/Поглед.инфо/ Въпреки позицията на САЩ и определени кръгове в ръководството на ЕС, сред европейците нараства разбирането за необходимостта и рентабилността от засилване на сътрудничеството с Русия в енергийния сектор. На континента постепенно се развива актуализирана система за доставка на руски газ, което е от полза както за крайните потребители, така и за транзитните страни. Това важи и за държавите от бившия СССР, по-специално за Молдова.
Важна стъпка към засилване на руско-молдовското енергийно сътрудничество беше неотдавнашното споразумение за понижаване на цената на доставения газ от Русия. Както каза президентът на Молдова Игор Додон след разговорите му на 7 септември в Москва с руския президент Владимир Путин, отстъпката от руски газ за Молдова от 1 октомври ще бъде от 10 до 15 долара за хиляда кубически метра.
Ако в момента Кишинев купува газ от “Газпром” на цена от 235 долара за хиляда кубически метра, тогава от октомври цената ще бъде 220-225 долара за хиляда кубически метра. В същото време, според Игор Додон, от 1 януари 2020 г. отстъпката от руския газ за Молдова може да достигне 45-50 долара, а от 1 април може да нарасне до 70 долара.
Според молдовския президент споразумението с Русия за по-ниски цени ще помогне да се избегне повишаването на тарифите за газ за местните потребители, а през следващата година вероятно дори ще осигури намаление на тарифите. Както припомни Игор Додон, предишното правителство на Молдова намали тарифите без никаква причина: „Демократическата партия намали тарифата до 178 долара, докато реалната цена е 235 долара. Тази разлика трябваше да бъде покрита от нещо”.
По време на среща с Путин Додон отбеляза подобрение на двустранните отношения и развитието на контактите “на всички нива”. И в интервю за германското издание Der Spiegel, молдовският президент заяви: „Ние се стремим да възстановим добрите отношения с Русия“.
В същото време руско-молдовското сътрудничество в газовия сектор е част от по-широк спектър от проблеми, свързани със съдбата на договора, който изтича на 31 декември за транзита на руски газ през Украйна. Преди дни този въпрос се оказа в центъра на внимание на президента на Русия Владимир Путин и председателя на управлението на “Газпром” Алексей Милер.
Ръководителят на "Газпром" отбеляза, че до края на годината компанията възнамерява да изпомпва поне 11,4 милиарда кубически метра газ в подземни хранилища в Европа, което е двойно по-ниско от 2018 г. „Нашите европейски партньори пълнят с много бързи темпове и нашите украински колеги се опитват да направят същото. Без съмнение, един от факторите за големи обеми на газ, подаван в подземни складове, е фактът, че на 31 декември тази година приключва споразумението за транзит през територията на Украйна”, заяви Милер. “Разбира се, това е и разбиране за това какво ниво на цените ще има украинският краен потребител, защото ако бъде подписано директно споразумение за доставка на газ с “Газпром”, цената на газа за крайния потребител в Украйна може да бъде с 25 процента по-ниска от сегашното ниво. Но, без съмнение, основният проблем, подчертавам, е доставката на газ за украинския пазар. Това е въпрос на двустранни преговори между Русия и Украйна”, допълни той.
Във въпроса обаче се намесват влиятелни сили в ръководството на Европейския съюз, готови да прекъснат тристранните преговори, предвидени за 19 септември между Русия, Украйна и Европейската комисия в Брюксел за транзита на руски газ за Европа от 2020 г. Това намерение е посочено по-специално от скандалното решение на Върховния съд на ЕК да удовлетвори делото на полската компания PGNiG срещу Европейската комисия и отново да ограничи достъпа на “Газпром” до трансграничния европейски газопровод OPAL. По-рано, през 2016 г., Европейската комисия разшири достъпа на “Газпром” до тръбата OPAL, което позволи използването на приблизително 90% от транзитните й мощности.
Новото решение на Върховния съд на ЕС означава, че европейците годишно губят 18 милиарда кубически метра от капацитета на газопровода „Северен поток“. Ако вземем предвид постоянния отказ на датските власти да издадат разрешение за завършване на газопровода „Северен поток-2“, тогава се оказва, че по политически причини Брюксел застрашава енергийната сигурност на континента тази зима, само и само за да „прокара“ удобен за Киев вариант за транзитно споразумение или изцяло да прекъсне преговорите, обвинявайки руската страна.
И досега неиздаденото разрешение на Дания за “Северен поток-2” и оттеглянето на одобрението за OPAL са едно и също нещо, коментира Дмитрий Маринченко, старши директор на корпоративния отдел на Fitch. Присъдата на Върховния съд на ЕС със сигурност има политическа конотация.
Заместник-председателят на Европейската комисия по въпросите на енергийния съюз Марош Шефчович, който представлява Брюксел на тристранните преговори за газов транзит, ще прикани страните да подпишат нов десетгодишен транзитен договор за доставка на руски газ през Украйна. Подобно предложение не изглежда изгодно за Русия, предвид динамиката на цените на световните газови пазари и инфраструктурата на транзитните газопроводи в процес на изграждане, заобикалящи Украйна. Освен това решението на Върховния съд на ЕС поставя прецедент за планираните европейски разклонения от газопровода „Северен поток-2“, което също ще ограничи възможността европейците да използват новата тръба с пълен капацитет.
Русия обаче има достатъчно аргументи в резерв. Един от тях е способността на руските компании бързо да увеличават доставките в Европа не само на тръбопроводен, но и на втечнен природен газ.
Превод: В.Сергеев