/Поглед.инфо/ Предлагаме ви текста на предварителното "съгласие", постигнато между европейските политици и гръцкото правителство на 12 юли. Болтвани са бележките на бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис.

Това „съгласие” всъщност е предварително поемане на ангажименти между гръцките власти и т.нар. в „съгласието” институции за прокарването на законодателство, позволяващо провеждането на реформи и изпълнението на поетите в него ангажименти, преди да се пристъпи към подписването на Меморандум за сътрудничество, на базата на който след преговори с даден от „институциите” мандат да се сключи споразумението между Гърция и „институциите” за предоставянето на третия спасителен пакет за предотвратяване на фалит на Гърция. Тази тристепенна система е доказателство за изгубеното доверие в общоевропейски план, не само между гръцкото правителство и кредиторите. Интересното обаче в този текст са бележките, направени от бившия финансов министър на Гърция, които изобилстват от иронични коментари и упреци към институциите и кредиторите за настоящото тежко състояние на страната му. Самият документ е ярка демонстрация на достигнатото ниво на обезличаване на европейските институции и на „сухия” бюрократичен език за описване и решаване на проблеми в една критична за Европа и ЕС ситуация. Въпреки „сухотата” не може да убегне от вниманието самодоволството, с което европейските бюрократи „отвръщат на удара”, нанесен им от правителството на „Сириза”, което с действията си от последните месеци предизвика една от най-дълбоките политически кризи на европейския континент след падането на Берлинската стена. Въпросът за спасяването на Гърция се превърна във въпрос за оцеляването на общия европейски проект, а гръцката дългова криза стана световен проблем и фокусира вниманието върху сложността и комплексността на разрешаването на проблема с правителствените дългове по целия свят, нараснали значително след избухването на световната финансова и икономическа криза през 2008. Това не е краят на гръцката дългова криза, което означава дестабилизация и несигурност за целия свят. Взаимното недоверие, страхът и импулсът за отмъщение ще доведат до нов критичен момент, а преодоляването им ще отнеме време, което може и да нямаме.

Срещата на върха подчертава решаващата нужда от възстановяване на доверието към гръцките власти (т.е. гръцкото правителство трябва да въведе строги мерки за икономии, насочени към най-уязвимите гърци, които вече пострадаха в значителна степен) като предварително изискване за бъдещо възможно споразумение по нова програма от Европейския стабилизационен механизъм (т.е. нови дългосрочни и изискуеми заеми)

В тази връзка сътрудничеството на гръцките власти е от ключово значение (т.е. правителството на „Сириза” трябва да подпише декларация според сбърканата логика на тройката), а политическият ангажимент трябва да бъде последван от успешно изпълнение.

Държавите, членки на еврозоната, изисквайки финансова подкрепа от ЕСМ, се очаква да отправят, доколкото е възможно, подобно искане към МВФ. Това е предварително условие за съгласие по новата програма на ЕСМ. Следователно Гърция трябва да поиска продължаване на подкрепата от МВФ (мониторинг и финансиране) от март 2016 (т.е. Берлин продължава да вярва, че на Комисията не може да се има доверие да „контролира” спасителните програми на самата Европа).

Имайки предвид необходимостта от възстановяване на доверието към Гърция, срещата на върха приветства ангажимента на гръцкото правителство да приеме бързо закони по първия пакет от мерки (т.е. Гърция е длъжна да потопи сама себе си, преди да са направени каквито и да е финансови предложения). Тези мерки, включени в предишното споразумение с институциите, ще включват:

До 15 юли:

