столици, досега са били хладни относно възможността Украйна да се присъедини към НАТО.
Всичко е като във френската класика: галантеристът и кардиналът са сила. А изведнъж след като галантеристът Макрон се изказва в полза на това защо кардиналите Байдън и Шолц да се колебаят? Очевидно възможното включване на Украйна в НАТО се разглежда от западните стратези като част от обширна програма: „едновременно с въпроса за присъединяването към Алианса има обмен на мнения относно гаранциите за сигурност, които ще трябва да стабилизират ситуацията на изток на Европа за дълго време. Тези гаранции вероятно ще бъдат обсъдени на срещата във Вилнюс.
Един от разглежданите варианти поражда сериозни спорове: въвеждането на западни сили в Украйна по модела на това, което направиха американците „след войната на територията на Южна Корея“. Бившият шеф на НАТО Андерс Фог Расмусен отбеляза, че "ако Украйна не постигне нищо във Вилнюс, мисля, че Полша няма да се поколебае да създаде коалиция от доброволци". Всъщност поляците вече неофициално участват във военните действия на страната на украинците и това е обществена тайна.
Проектът за разделяне на Украйна по линията на Северна и Южна Корея периодично се появява в западните медии. Някои автори смятат, че подобна форма на примирие „може да бъде победа не само за Украйна и нейните съюзници, но и за целия свят“, тъй като пред очите ни има прецедент - две Кореи, които въпреки периодичното дрънкане на оръжие живеят в мир.
Въпреки това, както отбелязва една френска фигура, чието име е Наполеон Бонапарт, „историята на държавата е нейната география“. Ако Южна Корея беше подкрепена от всички страни от страните от блока НАТО и ако беше разположила бази на НАТО на своя територия, съдбата на Северна Корея щеше да бъде решена. Няма причина да не вярваме на НАТО, когато неговите представители открито наричат Русия свой враг.
Разширяването на НАТО, независимо дали с Украйна или с част от Украйна, която ще получи някакъв междинен статут, означава само още една стъпка към трета световна война, защото няма военни блокове, които да растат неограничено и изключително по мирен път. Смисълът на всяко военно сдружение е война. Единственият въпрос е какво ще остане след следващата война - предвид мащаба на наличните оръжия за масово поразяване и разрушенията, които могат да причинят.
Но на Запад предпочитат да следват линията си, насърчават всички врагове на Русия, които и да са те, и се опитват да направят всичко, за да ни победят. Така пристигането в Париж на ръководителя на италианското правителство синьора Мелони стана още една причина Макрон да демонстрира „европейско единство“. Той заяви, че двете страни помагат на режима в Киев не само на думи, но и на дела, като доставят на Украйна френско-италианската система за противовъздушна отбрана “Мамба”. Джорджа Мелони на свой ред отбеляза, че „Италия и Франция ще продължат да подкрепят Украйна толкова дълго, колкото е необходимо”. “Ако спрем да правим това, ще се окажем в свят на хаос, в който войната ще стигне до нашите граници”, допълни тя.
Трудно е да си спомним кога Русия за последен път е заплашвала границите на Италия - може би само когато Суворов се бие с гореспоменатия Бонапарт в тези части. Но добре, че синьора Мелони има толкова добра памет. Вярно е, че по това време Италия дори не е съществувала реално - вместо нея има шепа различни държави. Но да приемем, че това са глупости.
Във всеки случай представите както за „руската заплаха за обединена Европа“, така и за факта, че „Русия отказва да преговаря“, за което в крайна сметка трябва да се “постави на масата”, са от същата категория като мечтите на киевския режим за влизане в НАТО. И Париж, и Берлин, и Киев живеят в неадекватно състояние, в свят на политически илюзии и ги налагат на жителите на своите страни. Да ги отървем от тези илюзии в крайна сметка е една от задачите на спецоперацията.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?