  • Модернизиране на данъчната система (т.е. връщане към предишни модели чрез увеличаване на ставките, което ще насърчи укриването на данъци) и разширяването на данъчната основа, за да се увеличат приходите в бюджета (т.е. сделка за унищожаване на единствената генерираща растеж индустрия в Гърция – туризма).
  • Недвусмислени мерки за подобряване на дългосрочната стабилност на пенсионната система като част от програмата за цялостна пенсионна реформа (т.е. намаляване на най-ниските от ниските пенсии, като се пренебрегва фактът, че капиталовите изисквания, наложени от тройката, изпразниха пенсионните фондове през 2012 и имаха негативен ефект върху заетостта и недекларираното заплащане на труда).
  • Гарантиране на пълна законова независимост на ЕЛСТАТ (т.е. тройката иска да наложи пълен контрол върху начина, по който се изчислява гръцкият бюджет, с идеята да контролира напълно степента на мерките за икономии, наложени на правителството).
  • Безусловно покриване на всички изисквания от Договора за стабилност, координация и управление на икономическия и монетарен съюз, по-специално чрез създаването на оперативен Фискален съвет, преди сключването на Меморандум за разбирателство, който да налага квазиавтоматично орязване на разходите в случай на отклонение от поставените цели за първичен излишък, след получено разрешение от Фискалния съвет и предварително одобрение от институциите (т.е. гръцкото правителство, което е наясно, че поставените фискални цели никога няма да бъдат постигнати при сегашните бюджетни ограничения, трябва да налага още, при това автоматични ограничения на разходите въпреки последния им провал).

До 22 юли

  • Приемане на Граждански процесуален кодекс, в който да се направи основна преработка на процедурите и подредбата, отнасяща се до системата на гражданските съдилища, да се ускори съдебният процес и да се намалят разходите (т.е. да се наложи възбрана, отнемане и продажба на хиляди домове и бизнеси, чиито собственици не са в състояние да обслужват ипотеките/заемите си).
  • Приемане на Директивата за подкрепа и възстановяване на банките с подкрепата на Европейската комисия.

Незабавно, но само при приемането на закони, отнасящи се до първите четири от горепосочените мерки, както и при потвърждение на всички поети ангажименти от гръцкия парламент, включени в този документ, одобрени от институциите и еврогрупата, да се даде мандат на институциите да договорят Меморандум за разбирателство (т.е. правителството на „Сириза” трябва да се унижи още, като бъде накарано да наложи само на себе си сурови мерки за икономии, като първа стъпка към молбата за още един спасителен заем от сорта на тези, на които „Сириза” се противопостави и заради което стана международно известна).

Това решение трябва да бъде взето, след като завършат националните процедури и ако предварителните условия по Глава 13 от Договора за ЕСМ са изпълнени съгласно условията, предписани в Глава 13.1. SN 4070/15 3 EN. За да се постигне стабилна основа за успешно сключване на Меморандума за разбирателство, гръцките предложения за реформи трябва да бъдат сериозно подкрепени, като се имат предвид силно разклатените икономически и фискални позиции на страната през последната година (т.е. правителството на „Сириза” трябва да приеме лъжата, че то, а не задушаващите хватки на кредиторите, е причинило влошаването на икономическата ситуация през последните шест месеца – жертвата е принудена да поеме вината на престъпника).

Гръцкото правителство официално да представи преработените си предложения (т.е. да ги направи по-неизпълними и по-нехуманни), включващи предложенията, дадени от институциите, с достатъчно ясна законодателна програма, включваща структурни промени, практически действия и количествени натрупвания, които да дават ясна посока на политиките в средносрочен план. От особена важност за постигане на споразумение с институциите са:

  • Прокарването на цялостна пенсионна реформа (ще рече орязване) и на определени политики, които напълно да компенсират фискалните загуби от решението на Конституционния съд от 2012 относно пенсионната реформа (т.е. отмяна на решението на Съда, което е в полза на пенсионерите), както и да се приеме клауза за нулев дефицит (т.е. да се ореже с 85% втората пенсия, която правителството на „Сириза” със зъби и нокти се стремеше да опази през последните пет месеца) или да се вземат взаимно приемливи алтернативни мерки (т.е. да се намери „равностойна” жертва) до октомври 2015;
  • Предприемането на по-широка реформа, отнасяща се за продажбите в магазините, с ясна програма за изпълнението на първия пакет изисквания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (т.е. изискванията, които ОИСР наскоро отхвърли, след като преработи реформите в сътрудничество с правителството на „Сириза”), в това число за съботната търговия, за работното време на магазините, за собствеността на аптеките, млекарниците и пекарните, с изключение на фармацевтични продукти, продавани без рецепта, които ще бъдат осъществени на следващия етап, както и за отварянето на пазара на някои ключови дейности (каквито са фериботните превози). Съгласно втория пакет изисквания на ОИСР, производствените нужди трябва да бъдат включени в предишните действия;
  • Реформата на енергийните пазари, придружена от приватизация на Електроенергийния системен оператор, която обаче без съответните мерки може да окаже неблагоприятен ефект върху конкуренцията, съгласувана с институциите (т.е. ЕСО ще бъде продаден на определени корпорации под диктовката на институциите).
  • Реформата на пазара на труда, изискваща основно преразглеждане и осъвременяване на колективното трудово договаряне (т.е. да се премахне колективното трудово договаряне), на възможността за общи стачки (т.е. трябва да бъдат забранени), и в съответствие с европейските директиви и най-добрите практики, на възможността за колективни уволнения (т.е. трябва да се оставят на преценката на работодателите), придружена от програма и подход за осъществяване, съгласувани с институциите (т.е. решава тройката).

Въз основа на тези изисквания политиките на пазара на труда трябва да бъдат пригодени към най-добрите международни и европейски практики и не трябва да се връщат към старите, които са несъвместими с целта за постигне на устойчив и приобщаващ растеж (т.е. не трябва да съществува механизъм, който платеният труд да може да използва за постигане на по-добри условия на труд от работодателите).

  • Да се предприемат необходимите стъпки за укрепване на финансовия сектор, включващи решителни действия по погасяване на необслужваните заеми (т.е. цунамито от просрочия предстои) и мерки за укрепване на управлението на Гръцкия фонд за финансова стабилност и банките (т.е. гърците, които управляват ГФФС и банките, ще имат точно никакъв контрол над ГФФС и банките), за да бъде елиминирана всяка възможност за политическа намеса, особено в този процес (т.е. с изключение на политическата намеса на тройката). Освен това гръцките власти трябва да предприемат следните действия:
  • Да развият мащабна програма за приватизация с подобрено управление; ценните гръцки активи да бъдат прехвърлени в независим фонд, който да продава активите чрез приватизация и по-други начини (т.е. като в източногерманската „Тройханд” се очаква да се продаде цялата публична собственост, но без равностойните инвестиции, които Западна Германия изсипа в Източна Германия като компенсация за катастрофалната приватизация). Продажбата на активите ще бъде един от източниците за планираните плащания по новия заем от ЕСМ и ще генерира за времето на съществуването на новия заем предвидените приходи от общо 50 млрд. евро, от които 25 млрд. евро ще бъдат използвани за плащане и рекапиталзация на банки и други активи, докато 50% от всяко останало евро (т.е. 50% от 25 млрд.) ще бъде използвано за намаляване на съотношението дълг спрямо брутен вътрешен продукт, а останалите 50% ще бъдат използвани за инвестиции (т.е. публичната собственост ще бъде продадена, а една скромна сума ще отиде за обслужване на необслужваемия дълг, като почти нищо няма да остане за инвестиране в публичния или частния сектор). Този фонд ще бъде установен в Гърция и ще бъде управляван от гръцките власти под наблюдението на съответните европейски институции (т.е. Фондът номинално ще бъде в Гърция, но също както ГФФС или Централната банка на Гърция, той ще бъде контролиран напълно от кредиторите). В съгласие с институциите и за изграждането по най-добрите международни практики трябва да бъде приета такава законодателната рамка, която да гарантира прозрачни процедури и да постигне адекватни цени на активите според принципите на ОИСР и стандартите на управление на предприятията, държавна собственост (т.е. тройката ще си прави каквото си иска).
  • Гръцкото правителство трябва да се стреми да модернизира и значително да подобри работата на гръцката администрация и да прокара програмите под ръководството на Европейската комисия за изграждане на капацитет и деполитизиране на гръцката администрация (т.е. да се превърне Гърция в недемократична зона, като се премоделира от Брюксел, под някаква форма на технократско правителство, което е политически токсично и макроикономически импотентно). Първото предложение трябва да бъде направено до 20 юли, след като бъде обсъдено с институциите. Гръцкото правителство се задължава да намали още разходите за издръжка на гръцката администрация (т.е. да намали най-ниските заплати и да увеличи малко заплатите на някои добронамерени към тройката апаратчици) съгласно програмата, съгласувана с институциите; SN 4070/15 5 EN
  • Да нормализират напълно работните отношения с институциите, в това число и отношенията на работа в Атина, за да подобрят процеса по изпълнение и мониторинг на програмата (т.е. тройката отвръща на удара и изисква от гръцкото правителство да ги покани да се върнат в Атина като завоеватели – Картагенски мир в целия му блясък). Правителството трябва да се консултира и да договаря с институциите всички законопроекти в съответните области, като дава достатъчно време, преди те да бъдат поставени на публично обсъждане или да бъдат вкарани за гласуване в парламента (т.е. гръцкият парламент е задължен, отново, след петмесечната независимост да стане притурка на тройката – като гласува механично предлаганите закони). Срещата на върха подчертава отново, че изпълнението е ключово и в този контекст приветства стремежа на гръцките власти да поискат до 20 юли от институциите и държавите членки техническа помощ, както и да помолят Европейската комисия да координира тази помощ от Европа.
  • С изключение на сумите за разрешаване на хуманитарната криза, гръцкото правителство ще трябва да преразгледа и поправи законодателството, което блокира споразумението от 20 февруари, като така се отказа от поетите по предишната програма ангажименти, или да приеме компенсиращи отнетите права норми (т.е. освен че ще му бъде отнета законодателната инициатива, гръцкото правителство със задна дата ще изтегли всички законопроекти, вкарани през последните пет месеца).
  • Горепосочените ангажименти са минималното изискване за започване на преговорите с гръцките власти. Въпреки това от срещата на върха трябва да стане ясно, че започването на преговори не може да бъде пречка пред постигането на окончателно споразумение за нова програма на ЕСМ, която да се базира на решение за цялостен пакет (включващ непосредствените финансови нужди, стабилизацията на дълга и възможно мостово финансиране) (т.е. самобичуване, налагане на още бюджетни ограничения на фона на икономическата катастрофа, причинена от същите тези ограничения, и след това да видим дали еврогрупата ще ни погребе с още токсични, неустойчиви заеми).

Срещата на върха е на мнение, че необходимите финансови средства, нужни за програмата, са между 82 и 86 млрд. евро по оценка на институциите (т.е. еврогрупата определя една огромна сума, много повече от необходимата, за да подскаже, че дълговото преструктуриране е избегнато и че дълговото робство няма да има край). Тя приканва институциите да проучат възможностите за намаляване на финансовите нужди или като посочат алтернативен начин за финансиране, или като увеличат приходите от приватизация (т.е. възможно е прасетата да летят). Възстановяването на достъпа до пазарите, което е една от целите на всяка помощна програма, намалява нуждите от използване на целия финансов пакет (всъщност това е нещо, което кредиторите максимално се стремят да избегнат, като например ни уверят, че Гърция ще влезе в програмата за количествени улеснения до 2018, когато тази програма ще... приключи).

Срещата на върха осъзнава спешните финансови нужди на Гърция, което подчертава нуждата от много бърз напредък за постигането на решение по нов Меморандум за разбирателство: по приблизителна оценка на стойност 7 млрд. евро до 20 юли и допълнителни 5 млрд. евро до средата на август (т.е. увеличаване на задълженията в още един рунд). Срещата на върха признава важността на задачата по изчистването от страна на гръцкия суверен на неизплатените му задължения към МВФ и към Централната банка на Гърция и изпълнението на дълговите му задължения в следващите седмици, за да създаде условия, позволяващи бързо приключване на преговорите. Срещата на върха приканва еврогрупата да обсъди тези въпроси в спешен порядък.

Имайки предвид острите нужди на гръцкия финансов сектор, пълният пакет на възможната нова програма на ЕСМ трябва да включва създаването на буфер от 10 до 25 млрд. евро за банковия сектор, за посрещане на нуждите от потенциална банкова рекапитализация и съпътстващите разходи, от които 10 млрд. да бъдат незабавно осигурени и отделени в отделна сметка на ЕСМ (т.е. тройката допуска, че рекапитализацията на банките през 2013–14, която се нуждаеше само от допълнителни 10 млрд., е била недостатъчна, но разбира се, виновно за това е... правителството на „Сириза”).

Срещата на върха разбира, че бързото решение по нова програма е условие за отваряне на банките, което ще предотврати ново разширяване на финансовия пакет (т.е. тройката затвори гръцките банки, за да принуди правителството на „Сириза” да капитулира, а сега зове отчаяно за тяхното бързо отваряне). Механизмът за наблюдение на ЕЦБ ще направи цялостна оценка след лятото. Буферът има задачата да послужи при възможен капиталов недостиг преди изготвянето на цялостната оценка по приемането на законодателната рамка.

Съществува сериозна загриженост относно устойчивостта на гръцкия дълг (Наистина? О, Боже!). Това се дължи на политиките на охлабване на финансовата дисциплина от последните 12 месеца, които допринесоха за влошаването на макроикономическата и финансова среда в страната (т.е. не е заради новите и изискуеми „спасителни” заеми от 2010 и 2012, които заедно с пагубните за БВП фискални ограничения доведоха до огромно увеличение на дълговата тежест – именно това беше перспективата и реалността, пред правителството, което разкритикува „спасителните” заеми, довели до... дълговата нестабилност!).

Срещата на върха припомня, че страните, членки на еврозоната, през последните няколко години приеха цялостен пакет от мерки, стабилизиращи гръцкия дълг, които подпомогнаха нормалното обслужване на гръцкия дълг и значителното намаляване на разходите (всъщност 1-ва и 2-ра „спасителни” програми се провалиха, дългът се увеличи рязко, както винаги е ставало, докато истинската цел на „спасителните” програми е била да се прехвърлят банковите загуби върху европейските данъкоплатци). На този фон, в контекста на една възможна бъдеща програма на ЕСМ и в духа на изявлението на еврогрупата от ноември 2012 (т.е. обещанието за дългово преструктуриране, дадено на предходното гръцко правителство, което никога няма да бъде спазено от кредиторите), еврогрупата има готовност да обсъди, ако е необходимо, възможни допълнителни мерки (възможно удължаване на гратисния период и периодите за плащанията), целящи да гарантират, че общите финансови нужди ще останат на стабилни равнища.

Тези мерки ще зависят от пълното прилагане на мерките, по които се постигне съгласие за възможна нова програма, и ще бъдат обсъдени при първия положителен доклад за изпълнение (т.е. тройката отново ще остави цялата работа по обслужването на неизплатимия дълг на гръцкото правителство и когато това доведе до провал на програмата, до нарастване на бедността и до още по-голям срив на доходите, тя може би ще благоволи да ореже малко от дълга – както направи през 2012).

Срещата на върха подчертава, че орязване на дълга не е обсъждано (всъщност правителството на „Сириза” предлага от януари разумно преструктуриране на дълга без орязване, максимизирайки очакваната настояща нетна стойност на гръцките плащания към кредиторите, което беше отхвърлено от тройката, понеже целта й беше просто да унижи „Сириза”). Гръцките власти потвърдиха многократно, че ще изпълнят поетите от тях ангажименти за изплащане на своите финансови задължения към всички кредитори в пълен размер и в посочените срокове (което всъщност може да се случи след реално преструктуриране на дълга).

При условие че бъдат изпълнени всички необходими условия, посочени в този документ, еврогрупата и Управителният съвет на ЕСМ, съгласно Глава 13.2 на Договора за ЕСМ, могат да дадат мандат на институциите да преговарят за нова програма на ЕСМ, ако предварителните условия на Глава 13 от Договора за ЕСМ бъдат изпълнени на базата на преценка съгласно Глава 13.1. За подпомагане на растежа и създаването на работни места в Гърция (в следващите 3 до 5 години) (след като вече са унищожили растежа и работните места в последните пет години...) Комисията ще работи в тясно сътрудничество с гръцките власти, за да могат да се мобилизират 35 млрд. евро (по различните програми на ЕС) за финансиране на инвестиционни проекти и икономически активности, в това число на малки и средни предприятия (т.е. ще се използва същият размер на структурните фондове, плюс някакви въображаеми пари, които бяха на разположение през 2010–2014).

Като извънредна мярка и имайки предвид уникалността на ситуацията в Гърция, Комисията ще предложи увеличаване на размера на предварителното финансиране с 1 млрд. евро, за да даде непосредствен тласък на инвестициите, съгласувани със законодателните органи на останалите европейски страни (т.е. вместо предложените 35 млрд. ще дадат само 1 млрд.). Инвестиционният план за Европа също ще осигури възможности за финансиране на Гърция (това е онзи същият план, който повечето министри на финансите на еврозоната определят като напълно илюзорен).

Текстът е публикуван на английски език на адрес: https://varoufakis.files.wordpress.com/2015/07/eurosummit-communique-terms-of-surrender.pdf

Превод и предварителни бележки: Георги Киряков